The Final Cut е дванадесетият студиен албум на Pink Floyd. Записан е в различни студия в Обединеното кралство от юли до декември 1982 г. и е издаден през 1983 г. Това е последният студиен албум на Pink Floyd с активното участие на басиста на групата и основен автор на песни Роджър Уотърс.

Запис и съставяне

Албумът е предимно творение на Уотърс — той е автор на всички песни, носи основната вокална и лирическа тежест и има решаваща роля в аранжиментите и продукцията. Записите продължават от лятото до края на 1982 г. Клавиристът Рик Райт не участва в продукцията — той бе отстранен по време на записите на The Wall, поради което The Final Cut е единственият студиен албум на Pink Floyd без принос от Райт. Дейвид Гилмор свири китара и участва само с един водещ вокал в албума, докато повечето партии са изпълнени и записани под контрола на Уотърс.

Тематика и стил

The Final Cut се разглежда като продължение и тематичен епилог на The Wall, със силен антивоенен заряд и лични рефлексии. Текстовете обсъждат въздействието на Втората световна война върху поколението след нея, разочарованието от политиката на 1980-те и влиянието на събития като Фолкландската война върху обществената политика — често чрез лични спомени и обвинителни монолози. Албумът е подчертано лирически, с оркестрации и струнни аранжименти, които допълват рок инструментариума, и носи подзаглавието „A Requiem for the Post-War Dream“.

Издаване, сингли и изпълнения на живо

От албума бе издаден сингълът „Not Now John“. Някои песни, например „When the Tigers Broke Free“, са свързани с проекта и са появявали в различни издания или като част от филмови версии, което допълнително усложнява канона на материала. Нито една от композициите от The Final Cut не е била изпълнявана от Pink Floyd на техни концерти, макар че Роджър Уотърс включва голяма част от тях в своите солови турнета през 80-те и по-късно.

Приемане и значение

Албумът предизвиква поляризирани отзиви — част от критиката хвали силните текстове и драматичните аранжименти, докато други критици и фенове го смятат за прекалено еднонамерен и прекалено персонален проект на Уотърс. Заради доминиращата роля на Уотърс — и факта, че той е единственият автор на всички песни — The Final Cut често се разглежда като своеобразен солов албум на Роджър Уотърс, а не като типичен албум на Pink Floyd. Въпреки това, албумът има трайно място в дискографията на групата като финален етап от класическия период, преди окончателните разногласия и раздялата между членовете.

Участници и продукция

В записите участват основно:

  • Роджър Уотърс – бас, водещи вокали на повечето песни, основен автор и идеен ръководител;
  • Дейвид Гилмор – китари, вокали (водещ в едно от парчетата) и допълнителен музикален принос;
  • Ник Мейсън – ударни и перкусии;
  • оркестрални аранжименти и допълнителни инструменти, включително струнни, подпомагат драматичния звук на албума.

Продукцията е под наблюдението на Уотърс със съдействие на технични лица и аранжори — в това число и специалисти по оркестрация и студийна техника, които оформят филмовото и театрално звучене на записа.

Доминиращата роля на Уотърс в албума се вижда най-ясно на задната корица, на която пише: The Final Cut: от Роджър Уотърс, в изпълнение на Pink Floyd: A Requiem for the Post-War Dream - by Roger Waters, performed by Pink Floyd.

Макар да предизвиква спорове при излизането си, The Final Cut остава важен документ за края на класическия период на Pink Floyd и за прехода към по-соло ориентираната кариера на Роджър Уотърс.