The Crystals са музикална група от Ню Йорк, смятана за една от определящите формации в ерата на момичешките групи през 60-те години на миналия век. Стилът им комбинира поп мелодии, елементи от ранния рок'n'roll и характерния „Wall of Sound“ продукционен почерк на продуцента, с който често работеха.
Сформиране и членове
Групата е създадена през 1961 г. с първоначален състав от пет момичета: Барбара Алстън, Мери Томас, Долорес "Ди Ди" Кенибрю, Мирна Жиро и Патриша "Патси" Райт. По-късно за кратко към състава се присъединява и Дарлийн Лав, която участва на записи и турнета в ранните години. В различни периоди някои записани песни всъщност включват и вокали на други певици, което е характерно за работния стил на продукцията от онова време. Dee Dee Kenniebrew (Ди Ди) все още свири и пее в групата, която в наши дни е трио и продължава да изпълнява по сцени и на ретро фестивали.
Записи и най-големи хитове
Най-известните им сингли от периода 1961–1964 г. включват "There's No Other (Like My Baby)", "Uptown", "He's Sure the Boy I Love", "He's a Rebel", "Da Doo Ron Ron (When He Walked Me Home)" и "Then He Kissed Me".
От 1962 г. техен основен продуцент е Фил Спектър, чието използване на плътен оркестрален аранжимент и многопластови вокални записи значително оформя звученето на групата и ѝ носи комерсиален пробив. Под негово крило някои от парчетата им достигат голяма популярност и радиоплей, включително един от най-големите им успехи, "He's a Rebel", който достига първите позиции в класациите.
Контроверзии и отказани сингли
През 1962 г. Карол Кинг и Джери Гофин написват песента "He Hit Me (and It Felt Like a Kiss)" на базата на разказ от тяхната детегледачка, която споделила, че бива насилвана, но счита това за израз на любов. Текстът предизвиква бурни реакции и обществено недоволство, в резултат на което песента е изтеглена от радиопрограмите и не получава широка подкрепа.
Критическо признание и места в класации
Някои от записите на The Crystals са широко признати като ключови песни от епохата на момичешките групи. Записите им, продуцирани най-вече от Фил Спектър, са оценявани заедно със записите на други изпълнители от същата сцена. Последните три песни, споменати по-горе, първоначално са включени в списъка на списание Rolling Stone с 500-те най-велики песни на всички времена, заемайки позиции 267, 114 и 493 — две от тях обаче отпадат в по-нататъшни ревизии на списъка през 2010 г.
Влияние и наследство
Музиката на The Crystals оформя звученето на много по-късни поп и рок записи и остава влиятелна за поколения вокални групи. Песните им често биват кавървани и използвани в кино и телевизия, а характерните мелодии и хармонии продължават да звучат в ретро програми и тематични концерти. Към техния принос се приписва и популяризирането на образа на момичешките групи като комерсиално успешен феномен в началото на 60-те.
По-късна дейност
След активния си период в първата половина на 60-те, групата търпи кадрови промени и намалена студийна активност, но членовете ѝ продължават да участват в музикални проекти и ретроспективни събития. В наши дни съставът се е редуцирал до трио, в което участва и оригиналната членка Dee Dee Kenniebrew, и те продължават да изпълняват своите класики пред публика.
Като цяло The Crystals остават важна част от историята на американската поп музика през 60-те — както заради хитовете си, така и заради ролята на продукцията и студийните практики, които помогнаха да се дефинира звукът на епохата.