Дневникът на Ане Франк (Het Achterhuis) — дневникът на едно младо момиче

Разкрийте историята зад "Дневникът на Ане Франк (Het Achterhuis)" — автентичен дневник на младо момиче, скрито през Втората световна война; класика за човечност и Холокоста.

"Дневникът на едно младо момиче" е дневник, написан на холандски език от Ане Франк. Тя започва да го пише през 1942 г., като тайно се обръща към въображаем приятел и записва мисли, страхове, мечти и наблюдения за живота в скривалището. Пише го, докато се крие две години със семейството си по време на нацистката окупация на Нидерландия. Семейството е заловено през 1944 г. и Ане Франк умира от тиф в концентрационния лагер Берген-Белзен. След войната дневникът е намерен от бащата на Ане, ОтоФранк. Той е единственият оцелял член на семейството. Понастоящем дневникът е публикуван на повече от 60 различни езика и се чете по целия свят. Днес той се смята за класика на военната и биографичната литература. Ръкописът е спасен от купчина бракувани книги благодарение на издателката на готварски книги Джудит Джоунс, която го представя на по-голяма публика.

За първи път е публикувана под името Het Achterhuis. Dagboekbrieven 12 juni 1942 - 1 augustus 1944 (Анексът: дневникови бележки от 12 юни 1942 г. - 1 август 1944 г.) от издателство Contact Publishing в Амстердам през 1947 г. След като е преведена на английски език като Anne Frank: The Diary of a Young Girl (Ане Франк: Дневникът на едно младо момиче) от Doubleday & Company (САЩ) и Valentine Mitchell (Обединеното кралство) през 1952 г., тя става много известна в критиката. Става много популярен, а пиесата "Дневникът на Ане Франк" от 1955 г. и филмовата версия са базирани на дневника. Пиесата е поставена за първи път в Ню Йорк. През 1956 г. тя печели наградата "Пулицър" за драматургия. Книгата е включена в няколко класации на най-добрите книги на ХХ век. В нея се обсъждат темите за споделянето и егоизма по време на войната, за това как някой може да бъде различен отвътре и отвън, както и за самотата на порастването.

Контекст и съдържание

Дневникът е писан главно през времето, когато Ане и още седем души са живели в тайно скривалище зад складовете на фирмата на баща ѝ в Амстердам, наричано „Анѐкс“ или „Задният дом“ (Het Achterhuis). Текстът обхваща ежедневието в скривалището — страхът от откриване, напрежението между обитателите, малките радости и надеждите за бъдещето. Освен описания на случващото се, Ане води и вътрешни размисли за идентичността си, за женствеността, за отношенията с родителите и приятелите, и за своята писателска амбиция.

Структура и редакции

След войната Ото Франк публикува дневника въз основа на оригиналните тетрадки и писма, но с някои съкращения и редакции — както лични бележки, така и части, които Ане е преписвала и преработвала в опит да го направи годен за публикуване. С течение на годините са излизали различни издания: критически варианти, пълни издания с всички номерарани страници и издания, представящи както първоначалните записи, така и редактираните части. Тези версии дават по-пълна представа за творческия процес на Ане и за избора на Ото Франк при подготовката за печат.

Музей и памет

Къщата, където е било скривалището, е превърната в музей — Anne Frank House в Амстердам. Музеят показва оригинални предмети, копия от стаите на анекса и документи, свързани с живота на Ане и останалите укриващи се. Той привлича хиляди посетители годишно и служи като място за образование за Холокоста, за човешките права и за борбата срещу дискриминацията.

Значение и въздействие

Дневникът има голямо културно и образователно значение. Той осигурява интимен и човешки поглед към последиците от преследването на евреите по време на Втората световна война и прави историята по-достъпна чрез личната история на едно младо момиче. Темите за надеждата, вярата в доброто и стремежа към писане и самопознание са причина книгата да се използва в училища по целия свят.

Спорове и проверки на автентичността

През годините са се появявали и съмнения относно автентичността на дневника, включително твърдения от отричащи Холокоста. Множество експертни изследвания — включително лингвистични анализи и научни тестове върху мастилото и хартията — потвърждават, че дневникът е автентичен и че записите са направени от Ане Франк през посочения период.

Адаптации и културно присъствие

Освен театралната постановка и филмовите екранизации, дневникът е вдъхновение за книги, статии, документални филми и учебни програми. Историята на Ане служи като постоянен напомнящ пример за последиците от враждебността на обществото и за важността да се отстояват човешките права.

Къде да прочетете и как да подхождате

• При четене е полезно да се има предвид историческият контекст — личният дневник не е изчерпателна историческа хроника, но дава мощен човешки глас.
• За по-задълбочено разбиране е препоръчително да се сравнят различните издания, които включват както първоначалните бележки, така и редактираните части.
• Посещението на музея Anne Frank House и изучаването на допълнителни исторически източници помагат за по-пълна представа за събитията и хората от онова време.

Дневникът на Ане Франк остава едно от най-силните свидетелства за човешкия дух пред лицето на репресията и до днес влияе върху читатели от най-различни поколения и култури.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява "Дневникът на едно младо момиче"?

В: Кой е намерил дневника след войната?

В: На колко езика е публикуван дневникът?

В: Кога е публикуван за първи път?

Въпрос: Кой я преведе на английски език?

В: Какви награди печели книгата?

В: Какви теми се обсъждат в тази книга?

Търсене по буква