Медиумът

История на операта

Акт 1

Салонът на медиума

Моника, дъщерята на мадам Флора, и Тоби, ням слуга, спасен от "улиците на Будапеща", си играят на преобличане. Когато мадам Флора, или "Баба", както я наричат, се прибира вкъщи пияна, тя жестоко ги наказва, че не са се подготвили за сеанса тази вечер. Скоро пристигат гостите - г-н и г-жа Гобино, редовни посетители, и вдовицата г-жа Нолан, която присъства за първи път. Докато мадам Флора е в транс в креслото си, се провежда фалшив сеанс, на който госпожа Нолан разговаря с това, което мисли, че е починалата ѝ шестнадесетгодишна дъщеря, но всъщност е Моника зад параван. Когато Моника изчезва, госпожа Нолан се втурва към фигурата и е задържана от Гобинята. Когато редът е възстановен, господин и госпожа Гобино "общуват" с починалия си двегодишен син Мики, който не прави нищо друго, освен да се смее. След като се сбогуват с него, госпожа Флора "изведнъж, със силен гърч... се хваща за гърлото с две ръце". Тя усеща, че фантомна ръка стиска гърлото ѝ, и изпада в "ужас". След като изисква гостите да напуснат, тя вика Моника и ѝ разказва какво е почувствала, като накрая обвинява Тоби, който през цялото време е бил в другата стая. В опит да успокои пияната ярост на Баба към Тоби, Моника ѝ пее мрачната приспивна песен "Черният лебед", която е прекъсната от глас, който Баба чува, което я кара да изпадне в ужасен гняв към Тоби, защото не ѝ е казал откъде идва гласът. Действието завършва с Моника, която отново пее приспивната песен, докато Баба рецитира своите "Аве Мария".

Акт 2

Няколко дни по-късно

Тоби изнася куклен спектакъл за Моника, а взаимната им любов става все по-очевидна. Когато Баба се прибира вкъщи, тя подновява обвиненията си към Тоби, сигурна, че той знае какво се е случило през нощта. Гостите отново пристигат, очаквайки поредния сеанс, но са прогонени от мадам Флора, която се опитва да ги убеди, че всичко е било измама, като разкрива всички трикове, които тя и Моника са използвали. Но гостите не са убедени и си тръгват, твърдейки, че макар и да си е мислила, че ги мами, всъщност не е било така. След като гостите си тръгват, тя изгонва Тоби въпреки молбите на Моника в негова полза. След като всички си тръгват, а Моника е в стаята си, Баба си налива още едно питие и поставя под въпрос собствения си здрав разум, като се разсейва с питието и накрая губи съзнание. След като тя заспива, Тоби се промъква обратно и се опитва да влезе в стаята на Моника, но я намира заключена и накрая отива до багажника, за да намери тамбурата си. Докато търси, той събаря капака на багажника и събужда Баба. Тоби бързо се скрива в кукления театър. Докато Баба се опитва да види откъде е дошъл шумът, той изважда револвер от чекмеджето на масата. "Истерично" тя изкрещява: "Кой е това? Говори или ще стрелям!" и завесата на кукления театър се раздвижва. "Баба крещи и стреля по него няколко пъти". Когато окървавеното тяло на Тоби се срутва, сграбчило завесата, Баба казва: "Убих духа! Убих призрака!" Моника, която чува изстрелите, влиза, вижда безжизненото тяло на Тоби и тича за помощ. Когато последната завеса пада "много бавно", Баба пита "с дрезгав шепот": "Ти ли беше?"

Музикални акценти

• "Валсът на Моника" (Моника)
• "Черният лебед" (Моника)
• "Страхувам се, страхувам ли се?" (Баба)