Танто
Танто е японски къс меч или кинжал.
Традиционната обща дължина на танто е 11,93 инча (1 шаку, около 30 см). Дължината на острието е от 5 до 12 инча (12 1/2 см до 30 см). Остриетата, които са били по-големи (13" до 14" инча), са се наричали ко-вакизаши или "малък къс меч". Танто, които се различавали от традиционния размер, се наричали О-танто или Суноби танто.
Танто е оръжие с едноостро острие и извита форма. То е било предназначено за меки цели и се е смятало за скрито оръжие на самураите. То е било изключително ефективно при близък бой.
Танто се появява през периода Хейан (795-1192 г.) и се развива като оръжие през периода Камакура (1192-1333 г.). По това време танто е не само оръжие, но и произведение на изкуството. То е било богато украсено, като са били използвани най-разпространените стилове: hira-tsukuri и uchi-sori. По-късно, през периода Намбокучо (1336-1392 г.), танто става по-дълго от 37 см (15,75 инча). Остриетата стават по-тънки и по-широки и по този начин още по-опасни. Развиват се различни стилове и формата се променя. По време на периода Муромачи (1336-1573 г. сл. Хр.) танто отново става с по-тясно острие.
По това време качеството на острието е по-добро. Това е времето, когато се появяват професионални ковачи и има няколко стила на изработка на танто. Най-известните ковачи били: Сукесада и Норимицу (Бизен-ден); Канемото и Канесада (Мино-ден); Мурамаса и Масашиге (Исе). Началото на периода Едо (1603-1867 г.) е период на относително спокойствие след обединението на Япония и въпреки че не са изработени толкова много, те са с добро качество. Термично обработеният ръб на острието (хамон) става по-вълнист и така по-красив.
През последните 700-800 години са създадени голям брой танто. Някои от тях са били за гражданска употреба. Други са били изработени специално за самураите. Една от класификациите се основава на вида на предпазителя на ръката:
- танто с предпазител, наречен цуба;
- танто с охрана в стил айкучи;
- танто с гард в стил хамадаши.
Най-популярните от трите танто са айкучи и хамадаши. Това се дължало на факта, че тези два вида имали малък гард и били по-лесни за скриване и пренасяне. Танто не се използвало широко на бойното поле, така че предпазителят в повечето случаи бил излишен.
Други стилове танто се различават по формата на острието. Най-известните са:
- Hira-zukuri - с плоско, тясно и дебело острие. То е предназначено за сечащи и пронизващи удари.
- Shobu-zukuri - с линия на хребета и с кръвна бразда.
- Moroha - двуостър и много рядък танто
- Kissaki-moroha-zukuri - с много дълъг и остър връх (o-kissaki)
- Кайкан - късо танто с малки предпазители, обикновено носено от жени.
Когато танто се използвало на бойното поле, то трябвало да премине през бронята на противника, когато той е близо. Най-добрите танто за тази цел били тези с дълго, тясно острие и с дебел гръбнак. Ударът се нанасял с острие, насочено под или през бронята. Танто обикновено се носело в широк колан от плат (оби) с острието нагоре и дръжката, обърната надясно. В самурайския дом танто често се поставяло заедно с вакидзаши (къс меч). Жените самураи са били обучавани да използват танто в случай, че трябва да се защитят или, ако бъдат насилвани, да отнемат живота си.
Смята се също, че различни видове танто са били използвани за ритуал на самоубийство (сепуку, също хара-кири). Все пак той е бил използван предимно от жените самураи, чийто самоубийствен ритуал е бил да си прережат гърлото. Мъжете самураи са имали различен ритуал: те са използвали меч вакидзаши за изкормване.
Острие Tantō, скрито във ветрилообразен монтаж
Две tantō
Танто Мей: Кунимицу. Цялостният нож в ножница е показан на изгледите вляво; оголеното острие е показано на изгледите вдясно.
Въпроси и отговори
В: Какво е танто?
О: Танто е японски къс меч или кинжал с едноостро острие и извита форма. Предназначен е за меки цели и се е смятал за скрито оръжие на самураите.
В: Кога се появява танто за първи път?
О: Танто се появява за първи път през периода Хейан (795-1192 г.).
В: Какви са някои от различните стилове танто?
О: Някои от различните стилове на танто включват хира-цукури, учи-сори, о-танто, суноби танто, ко-уакизаши, хира-зукури, шобу-зукури, мороха, кисаки-мороха зукури и кайкан.
В: Какъв е бил размерът на традиционните танто?
О: Традиционните танто са имали обща дължина 11,93 инча (1 шаку) и остриета с дължина от 5 до 12 инча (12 1/2 см до 30 см). Остриетата, които са били по-големи от 13 до 14 инча, са се наричали ко-вакизаши, което означава "малък къс меч".
Въпрос: Как са се променили размерът и формата на танто с течение на времето?
О: По време на периода Намбокучо (1336-1392 г.) танто стават по-дълги от 37 см (15,75 инча), остриетата стават по-тънки и по-широки, което ги прави още по-опасни. През периода Муромачи (1336-1573 г.) те отново стават по-тесни, а качеството им се подобрява благодарение на появата на професионални ковачи по това време. В началото на периода Едо (1603-1867 г.) термично обработените остриета стават по-вълнообразни, което ги прави по-красиви на външен вид, както и ефективни оръжия.
Въпрос: Как са го носили самураите?
О: Когато самураите са носели танто, то обикновено се е носело в широк колан от плат (оби) с ръба нагоре и дръжката обърната към дясната страна.
В: Какъв вид ритуално самоубийство може да се извърши с помощта на танто?
О: Смята се, че различни видове танто са били използвани за ритуални самоубийства като сепуку или хара кири, при които жените самураи са прерязвали собственото си гърло, докато мъжете самураи са използвали мечовете wakizashi за изкормване.
