Битката при Лонг Айлънд (Бруклин), 1776 — британска победа

Битката при Лонг Айлънд (Бруклин), 27 авг. 1776 — решителна британска победа, стратегическа кампания за контрол над Ню Йорк и ключов момент в Американската война за независимост.

Битката при Лонг Айлънд е голямо сражение в Американската революционна война, известно също като Битката при Бруклин или Битката при Бруклинските възвишения. На 27 август 1776 г. британските сили постигат решителна победа над американците под командването на генерал Джордж Вашингтон. Победата открива успешна британска кампания, която дава на Обединеното кралство контрол над стратегически важния град Ню Йорк. Това е първата голяма битка след обявяването на независимостта на Съединените щати през юли 1776 г. и — по отношение на мобилизираните сили — едно от най-големите сражения в целия конфликт.

Предистория

След успеха на Вашингтон при обсадата на Бостън през март 1776 г., Континенталната армия е прехвърлена за защита на пристанищния град Ню Йорк. Градът, разположен на южния край на остров Манхатън, има стратегическо пристанище, което би могло да послужи на британския флот като база за операции. Вашингтон и неговите подчинени разбират, че ако британците установят контрол над пристанището, съпротивата в района ще бъде значително затруднена, затова се готвят за отбранителна кампания и преместват значителни части от армията на острова.

Британците, под командването на генерал Уилям Хау, акостират в района през юли и постепенно укрепват позициите си в долното нюйоркско пристанище. До август техните сили на брега надхвърлят 30 000 войници и те контролират входа на пристанището при The Narrows. На 22 август основна част от британската армия се приземява в залива Грейвсенд на остров Стейтън и в южните части на окръг Кингс, оттам разгръщайки настъпление към населени и застроени райони на о-в Лонг Айлънд. Вашингтон прехвърля част от войските си в северната част на окръг Кингс, очаквайки главна атака срещу Манхатън и сражение с част от британските сили в Лонг Айлънд.

Сили и командване

Британската армия включва британски линейни части, хесенски съюзници и морски подкрепления под адмирал Хау. Общо силите в района са оценявани на порядъка на 32 000 души. Американската армия разполага с по-малък контингент — различни оценки поставят броя им между 9 000 и 12 000 души — опитни много по-малко и по-слабо снабдени. Въпреки, че генерал Вашингтон е главнокомандващ, непосредственото ръководство на отбраната в Бруклинския сектор е разпределено между няколко американски полеви командира, сред които са генералите Пулум, Съливан и лорд Стърлинг (Уилям Александър), които организират отбранителните позиции по височините.

Ход на сражението

Битката започва с британска атака на 27 август. Главната британска операция включва умела обиколна маневра: докато една част от армията демонстративно напада предните американски позиции, друга колона тихо и под прикритие обхожда американския фланг през слабо охранявани проходи (включително известния път през Jamaica Pass), навлиза в тила и напада от тила и гърба. Американското командване не очакваше подобен отстъп в терена и е изненадано.

Резултатът е бърза дезорганизация и паника сред американските редици. Въпреки това, редица части се сражават храбро и успяват да прикрият оттеглянето на останалите войски. Особено известен е героичният отпор на т.нар. „Мериленд 400“ — около няколко сотни войници от Мериленд (части от 1-ви Мерилендски полк и сродни формации), които при залпове и рутинирано настъпление задържат британското преследване и позволяват на по-голямата част от армията да се изтегли към основната отбранителна линия при Бруклинските възвишения. В крайна сметка обаче голяма част от позициите в Лонг Айлънд са загубени, а няколко стотин американци са убити, ранени или пленени; сред пленените е и лорд Стърлинг.

Евакуация през Ийст Ривър

След битката британците започват обсадно положение. Въпреки поражението, генерал Вашингтон успява да запази ядрата на континенталната армия. В нощта на 29 срещу 30 август, използвайки тъмнината, частична липса на вятър и умела организация от морските сили на Колонел Джон Гловър и неговите лодкари от Marblehead (които оказват решаваща роля при прекосяването), американците предприемат масирана и добре планирана евакуация на войските и оборудването си от Бруклин обратно на остров Манхатън. Евакуацията е извършена при изключително трудни условия, но е забележителна с това, че е осъществена с минимални загуби на живот и без значителни материални щети върху изтеглените сили.

Последствия и значение

Първоначалната британска победа при Лонг Айлънд дава контрол върху Ню Йорк и неговото пристанище, което позволява на британците да използват града като логистична и оперативна база през следващите месеци. След последвалите боеве, включително падането на форт Вашингтон през ноември, Вашингтон и Континенталната армия са изтласкани от Ню Йорк и се оттеглят през Ню Джърси към Пенсилвания.

Макар битката да е стратегическо поражение, успешната нощна евакуация спасява основната бойна сила на революцията и дава възможност на Вашингтон да продължи съпротивата — обстоятелство, което по-късно ще доведе до известните контраудари при Трентън и Принстън през декември 1776 — януари 1777 г. Сражението при Лонг Айлънд остава в историята като демонстрация на британско военно майсторство в маневрената война и като пример за това как компетентно ръководство и късмет (в случая при евакуацията) могат да предотвратят пълното унищожение на армия след тежко поражение.

Оценки на загубите

Оценките за човешките загуби варират. Според съвременни и по-късни източници, американските жертви (убити, ранени и пленени) са в порядъка на няколко хиляди, а британските и хесенските — няколко стотин. Точните числа са предмет на исторически дискусии, но е ясно, че стратегическото последствие — загубата на Ню Йорк — е по-важно от сравнително умерените материални щети за британците.

Битката при Лонг Айлънд остава едно от най-значимите ранни сражения от Американската революционна война, защото показва както уязвимостта на новосформираната континентална армия, така и способността на нейните лидери да запазят основата на съпротивата при неблагоприятни обстоятелства.

Въпроси и отговори

В: С какво е известна битката при Лонг Айлънд?

В: Кога се провежда битката?

В: Какъв е резултатът от битката?

В: Колко войници са участвали в тази битка?

В: Къде се приземяват войските на генерал Уилям Хау?

Въпрос: Къде Вашингтон премества по-голямата част от силите си, преди британците да го нападнат?

В: Как Вашингтон евакуира войските си по време на тази битка?

Търсене по буква