The Shard (наричана още Shard of Glass, Shard London Bridge или London Bridge Tower) е многоетажна, стъклена кула в Саутуърк, Лондон. Височината ѝ е 309,6 м и завършването ѝ бе обявено през април 2012 г.; официално беше открита за посетители на 5 юли 2012 г. С общо 72 използваеми етажа, сградата е едно от най-разпознаваемите допълнения към лондонския силует и представлява пример за съвременна смесена употреба — с офис площи, ресторанти, хотел, жилищни единици и обществена наблюдателна галерия.

Кратка история

The Shard замества Southwark Towers — 24-етажна офис сграда, построена на това място през 1975 г. Идеята за нова кула се заражда в началото на 2000 г., когато лондонският предприемач Ървайн Селар решава да преустрои Southwark Towers и да развие парцела до гара London Bridge. През март 2000 г. Селар отлита до Берлин, за да се срещне с архитекта и да обсъдят проекта. Според разказа на Селар, по време на срещата Ренцо Пиано прелиства меню и скицира форма, наподобяваща айсберг, която да „излиза“ от Темза, и споделя вдъхновения от жп линиите край обекта, картините на венецианския художник Каналето и мачтите на ветроходните кораби.

Архитектура и дизайн

Ренцо Пиано е архитектът на проекта. Проектът е създаден в духа на скулптурна, „разкъсана“ пирамида — сградата стеснява към върха и е покрита с множество стъклени панели, които придават леко, почти прозрачено впечатление. Формата и фасадата са замислени да улавят светлината по различен начин през деня и нощта, което прави кулата променлив акцент в лондонския хоризонт.

Шард е конструктивно реализиран с масивно бетонно ядро и стоманена рамка, облицовано с около 11 000 стъклени панела, които образуват многопластова фасада. Вътрешно сградата комбинира различни функции: офис площи, няколко ресторанта, хотел и публична наблюдателна площадка, известна като „The View from The Shard“ — галерия за наблюдение, разположена в горните етажи.

Строителство и откриване

През април 2008 г. започна демонтажът на Southwark Towers: скеле и бели платна покриха старата сграда, а до октомври тя вече не доминираше на хоризонта. Събарянето беше завършено в началото на 2009 г. и на мястото започна изграждането на основната конструкция на Shard. Строителните дейности протичат през 2009–2012 г.; външната обвивка и окончателните работи бяха завършени през пролетта на 2012 г., след което сградата беше отворена за обществеността през юли същата година.

Функции и достъп

Кулата е проектирана за смесена употреба. Освен офисни етажи и ресторанти, в нея има хотел и жилищни апартаменти. На най-горните етажи е разположена наблюдателна галерия с помещения за посетители и външна отворена площадка с панорамна гледка към града — едни от най-високите публично достъпни точки в Обединеното кралство.

Статут, въздействие и критика

При завършването си The Shard беше сред най-високите сгради в Европа и се превърна в символ на модерната архитектура в Лондон. Впоследствие, след излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз през 2020 г., този статут по отношение на ЕС отпадна. Кулата предизвика и критични мнения — някои консервативни архитектурни групи и част от обществеността оспорваха нейния мащаб и въздействието ѝ върху историческите гледки към града. Поддръжниците ѝ обаче я оценяват за качеството на дизайна, икономическата полза за района около London Bridge и за възможността да се предлага публична гледка и културни пространства в центъра на града.

Интересни факти

  • Височина: 309,6 м.
  • Използваеми етажи: 72.
  • Фасада: около 11 000 стъклени панели.
  • На мястото ѝ преди това се намираше сградата Southwark Towers (построена през 1975 г.).
  • Основни вдъхновения за формата: речното течение на Темза, жп линиите и мачтите на кораби.

The Shard остава важен архитектурен и туристически акцент в Лондон, комбиниращ съвременен дизайн с функционалност и публичен достъп до впечатляваща панорамна гледка.