Theremin [ˈθɛɹəmɪn] (също известен като thereminvox или aetherphone) е един от първите изцяло електронни музикални инструменти. Изобретен е от руския изобретател Леон Теремин през октомври 1920 г., в годините след избухването на гражданската война в Русия. Идеята за теремина произлиза от експерименти в областта на откриването на движение и на използване на променливи електрически полета; това е първият инструмент, на който може да се свири без физически контакт между изпълнителя и инструмента.

Устройство и принцип на действие

Тереминът има характерна контролна секция с две метални антени: една вертикална пръчка и една кръгла (или полукръгла) рамка. Двете антени са описани в оригиналните конструкции като антени, които отчитат положението на ръцете на изпълнителя. Едната ръка контролира височината на звука, а другата — силата на звука. Играчът движи ръцете си в пространството около антениите, без да ги докосва, а промените в капацитетността между тялото и антената изменят работата на електронните осцилатори.

Технически принцип: в класическия теремин се използва хетеродинен принцип — два високочестотни осцилатора (един фиксиран и един изменяем под влияние на ръката) генерират честоти в радиочестотния диапазон; разликата между тях (beat frequency) е в звуковия диапазон и се чува като тон. Обемът (амплитудата) обикновено се контролира чрез отделен осцилатор и схема, свързана с рамковата антена. В ранните модели използваните електронни елементи са били електронни тръби (вакуумни лампи), а в по‑късните — транзистори и интегрални схеми. В края сигналите се усилват и се изпращат към високоговорител, който възпроизвежда звука.

Звук и изпълнителски техники

Тоналният спектър на теремина е богат на плавни преходи и ефекти, затова инструментът е особено подходящ за изпълнения с ефекти като portamento, glissando, тремоло и vibrato. Изпълнението изисква много добра интонация и контрол на ръката — виртуозите развиват специфични техники за поддържане на чисти тонове и за прецизно свързване между тях. Един от най‑известните виртуози е Клара Рокмор, която популяризира теремина в концертните зали и разработва методика за интерпретация на класически пиеси на инструмент, който на пръв поглед изглежда по‑подходящ за ефектни звуци.

История, развитие и употреба

След първите демонстрации на инструмента Леон Теремин представя своя инструмент в Европа и САЩ, където получава значителен обществен интерес. По време на международните си пътувания той лицензира и демонстрира теремина, което води до производството на различни модели. Впоследствие инструментът претърпява технически модификации — от лампови схеми към транзисторни и цифрови реализации — но принципът за безконтактно управление остава същият.

Звукът на теремина често се асоциира с „извънземни“, сюрреалистични или зловещи тембри и поради това е използван в множество филмови саундтраци. Примери са "Заклинание", "Изгубеният уикенд", Ед Ууд", Марс атакува!" и "Денят, в който Земята спря". Тереминът е също така ключов инструмент в работата на Радиофоничната работилница на Би Би Си, която експериментира с електронни звуци и създава тематични ефекти за телевизионни и радиопрограми.

Освен в киното, тереминът намира приложение и във художествената музика — особено в авангардната и „новата музика“ на XX век), както и в популярни жанрове като рок и поп. Композитори от различни епохи включват теремина в оркестрови и камерни произведения; сред първите композитори, които използват части за теремин, е ДмитрийШостакович, който включва този инструмент в някои от своите филмови партитури и експерименти с нови звукови цветове.

Практически бележки

  • Тереминът е чувствителен към околните предмети и електромагнитни смущения — метални предмети, микрофони и осветление могат да влияят на интонацията.
  • За да се свири добре, е нужна старателна подготовка на позицията на ръцете и стабилна техника за контрол на интонация и динамика.
  • Съвременните реализиации добавят предварително настройки, тюнинг и ефекти, което улеснява интегрирането на теремина в ансамбли и студийни продукции.

Тереминът остава уникален поради начина, по който интерфейсът между човека и инструмента е изцяло пространствен — вместо механични ключове или клавиши, управляващият жест и чувствителността на електрическото поле създават музика, която е едновременно електронна и изключително човешка.