Готвене
Гювеч е ястие, което се готви дълго време и се сервира в соса, получен при готвенето. Основните материали могат да бъдат месо и/или зеленчуци. Той е идеален за твърди меса като овнешко и говеждо, които имат мрамор (мазнини) и съединителна тъкан. Трябва да се използват и по-твърдите зеленчуци.
Традиционно е да се започне с прост сос, например роукс. Още по-просто е да се разбъркат брашно и кубче бульон Oxo в малко мляко и вода. Обикновено по-твърдите меса се приготвят самостоятелно, а зеленчуците се добавят по-късно.
Запеканките и яхниите са подобни. Запеканките често имат гарнитура, а яхниите - не. Задушаването е процес на готвене, при който топлината се подава към дъното на съда за готвене (обикновено на огън или на печка), докато готвенето на запеканки обикновено се пече във фурна, където топлината циркулира около целия съд за готвене.
Задушено агнешко месо с праз, леща, жълти (наследствени) и оранжеви моркови, розмарин и други подправки
Ирландска яхния
Dubu jjigae (корейска яхния от тофу)
История
Задушени ястия се приготвят още от древни времена. Той фигурира в римската готварска книга на Апиций. Херодот разказва, че скитите (VIII-IV в. пр. Хр.) "слагат месото в животинска буца, смесват го с вода и го варят така на огън от кости. Костите горят много добре, а в паницата лесно се събира цялото месо, след като бъде свалено. По този начин един вол или друго жертвено животно може да бъде накарано да се свари само."
Амазонските племена използват черупките на костенурки като съдове, в които варят вътрешностите на костенурката и различни други съставки. Други култури са използвали черупките на големи мекотели (миди и др.), за да варят в тях храни. Съществуват археологически доказателства за тези практики отпреди 8000 години или повече.
В римската готварска книга "Апиций", за която се смята, че датира от IV в. от н.е., има рецепти за агнешки и рибни яхнии. В Le Viandier, една от най-старите готварски книги на френски език, написана от френския готвач, известен като Taillevent, има различни видове рагу или яхнии.
Унгарският гулаш води началото си от маджарските овчари от 9-и век, преди да се появи Унгария. Паприката е добавена през XVIII век.
Първото писмено споменаване на "ирландска яхния" е в творбата на Байрон "The Devil's Drive" (1814 г.): "Дяволът... обядваше... един бунтовник или нещо подобно в ирландска яхния."
Свързани страници
- Касерола
Въпроси и отговори
В: Какво представлява гювечът?
О: Гювечът е ястие, което се готви дълго време и се сервира в соса, получен при готвенето. То може да бъде приготвено от всякакво месо и/или зеленчуци.
В: Какъв вид месо е подходящ за яхния?
О: Твърдото месо, като овнешко и говеждо, което има мрамор (мазнина) и съединителна тъкан, е идеално за яхния.
В: Какъв вид зеленчуци трябва да се използват в яхнията?
О: В яхнията трябва да се използват по-твърди зеленчуци.
В: Какъв е традиционният начин за започване на яхния?
О: Традиционно е да се започне с прост сос, като например запръжка, или още по-просто - брашно и кубче бульон Oxo могат да се разбъркат в малко мляко и вода.
В: По какво си приличат запеканките и яхниите?
О: Готварските ястия и яхниите си приличат по това, че и двете са ястия, приготвени за дълго време с месо и/или зеленчуци.
В: Каква е разликата между задушаването и готвенето на запеканка?
О: Задушаването е процес на готвене, при който топлината се прилага към дъното на съда за готвене, докато готвенето в запеканка обикновено се пече във фурна, където топлината циркулира около целия съд за готвене.
В: Има ли запеканки с гарнитура?
О: Да, касеролите често имат застройка, докато задушените ястия нямат.
