Тази буря е за бурята през 2019 г. За други бури със същото име вижте Тайфун Лекима.

Тайфунът Лекима, известен във Филипините като Тайфун Хана, е вторият най-лош тайфун в историята на Китай, отстъпвайки само на Фитоу през 2013 г. Деветата именувана буря за сезона на тайфуните в Тихия океан през 2019 г., Лекима произлиза от тропическа депресия, която се формира източно от Филипините на 30 юли. Постепенно се организира, превръща се в тропическа буря и получава името си на 4 август. Lekima се засили при благоприятни условия на околната среда и достигна своя пик като супер тайфун от категория 4. Цикълът на подмяна на очната стена обаче доведе до отслабване на тайфуна, преди да достигне сушата в Джъдзян късно на 9 август като тайфун от категория 2. Впоследствие Lekima отслабва, докато се движи през Източен Китай, и на 11 август за втори път достига сушата в Шандун.

Предшественикът на Лекима усили югозападния мусон във Филипините, който донесе проливни дъждове в страната. Дъждовете доведоха до потъването на три лодки и смъртта на 31 души при този инцидент. Лекима донесе катастрофални щети в континентален Китай, като загинаха 89 души, а щетите надхвърлиха 53,7 млрд. китайски йени (7,6 млрд. щатски долара). Системата причини и незначителни щети на островите Рюкю и Тайван.

Метеорологична история и развитие

Лекима започва като слаба тропическа депресия и се засилва до тропическа буря на 4 август. В следващите дни бурята намира благоприятни условия — топли повърхностни води и слаба вертикална срезка на вятъра — и бързо се интензифицира до силен тайфун. На върха на силата си тя бе класифицирана като супер тайфун от категория 4 с много мощни ветрове и ясно оформена око. След това настъпва очен стенен цикъл на подмяна, който временно отслабва системата преди първото сушно докосване в провинция Джъдзян на 9 август. След преминаване през Източен Китай Лекима отслабва, но остава достатъчно организирана, за да предизвика значителни валежи и да достигне сушата отново в Шандун на 11 август, след което бавно се разпада над сушата.

Последствия и щети

Лекима причини широко разпространени разрушения по крайбрежието и във вътрешността на Източен Китай. Основните видове щети и въздействия включват:

  • Наводнения и свлачища: Продължителните и интензивни валежи предизвикаха наводнения в ниските части и свлачища в планинските райони, които повредиха пътища, мостове и жилищни райони.
  • Бурни ветрове и щети по инфраструктурата: Силните ветрове събориха дървета, електропроводи и повредиха покриви, довеждайки до масови прекъсвания на електричеството и комуникациите.
  • Брегова буря и вълнови повишения: Прибрежните райони бяха засегнати от високи вълни и частични заливания, които унищожиха или повредиха фермерски площи и рибарска техника.
  • Прекъснат транспорт: Хиляди полети и вътрешни влакови и фериботни връзки бяха отменени или закъснели, което наруши доставките и връзките между градовете.
  • Икономически щети: По оценка щетите в континентален Китай надхвърлят 53,7 млрд. китайски йени (приблизително 7,6 млрд. щатски долара), включително поражения върху земеделието, промишлеността и инфраструктурата.

Засегнати райони и човешки последици

Най-тежко засегнати бяха прибрежните райони на Източен Китай, особено провинция Джъдзян, където бе регистрирано първото сушно докосване, и по-късно северните крайбрежни области около Шандун. В резултат на заповедите за евакуация и ранните предупреждения множество общини и местни власти организираха изтеглянето на население от райони с висок риск — според официални съобщения в континентален Китай бяха евакуирани над 1 милион души.

Във Филипините предшествениците на Лекима усилваха югозападния мусон, като доведоха до проливни валежи и инцидент с потъване на три лодки, при който загинаха 31 души. В Тайван и на островите Рюкю ефектите бяха по-ограничени — наблюдаваха се силни ветрове, широка евакуация на крайбрежни райони и материални щети, но без такива катастрофални последици като в континентален Китай.

Реакция, възстановяване и поуки

Местните и националните власти въвлечоха масирани спасителни операции, възстановяване на електропреносната мрежа и възстановяване на транспортните връзки. Възстановителните дейности включваха оборудване за временни подслони, ремонт на критична инфраструктура и подкрепа за пострадалите селскостопански стопанства.

Този случай подчерта важността на ранното предупреждение, системите за евакуация и устойчивото планиране на крайбрежните зони. След Лекима бяха направени оценки за подобряване на мерките за предотвратяване на морално-икономически загуби и за по-добра координация между централните и местни служби за управление на бедствия.

Бележка: Описаните хронология, щети и човешки загуби са на базата на официални оценки и съобщения от периода около август 2019 г.; подробни оперативни данни и окончателни статистики могат да варират в по-късни доклади.