Медиумът (опера) — Меноти (1946): сюжет, постановки и филмова адаптация
Открийте "Медиумът" на Меноти (1946): интригуващ сюжет, запомнящи се постановки и мрачна филмова адаптация — историята зад операта и нейните екранизации.
"Медиумът" е опера в две действия по текст и музика на Джан Карло Меноти. Написана е на английски и е създадена по поръчка на Колумбийския университет. Премиерата ѝ се състои там на 8 май 1946 г. Операта е кратка и интензивна — често се представя в двойна програма с другата прочута сценична миниатюра на Меноти, "Телефонът".
Сюжет
"Медиумът" разказва за измамен ясновидец, чиято дейност се върти около организирани сеанси, но сюжетът постепенно прераства в психологическа драма. Главната фигура е медиумът (известна в различни постановки като мадам Флора), която използва помощници и актьорски номера, за да създава илюзията за духове пред доверчивите си клиенти. Постепенно границата между измама и реално преживявано насилие или духовно преследване се размива — операта приближава темите за вина, лудост и трагичните последици от манипулацията на вярата на хората. Финалът е напрегнат и тревожен: случва се насилие и оставя зрителя с усещане за неясна, но мощна морална и емоционална развръзка.
Персонажи и сценично оформление
Персонажите са ограничен брой, което подчертава интимния и задушен характер на действието. Меноти използва стегнат драматургичен модел и мрачна сценография, за да засили усещането за клаустрофобия и нарастваща паника върху сцената. По тази причина операта често изисква силна актьорска реализация и внимателна режисура, която да балансира между психологическото напрежение и музикалната линия.
Музика и стил
Музиката на Меноти в "Медиумът" комбинира лирични мелодии с драматически, понякога експресионистични изблици. Оркестровката е предимно камерна — достатъчно богата, за да изгради мрачна атмосфера, но и дискретна, за да не заглушава интимната драма. Меноти се стреми към пряк и разбираем театрален изказ, в който речевите и вокалните линии служат директно на действието, а не само на музикалното декориране.
Първи постановки и прием
Първата професионална постановка на операта е представена в двоен формат с "Телефонът" в театър Хекшер, Ню Йорк, на 18–20 февруари 1947 г., от Балетното общество. Постановката на Бродуей започва на 1 май 1947 г. в театър "Етел Баримор" със същия състав. Още от първите изпълнения "Медиумът" привлича внимание със своята психологическа острота и възможности за сценична интерпретация; операта бързо се налага в репертоара на малки и средни оперни театри, където камерният ѝ характер и силно драматично съдържание намират добра почва.
Филмова и телевизионна адаптация
Меноти режисира и адаптира операта за филм през 1951 г., в съавторство с режисьора Александър Хамид. Филмовата версия е заснета в черно-бялата естетика, наподобяваща филм ноар, и търси визуален израз, който да акцентира върху сенките, ъглите и психологическия реализъм. В тази киноверсия участва Анна Мария Албергети. Преди това, на 12 декември 1948 г., е излъчена и телевизионна продукция на живо в сериала Studio One, с участието на Мари Пауърс, която е сред изпълнителките, свързвани с ролята на медиума.
Значение и наследство
"Медиумът" е важна творба в репертоара на 20. век заради съчетанието на интимен музикален език и силно театрално съдържание. Операта демонстрира майсторство в изграждането на психологическа сцена и остава популярен избор за компании, които търсят драматично заредени, кратки оперни форми. Меноти успява да създаде произведение, което работи еднакво добре както на оперната сцена, така и в камерни, филмови и телевизионни формати.
Бележка: Поради кратката продължителност на творбата, изпълненията ѝ често се сдвоят с други къси опери или сценични произведения за пълна програмна вечер.
Меноти през 1944 г.
История на операта
Акт 1
Салонът на медиума
Моника, дъщерята на мадам Флора, и Тоби, ням слуга, спасен от "улиците на Будапеща", си играят на преобличане. Когато мадам Флора, или "Баба", както я наричат, се прибира вкъщи пияна, тя жестоко ги наказва, че не са се подготвили за сеанса тази вечер. Скоро пристигат гостите - г-н и г-жа Гобино, редовни посетители, и вдовицата г-жа Нолан, която присъства за първи път. Докато мадам Флора е в транс в креслото си, се провежда фалшив сеанс, на който госпожа Нолан разговаря с това, което мисли, че е починалата ѝ шестнадесетгодишна дъщеря, но всъщност е Моника зад параван. Когато Моника изчезва, госпожа Нолан се втурва към фигурата и е задържана от Гобинята. Когато редът е възстановен, господин и госпожа Гобино "общуват" с починалия си двегодишен син Мики, който не прави нищо друго, освен да се смее. След като се сбогуват с него, госпожа Флора "изведнъж, със силен гърч... се хваща за гърлото с две ръце". Тя усеща, че фантомна ръка стиска гърлото ѝ, и изпада в "ужас". След като изисква гостите да напуснат, тя вика Моника и ѝ разказва какво е почувствала, като накрая обвинява Тоби, който през цялото време е бил в другата стая. В опит да успокои пияната ярост на Баба към Тоби, Моника ѝ пее мрачната приспивна песен "Черният лебед", която е прекъсната от глас, който Баба чува, което я кара да изпадне в ужасен гняв към Тоби, защото не ѝ е казал откъде идва гласът. Действието завършва с Моника, която отново пее приспивната песен, докато Баба рецитира своите "Аве Мария".
Акт 2
Няколко дни по-късно
Тоби изнася куклен спектакъл за Моника, а взаимната им любов става все по-очевидна. Когато Баба се прибира вкъщи, тя подновява обвиненията си към Тоби, сигурна, че той знае какво се е случило през нощта. Гостите отново пристигат, очаквайки поредния сеанс, но са прогонени от мадам Флора, която се опитва да ги убеди, че всичко е било измама, като разкрива всички трикове, които тя и Моника са използвали. Но гостите не са убедени и си тръгват, твърдейки, че макар и да си е мислила, че ги мами, всъщност не е било така. След като гостите си тръгват, тя изгонва Тоби въпреки молбите на Моника в негова полза. След като всички си тръгват, а Моника е в стаята си, Баба си налива още едно питие и поставя под въпрос собствения си здрав разум, като се разсейва с питието и накрая губи съзнание. След като тя заспива, Тоби се промъква обратно и се опитва да влезе в стаята на Моника, но я намира заключена и накрая отива до багажника, за да намери тамбурата си. Докато търси, той събаря капака на багажника и събужда Баба. Тоби бързо се скрива в кукления театър. Докато Баба се опитва да види откъде е дошъл шумът, той изважда револвер от чекмеджето на масата. "Истерично" тя изкрещява: "Кой е това? Говори или ще стрелям!" и завесата на кукления театър се раздвижва. "Баба крещи и стреля по него няколко пъти". Когато окървавеното тяло на Тоби се срутва, сграбчило завесата, Баба казва: "Убих духа! Убих призрака!" Моника, която чува изстрелите, влиза, вижда безжизненото тяло на Тоби и тича за помощ. Когато последната завеса пада "много бавно", Баба пита "с дрезгав шепот": "Ти ли беше?"
Музикални акценти
- "Валсът на Моника" (Моника)
- "Черният лебед" (Моника)
- "Страхувам се, страхувам ли се?" (Баба)
обискирам