Vetus Latina

Vetus Latina е наименованието на колекция от библейски текстове, преведени на латински език преди Вулгата да стане стандартната версия, използвана в латиноезичния свят. Самите текстове са написани на късен латински, а не на стар латински. В тях често се използват различни думи от тези във Вулгата. Не е оцелял нито един пълен ръкопис, известни са само фрагменти. Много пасажи от текстовете са известни, защото църковни отци като Августин Хипонски са цитирали от тях.

След Тридентския събор, проведен през 16 век, Вулгата е официалният превод на Библията за Римокатолическата църква.

Някои от текстовете на Vetus Latin обаче са оцелели в Литургията:

Старолатинският текст означава: "Слава на Бога във висините и мир на хората с добра воля на земята". Текстът на Вулгата означава: "Слава [принадлежи] на Бога сред най-висшите и мир сред хората с добра воля на земята".

Вероятно най-известната разлика между старолатинския език и Вулгата е в Pater Noster, където фразата от Vetus Latina, quotidianum panem, "хляб насъщен", става supersubstantialem panem, "хляб свръхсъществен" във Вулгата.

Въпроси и отговори

В: Какво е Vetus Latina?

В: На какъв език са написани текстовете от Vetus Latina?

В: По какво се различават думите, използвани във Vetus Latina, от тези във Вулгата?

В: Има ли пълни ръкописи на Vetus Latina?

В: Откъде знаем за многото текстови пасажи на Vetus Latina?

В: Кога Вулгата става официален превод на Библията за Римокатолическата църква?

В: Каква е разликата между израза "насъщен хляб" във Vetus Latina и във Вулгата?

Търсене по буква