Таламус | среднолинейна симетрична структура в мозъка на гръбначните животни

Основни функции

Таламусът има много функции. На първо място, той действа като релейна станция или център. Той препраща информация между подкоровите области и мозъчната кора. По-специално, всяка сетивна система, с изключение на обонянието, има таламично ядро, което получава сетивни сигнали и ги изпраща до свързаните с тях области в кората на главния мозък. Например при зрението входните данни от ретината се изпращат към таламуса, който от своя страна ги изпраща към зрителната кора в тилния дял.

Смята се, че таламусът обработва сетивната информация и я предава: всяка от основните сетивни ретранслационни зони получава силна обратна връзка от кората на главния мозък.

Таламусът играе важна роля и в регулирането на състоянията на сън и бодърстване. Таламусните ядра имат силни връзки с мозъчната кора. Смята се, че тези вериги са свързани със съзнанието. Таламусът играе важна роля в регулирането на възбудата, нивото на осъзнатост и активността. Увреждането на таламуса може да доведе до трайна кома.

Таламусът има роля в системата на базалните ганглии, но тя не е достатъчно изяснена. Таламусът се разглежда като "ретранслатор", който само препраща сигнали към мозъчната кора. Но изследванията показват, че таламусът е по-селективен. Много различни функции са свързани с области на таламуса. Такъв е случаят с повечето сетивни системи (с изключение на обонятелната), като например слуховата, соматичната сетивна система, висцералната, хранителната и зрителната система. Специфичните лезии там предизвикват специфични сетивни дефицити. Голяма роля на таламуса е да поддържа двигателната и езиковата система. Голяма част от схемите на тези системи са общи за таламуса. Таламусът е функционално свързан с хипокампуса. Това е част от хипокампалната система, която е от решаващо значение за епизодичната памет на човека.

Информацията за двигателния контрол е мрежа, включваща таламуса като подкоров двигателен център. В мозъците на приматите таламусът осигурява специфичните канали от базалните ганглии и малкия мозък към кортикалните двигателни зони. При изследване на моторния отговор на движението на очите при три маймуни е установено, че таламусните области предизвикват антисакадно движение на очите. Това е способността да се потиска рефлекторното движение на очите по посока на представен стимул. Те продължават да гледат по посока на стимула, но го правят по по-контролиран начин.

Последните изследвания показват, че медиадорзалният (MD) таламус може да "усилва свързаността (силата на сигнала) само на веригите в кората, необходими за текущия контекст. Това спомага за гъвкавостта (на мозъка на бозайниците) при вземането на сложни решения, като свързва многото асоциации, от които зависят решенията, в слабо свързани кортикални вериги". Изследователите установяват, че "засилването на активността на MD увеличава способността на мишките да "мислят". Това понижи с повече от 25 % процента процента на грешките им при вземането на решение кои противоречиви сетивни стимули да следват, за да намерят наградата".

Накратко, таламусът помага на бозайниците да вземат по-ефективни решения и да живеят в естествената си среда.

Забавянето от половин секунда

Таламусът е ключова област, която участва в така нареченото "половинсекундно забавяне". Това е възприемателна илюзия, която е открита съвсем наскоро. Откритието е следното: възприемаме събитията в света като мигновени. Те се случват, когато ги видим (чуем, усетим). Но с обработката на визуалните сигнали се занимава поне таламусът. Експериментално ние виждаме събитията, които се случват (така си мислим) без никакво забавяне. Но в действителност мозъкът се нуждае от половин секунда, за да организира данните, които постъпват, да речем, от зрението. Но ние изобщо не усещаме това половинсекундно забавяне. Възприемаме събитията така, че ги виждаме в момента, в който се случват.

Всичко това се отнася до съзнанието и съзнателното поведение. Автоматичните реакции при внезапна болка се случват мигновено (например бос крак върху колче). Но те се възприемат съзнателно по-късно.