Солна сатяграха "Ведараням" е ненасилствената гражданска неподчиненост, организирана от индийския държавен деец К. Раджагопалачари през пролетта на 1930 г., следвайки примера на марша "Данди". Раджагопалачари — близък съратник на Махатма Ганди — повежда поход от около 150 доброволци, повечето от които са членове на Индийския национален конгрес. Маршът тръгва от Тричинополи (сега Тиручирапалли) на 13 април 1930 г. и се движи на изток приблизително 150 мили (≈240 км), докато достига крайбрежния град Ведараням в тогавашния окръг Танджоре на президентството Мадрас.

Контекст и цели

Солното законодателство на британската колониална власт възлагаше данъци и държеше монопол върху добива и продажбата на сол, като забраняваше на индийците да събират сол от морето за собствена употреба. Кампанията за солта (Salt Satyagraha) през 1930 г. — започната от Ганди с известния марш "Данди" — имаше за цел да наруши тези закони чрез масови, ненасилствени актове на гражданско неподчинение и да привлече вниманието на международната общественост към борбата за независимост.

Ход на похода във Ведараням

Раджагопалачари организира похода по образец на Данди, но с местни особености: участниците извършват демонстративно събиране на сол директно от морския бряг, което представлява нарушение на британските закони. По време на похода той нарочно подчертава и други политически и социални въпроси — насърчава използването на кади (ръчно предяна памучна тъкан), бойкот на вносните стоки и повдига теми като кастовата дискриминация и нуждата от социална реформа.

Арести и последици

Кампанията завършва на 28 април 1930 г., когато колониалните власти арестуват участниците. Лидерът К. Раджагопалачари е осъден и излежaва шестмесечна присъда в затвора. Арестите и репресиите обаче само засилват обществения интерес и подкрепа за движението за независимост.

Значение

Походът във Ведараням, заедно с тези при Данди и Дхарасана, играе важна роля за националната кампания за независимост, като допринася за:

  • масовото разпространение на тактиката на сатяграха (ненасилствена съпротива);
  • активизирането на индийското общество извън северните и западните центрове — особено в южните провинции;
  • международното привличане на вниманието към колониалната политика на Великобритания и към исканията за независимост;
  • подчертаване на социални реформи (насърчаване на каеди, борба с кастовите предразсъдъци), които са неразривна част от проекта за свободна Индия.

Ведаранямската сатяграха остава в историята като едно от ключовите събития от солената кампания през 1930 г., демонстриращо как регионални инициативи, водени от местни лидери като Раджагопалачари, допринасят за общия напредък на индийското движение за независимост.