Vetus Latina: старолатински библейски текстове преди Вулгата

Vetus Latina — изследване на старолатинските библейски преводи преди Вулгата: различия в текстовете, оцелели фрагменти, литургични свидетелства и ключови пасажи.

Vetus Latina е наименованието на колекция от библейски текстове, преведени на латински език преди Вулгата да стане стандартната версия, използвана в латиноезичния свят. Самите текстове са написани на късен латински, а не на стар латински. В тях често се използват различни думи от тези във Вулгата. Не е оцелял нито един пълен ръкопис, известни са само фрагменти. Много пасажи от текстовете са известни, защото църковни отци като Августин Хипонски са цитирали от тях.

След Тридентския събор, проведен през 16 век, Вулгата е официалният превод на Библията за Римокатолическата църква. Въпреки това някои древни латински преводи са запазили своето място в църковната литургия и в историческите изследвания.

Произход и обща характеристика

Терминът Vetus Latina (буквално „старолатински“) е съвременен научен обобщаващ израз за множество различни латински преводи на библейски книги, създадени през II–IV век. Това не е единен, стандартизиран превод, а сбор от локални и независими версии, които често отразяват различни преводачески традиции и влияния от гръцките оригинали. Някои ранни преводи са силно буквални, други — по-парафразни; лексиката и синтаксисът показват влиянието на разговорния (вулгарния) латински на своята епоха.

Ръкописи и свидетелства

От Vetus Latina не е запазен нито един пълен кодекс; основните ни сведения идват от:

• фрагменти и отделни ръкописни свидетелства (особено за евангелията);
• цитати и изречения в трудовете на църковните отци (Августин, Хиполит, Тертуллиан и други);
• литургични текстове и лекционари, в които са запазени старолатински форми;
• някои по-цялостни кодекси от ранното средновековие, които съдържат елементи от старолатинската традиция (например добре известни са някои евангелски кодекси с т.нар. „Vetus Latina“ четения, като Codex Vercellensis и Codex Veronensis).

Връзката с Йероним и възникването на Вулгатата

Преводът на Йероним (Vulgata) в края на IV и началото на V век има за цел да уеднакви и коригира латинските текстове. Йероним направи нови преводи от гръцки и еврейски източници и ревизира съществуващите латински версии, затова в процеса на неговата редакция част от Vetus Latina бе изместена. Все пак не всички старолатински форми изчезват веднага — някои четения продължават да съществуват в ръкописи и в богослужебната практика.

Характерни различия и примери

Една от най-цитираните илюстрации на разликите между Vetus Latina и Вулгатата е текстът на Господната молитва („Pater Noster“). В традиционни старолатински варианти се среща фразата quotidianum panem — „хляб насъщен“, докато в Йеронимовата Вулгата тя е преведена като supersubstantialem panem — „хляб свръхсъществен“. Тези различия отразяват както различни източници, така и различни богословски и езикови нагласи при преводачите.

Други примери включват вариации в имената, начините за предаване на христологични термини и разлики в склонностите към буквалност или свободно предаване на гръцкия текст.

Значение за библейската наука и текстологията

Vetus Latina е ценен източник за текстологията и историята на библейските текстове: чрез сравнение на старолатинските четения с гръцките и с по-късната Вулгата изследователите могат да проследят еволюцията на текста, да идентифицират ранни варианти и да разкрият как са се формирали богословски и литургични традиции. Цитатите от Отците на църквата често са единственото свидетелство за определени ранни четения.

Оцелели следи в литургията

Някои старолатински форми са оцелели в литургични текстове и обръщения, където традицията е по-консервативна и промените се въвеждат бавно. Поради това в литургични сборници и антифонии могат да се открият фрази и обръщения, които се различават от официалната Вулгата, запазвайки части от древната латинска преводна традиция. (Примерът за фразата „Слава на Бога във висините…“ в литургичния текст, посочен в началото, е илюстрация на такива разлики.)

Заключение

Vetus Latina представлява жизнен и разнообразен пласт от ранното християнско книгоиздаване на латински език. Макар че много от тези преводи са загубени или съхранени фрагментарно, те остават ключови за разбирането на ранната библейска традиция, преводаческите практики и литургичната история на западното християнство.

Въпроси и отговори

В: Какво е Vetus Latina?

В: На какъв език са написани текстовете от Vetus Latina?

В: По какво се различават думите, използвани във Vetus Latina, от тези във Вулгата?

В: Има ли пълни ръкописи на Vetus Latina?

В: Откъде знаем за многото текстови пасажи на Vetus Latina?

В: Кога Вулгата става официален превод на Библията за Римокатолическата църква?

В: Каква е разликата между израза "насъщен хляб" във Vetus Latina и във Вулгата?

Търсене по буква