Ръкописът на Войнич е ръкопис, наречен на името на Уилфрид Майкъл Войнич, който го купува в началото на 20-ти век. Ръкописът се състои от около 240 пергаментови страници и вероятно е написан в началото на XV в. в Северна Италия. Днес той се намира в библиотеката на Йейлския университет.

Много страници съдържат илюстрации. Въпреки че се предполага, че много автори са написали този ръкопис, авторът остава неизвестен. Текстът е написан на неизвестен език, с неизвестна писмена система. Изглежда, че в текста няма грешки. Няма поправки в него. Текстът вероятно е някакъв шифров текст; много хора, работещи в областта на криптографията, са се опитвали да разбият кода му - както любители, така и професионални криптографи. Много по-малко внимание е отделено на илюстрациите, които изглежда показват растения, анатомични или астрономични връзки. Ръкописът е определян като "най-загадъчния ръкопис в света".

През 2009 г. изследователи от Университета на Аризона извършват радиовъглеродно датиране на пергамента на ръкописа, за който твърдят (с 95% достоверност), че е направен между 1404 и 1438 г. Освен това Изследователският институт "Макрон" в Чикаго установява, че голяма част от мастилото е добавено скоро след това, което потвърждава, че ръкописът е автентичен средновековен документ.

Датиране и автентичност

Радиовъглеродното датиране на пергамента от 2009 г. поставя произхода на листата в първата половина на XV век, което подкрепя теорията, че ръкописът не е модерна фалшификация. Анализите на мастилото и пигментите показват, че значителна част от илюстрациите и надписите вероятно са нанесени в същия исторически период или скоро след това. Все пак въпросът за авторството, целта и съдържанието остава отворен.

Структура и съдържание

Ръкописът е организиран в няколко видими секции, които изследователите обичайно разделят по съдържание и илюстрации. Най-често описваните части са:

  • Ботаническа (Herbal) — страници със рисунки на растения, много от които не могат да бъдат сигурно идентифицирани с познати видове.
  • Астрономическа/астрологическа — кръгови диаграми, зодиакални изображения и схеми със звезди.
  • Биологична — илюстрации на женски фигури, често в басейни или купели, свързани помежду си с тръбички; понякога описвана като „балнеологична“ или „анатомична“ секция.
  • Космологична — системи от кръгове и свързани схеми, често с числа и символи.
  • Фармацевтична и рецептурна — миниатюрни изображения на съдове и кратки абзаци, напомнящи рецепти или рецептурни формули.

В късните части на ръкописа има и страници с кратки абзаци, подредени в отделни блокове — някои изследователи ги наричат "рецептурни" или "енциклопедични" бележки. Някои листи липсват, има и няколко по-големи сгъваеми листа (foldouts).

Писмена система и език

Текстът използва набор от знаци и лигатури, които не съответстват на нито една известна писменост. По приблизителни оценки ръкописът съдържа около 170 000 символа, организирани в групи, които приличат на думи (напр. десетки хиляди „думи“ и няколко хиляди различни форми). Статистическите анализи показват някои езикоподобни закономерности — повтаряемост на елементи, структурирани окончания и честотни разпределения, които напомнят естествен език, но тези резултати са предмет на дебат.

Едно от характерните наблюдения е, че текстът изглежда доста консистентен: липсват очевидни поправки, корекции или прекъсвания, което затруднява хипотезите за груба шифровка чрез произволни или хаотични методи.

Опити за дешифриране и основни теории

От момента на откриването до днес множество хора — както любители, така и професионални криптографи и лингвисти — са предлагали обяснения. Сред най-разпространените подходи са:

  • Ръкописът е кодирано (шифровано) послание, което може да бъде разчетено чрез ключ и алгоритъм.
  • Текстът представлява естествен език, записан с неизвестна система или с компресиран/сарчест запис (стенография, шифър заместващ букви, славянски/романски хипотези и др.).
  • Създадена „изкуствена“ или конструирана езикова система, създадена с научна, религиозна или алхимична цел.
  • Фалшификат или шега — макар и тази хипотеза да не е напълно отхвърлена, много изследователи посочват, че е трудно да се обясни как средновековен фалшификатор би могъл да произведе толкова дълга и статистически консистентна „фалшива“ писменост без следи от произволност.

През годините са правени множество публични твърдения за „разшифроване“ — някои предлагат частични съвпадения на индивидуални символи или имена на растения, други представят цялостни теории (например твърдения, че текстът е старопровансалски, хебраизъм, средновековен латински с шифър и др.). Повечето от тези твърдения срещат критика и не са общоприети в научната общност.

Културно значение и съхранение

Ръкописът на Войнич е не само обект на академичен интерес, но и на широка обществена мистификация: вдъхновява книги, филми и художествени интерпретации. За историците и учените той представлява уникален източник за изследване на средновековната материална култура (пергамент, мастила, техники на илюстриране), както и за изучаване на границите между езикознанието, криптографията и историята на идеите.

Днес документът се съхранява в специални климатизирани условия и е достъпен за изследователи чрез строг режим на достъп. Част от съдържанието е дигитализирано и публикувано онлайн, което позволява широк достъп и допълнителни независими анализи.

Заключение

Въпреки многобройните анализи и нови техники, включително компютърни и статистически методи, ръкописът на Войнич остава нерешена загадка. Неговата стойност не е само в това дали някой успее да го разчете, а и в това, че провокира междудисциплинарни изследвания и отваря въпроси за природата на езика, шифрите и средновековната наука и изкуство.