Югозападен национален парк (Тасмания) — дивата природа и световно наследство

Югозападен национален парк (Тасмания) — световно наследство с девствена дива природа, драматични крайбрежия и отдалечени пътеки за приключенски туризъм.

Югозападният национален парк е национален парк с площ 618 267 хектара (1 527 770 акра) в югозападната част на Тасмания, Австралия. Паркът е най-големият в Тасмания и е част от зоната на световното наследство "Тасманийска дива природа".

Източната част на парка се намира на 93 км западно от Хобарт, а паркът се простира до западното и южното крайбрежие. Паркът обхваща по-голямата част от дивата природа в югозападната част на Тасмания. Паркът е добре известен с недокоснатата си дива природа и отдалеченост. Времето в парка може да се променя бързо и да бъде сурово. Районът не е променян от хората. Доказателствата сочат, че тасманийските аборигени са посещавали района поне от 25 000 години. Европейските заселници са правили няколко пътувания в парка, но е имало много малко трайни селища и малко промени в природната среда. На територията на парка има само един път - до хидроенергийното градче Стратгордон. До южните и западните части на парка може да се стигне само пеша, с лодка или с лек самолет.

В малкото градче Мелалеука в крайния югозапад има писта за кацане на самолети и основни съоръжения за службата на националните паркове.

География и забележителности

Югозападният национален парк включва крайбрежни сектори, долини, големи езера, планински върхове и обширни площи от торфени и бутон-тревни блатища. Сред най-известните природни обекти в и около парка са:

• Порт Дейви и Голямото пристанище (Port Davey и Bathurst Harbour) – отдалечени крайбрежни лагуни и вътрешни заливи с уникални екосистеми;
• Федерация Пийк (Federation Peak) – остър гранитен връх, популярен сред опитни планинари и считан за едно от най-предизвикателните изкачвания в Австралия;
• Южен бряг и South Cape – диви плажове и скални носове, важни за мигриращи птици и морска фауна;
• Мелалеука – малко селище и въздушна писта, входна точка за много туристически маршрути в югозападната част;
• обширни области с темперирани дъждовни гори, древни дървета като Хуон пайн и големи площи бутон-тревни морави.

Флора и фауна

Паркът поддържа голямо разнообразие от растителни общества — от крайбрежни храсти и пясъчни дюни до гъсти темперирани дъждовни гори и планински алпийски участъци. Характерни растителни групи са еукалиптови гори, хуонски бор (на места вековни дървета) и бутон-тревни (button grass) влажни зони.

Фауната включва ендемични и редки видове, сред които:

• Тасманийският дявол (Sarcophilus harrisii);
• петниста куница (spotted-tail quoll) и други торбести хищници;
• още редки и застрашени птици, като оранжево-белият папагал (orange-bellied parrot), който използва крайбрежните и блата за почивка и храна при миграция;
• разнообразие от земноводни и безгръбначни, адаптирани към студените и влажни условия.

Климат и условия за посещение

Климатът е преобладаващо океански — хладен, ветровит и влажен. Времето може да се промени бързо: дъжд, силен вятър и понижение на температурите са чести дори през лятото. Заради отдалечеността и суровите условия някои маршрути са подходящи само за опитни туристи с подходящо снаряжение.

Маршрути и достъп

Достъп до по-голямата част от парка се прави:

• по реки и заливи с моторни или безмоторни лодки (Port Davey, Bathurst Harbour);
• по крайбрежни и вътрешни пътеки пеша — известни маршрути са South Coast Track и маршрути към Federation Peak и Централните върхове;
• с леки самолети до Мелалеука или други разположени по-отдалечено площадки;
• по единствената пътна връзка до Стратгордон, близо до системата на големите езера и хидроенергийни съоръжения.

Много от походите са многодневни и изискват добра навигация, опит в преминаване на реки и умение за оцеляване при рязко влошаване на времето.

История и културно наследство

Както е посочено, районът е бил посещаван от тасманийските аборигени в продължение на хилядолетия; крайбрежните участъци пазят останки като обреди и черупкови натрупвания (middens). Европейските посещения са били предимно от изследователи, ловци и стопани на тюлени и птици през 19-ти век. През 20-ти век хидроенергийни проекти (като оформянето на езера и диги) промениха части от пейзажа близо до Стратгордон, но голяма част от парка остава сравнително недокосната.

Консервация и управление

Югозападният национален парк е част от по-широката зоната Тасманийска дива природа, включена в списъка на Световното наследство. Управлението е насочено към запазване на уникалните екосистеми, опазване на застрашени видове и културни следи на аборигените. Сред основните заплахи са климатичните промени, инвазивни растения и животни, пожарните режими и болести (например болестите по тасманийския дявол).

Практически съвети за посетители

• Планирайте подробно: уведомете службата на парковете за маршрута си и очакваното време на връщане, носете карти и резервни източници на навигация (GPS, компас);
• Подгответе снаряжение: здрави обувки, подходящи дрехи за студ и дъжд, екипировка за многодневно къмпингуване, средства за пречистване на вода и първа помощ;
• Уважавайте природата: не оставяйте отпадъци, спазвайте ограниченията за разпалване на огън и не застрашавайте дивите животни;
• Безопасност: бъдете готови за бързи промени във времето, преминаване на реки и ограничени комуникации; мобилен сигнал често липсва.

Югозападният национален парк е едно от най-отдалечените, драматични и добре запазени природни територии в Австралия. Той предлага уникални възможности за наблюдение на дивата природа и задълбочено преживяване на естествената среда, но изисква сериозна подготовка и уважение към непредсказуемите природни условия.

История

По-голямата част от парка е създадена през 1955 г. и първоначално се нарича Национален парк "Езерото Педър". През следващите 35 години паркът е увеличаван и преименуван, като през 1990 г. достига сегашния си размер. Първоначално малкото езеро Педър е залято при изграждането на язовир на река Гордън с цел производство на електроенергия. Създаденото от човека езеро се нарича още езерото Педър

Езерото Педър от планината Елиза, Югозападен национален парк, Австралия


Туристически самолет се подготвя за излитане от пистата Melaleuca

Достъп до

До парка може да се стигне по суша по два начина: по пътя Gordon River Road до хидроенергийното селище Strathgordon и по магистралата Huon Highway до Cockle Creek. До южните и западните райони на парка може да се стигне само пеша, с лодка или с лек самолет. През парка преминават две основни пешеходни пътеки. Пътеката Порт Дейви и пътеката Южен бряг. Обикновено разходките са за по-опитни пешеходци и отнемат около десет до четиринадесет дни. Може да бъде организиран полет до или от Мелалеука за разделяне на разходката или за туристически достъп за еднодневни екскурзии. Съществуват и няколко по-трудни разходки, сред които са Източният и Западният хребет на Артър, Преципитоус блъф, Югозападният нос и връх Федериън. Те не са подходящи за неопитни пешеходци или за хора, които пътуват сами. Достъпът до парка по море е от пристанищата Порт Дейви и Батърст Харбър.

Впечатляващото и изолирано пристанище Батхърст, Югозападна пустиня, Тасмания, Австралия


Залив South Cape, Югозападен национален парк, Тасмания

Въпроси и отговори

Въпрос: Къде се намира Югозападният национален парк?

В: Колко голям е Югозападният национален парк?

В: Какво е уникалното във времето в парка?

В: Каква е историята на човешката дейност в парка?

В: Има ли път, който минава през парка?

В: Как може да се стигне до южните и западните части на парка?

В: Има ли град в рамките на Югозападния национален парк?

Търсене по буква