Танто е японски къс меч или кинжал. Това е оръжие с дълга история, съчетание от функционалност и естетика — често както острието, така и ножните обвивки (косирае) и дръжката са били богато декорирани и изработвани като произведения на изкуството.

Размери и основни характеристики

Традиционната обща дължина на танто е 1 шаку (около 11,93 инча, приблизително 30 cm). Дължината на острието обикновено варира от 5 до 12 инча (12,5 cm до 30 cm). Остриета с дължина около 13–14 инча са били класифицирани като ко-вакизаши (ко-вакидзаши) — „малък къс меч“. Танто, които се различавали от традиционния размер, са били наричани О-танто или Суноби танто.

Танто е оръжие с едноостро острие, често с леко извита форма (сори). Формата на острието, ъгълът на гръбната линия и профилът на режещия ръб влияят на предназначението — дали е по-подходящо за рязане, пробиване или комбинирани удари. Благодарение на компактния си размер и конструкция, то е било предпочитано като скрито оръжие на самураите и е било изключително ефективно при близък бой.

История и развитие

Танто се появява през периода Хейан (795-1192 г.) и се развива значително като оръжие през периода Камакура (1192-1333 г.). В тези векове танто често е служил не само като бойно оръжие, но и като предмет на художествена изработка — майсторите оформяли остриета, корнизи и украшения с висока естетика, използвайки популярните стилове като hira-tsukuri и uchi-sori.

През периода Намбокучо (1336-1392 г.) танто понякога става по-дълъг (над 37 cm / 15,75 инча). Остриетата се изтъняват и разширяват, което ги прави по-опасни при пробивни и сечащи движения. По време на периода Муромачи (1336-1573 г. сл. Хр.) формата отново се изменя — появяват се по-тесни остриета и се усъвършенстват техниките на изработка.

Качеството на стоманата и обработката се подобряват с настъпването на ерите, когато се оформят професионални школи и майстори-ковачи. Известни ковачи, споменати в традицията, са Сукесада и Норимицу (Бизен-ден); Канемото и Канесада (Мино-ден); Мурамаса и Масашиге (Исе). В началото на периода Едо (1603-1867 г.) — време на относително спокойствие — изработват по-малко оръжия, но те често са от високо качество; хамонът (термично обработеният ръб) става по-сложен и по-вълнист, което допринася за естетиката на острието.

Конструкция и материали

Танто е изработван от различни видове стомана, често посредством методи на слоево коване (футсатсу) и диференцирана закалка. Типичните елементи включват накого (опашката на острието), механици за закрепване (мекуги), дръжка (цука), ножница/калъф (сая) и предпазител (ако има такъв). Характерни са и декоративните елементи — инкрустации, лазерно оформяне на хамон, гравюри и т.н.

Основни форми/сечения: плосък профил (hira-zukuri) за масивни, дебели остриета; профил с хребет и кръвна канавка (shobu-zukuri) за баланс между твърдост и гъвкавина; двуостри форми (moroha) при редки модели и експериментални разновидности. Наличието или липсата на цуба (защитна пластина) също е ключова характеристика.

Видове и особености

През последните 700–800 години са произведени голям брой танто — някои за гражданска употреба, други специално за самураите. Една от класификациите се основава на вида на предпазителя на ръката:

  • танто с предпазител, наречен цуба;
  • танто с охрана в стил айкучи;
  • танто с гард в стил хамадаши.

Най-популярните сред трите са айкучи и хамадаши — двата стила имат минимален гард, което ги прави по-лесни за скриване и пренасяне. Пълноценната цуба е по-рядка за танто, тъй като на бойното поле то рядко е използвано като основно оръжие и големият предпазител би затруднил прикриването.

Други стилове танто се различават по формата на острието. Най-известните са:

  • Hira-zukuri — с плоско, тясно и дебело острие, предназначено за сечащи и пронизващи удари;
  • Shobu-zukuri — със заздравен хребет (босо) и често с кръвна бразда (hi), добър баланс между твърдост и гъвкавина;
  • Moroha — двуостър и много рядък танто, използван за специфични приложни случаи;
  • Kissaki-moroha-zukuri — с много дълъг и остър връх (o-kissaki), придаващ специфична пробивна способност;
  • Кайкан — късо танто с малки предпазители, често свързвано с женската употреба и носене.

Употреба на бойното поле и в битка

Когато танто се използвало в битка, то често трябвало да проникне през бронята на противника в близък контакт. Най-добрите танто за такова приложение били тези с дълго, тясно острие и дебел гръбнак — конструкция, която осигурява здравина при пробиване. Ударът се нанасял с острието, насочено под или чрез бронята, понякога използвайки ъгъла на тялото и пространствата между пластините на доспеха.

Танто обикновено се носело в широк платен колан (оби) с острието нагоре и дръжката обърната надясно, за да може бързо да бъде извадено. В самурайския дом танто често се поставяло заедно с вакидзаши, а в гардероба и аксесоарите на някои семейства — като символ на статус и семейна чест.

Ритуали, самоубийство и роля при жените

Жените самураи (онна-буся) били обучавани в използването на танто както за самоотбрана, така и за ритуални действия. Съществува и историческата практика на женското самоубийство, наричано джигай, при което те обикновено използват танто, за да си прережат гърлото — различно от мъжкия ритуал на сепуку (харакири), при който се извършва разкъсване на корема с помощта на вакидзаши или катана. Въпреки това практиките и описанията варират в историческите източници и често са обвити в легенди и културни интерпретации.

Носене, съхранение и съвременност

В ежедневието на самурая танто е било удобен аксесоар при градски и домашни ситуации. Калъфите (сая) и дръжките често са били декорирани според статуса на носещия. В съвременността танто се изучава в бойни изкуства като някои школи на iai и kenjutsu, а оригинални примери са изложени в музеи и частни колекции. Реплики и функционални модерни танто се използват за демонстрации, тameshigiri (проверка на рязане) и колекционерство.

Правните разпоредби за притежание и носене на традиционни остриета варират по държави — в Япония има специални регулации относно притежанието на антики и модерни реplikи, а в други държави са налице ограничения за дължина и предназначение.

Заключение

Танто е многостранно оръжие — едновременно бойно средство, предмет на лична защита и символика, както и израз на художественото майсторство на японските ковачи. Неговата форма, размер и украса отразяват епохата, предназначението и статуса на притежателя, което го прави интересен както за историците, така и за колекционерите и практикуващите бойни изкуства.