Тласкане (хвърляне) на гюле — определение, правила и история
Тласкане (гюле): история, правила и техника — пълен наръчник за любители и състезатели. Научи тегла, правила, тренировки и олимпийската традиция.
Тласкане на гюле (известно също като изстрелване на гюле или английски "shot put") е атлетически спорт, при който състезателите се стремят да изтласкат (не да хвърлят) тежко сферично снаряд — т.нар. гюле — възможно най-далеч. Гюлето се държи в дланта на ръката и се поставя до шията преди изхвърлянето; изпускане, хвърляне или друго нестандартно освобождаване се счита за нарушения според правилата. Състезанието по тласкане на гюле е част от програмата на модерните Олимпийски игри от първото им провеждане през 1896 г. (мъже); женското направление е включено по-късно.
Оборудване и тежести
- Гюлето е стоманена, бронзова или друга масивна сфера, често с гладка повърхност; при някои категории може да има и гумено покритие.
- Стандартните тежести за елитни състезатели са: за мъже — 7,26 кг (16 lb); за жени — 4,00 кг (8.82 lb).
- При юноши, девойки, ветерани (мастърс) и други възрастови категории се използват по-леки гюлета — съответно 6 kg, 5 kg, 3 kg и т.н. в зависимост от правилника на федерацията.
- Кръгът за хвърляне е с диаметър 2,135 m и отпред има надлъжен стоп (борд), който ограничава мястото за стъпване при освобождаване.
Техника
- Основните техники за тласкане са две: глайд (glide) — класическо придвижване назад и напред в кръга — и въртеливият (spin/rotation) метод, при който атлетът извършва завъртане, подобно на дискогон.
- При правилно изпълнение гюлето се държи на шията, лакътят е високо, а силата се предава през тялото към ръката при експлозивно изтласкване напред и нагоре.
- Гюлето трябва да бъде пуснато от рамото и да напусне ръката с една рязка тласъчна фаза; "замах" с ръцете или хвърляне с трикове е нарушение.
Правила и фаулове
- Атлетът трябва да остане в кръга до момента на отпадането на гюлето; излизане от кръга преди това или стъпване върху/над борда води до фаул.
- Гюлето трябва да бъде пуснато от рамото — не се допуска хвърляне с цялата ръка под рамото.
- Измерването се прави от най-близката до кръга точка, където гюлето е попаднало, до вътрешния ръб на кръга по права линия в секторната посока.
- Секторът за приземяване има 34,92° ъгъл (стандартен в международните състезания), като всички попадения извън сектора се считат за фаул.
- По правило на състезанията атлетите не носят дебели ръкавици; използването на допълнителни помощни средства (като стабилни ръкавици или неподходяща подложка) може да бъде забранено и да доведе до санкции според правилника на организатора. За конкретни случаи се следва правилникът на съответната федерация (напр. World Athletics).
Състезателен формат
- Във всички официални състезания обикновено има квалификации и финал. В квалификацията всеки състезател има няколко опита (обикновено 3), като най-добрите продължават на финала.
- На финала всеки участник получава определен брой опити (често 6), като след първите 3 опита се премахват някои състезатели и топ 8 или топ 12 получават допълнителни опити в зависимост от правилата на състезанието.
История
Тласкането на гюле има древни корени — практики за хвърляне на тежести са известни още в античността (например при древногръцките игри и тренировките за воини) и в традиционните народни състезания като шотландските Highland Games (хвърляне на камъни и топки). Като организиран лекоатлетически дисциплина гюлето се развива в XIX век в рамките на британските аматьорски и полицейски състезания и по-късно става част от програмата на модерните Олимпийски игри — мъжката дисциплина е включена от първото издание през 1896 г., женската става олимпийска дисциплина в средата на XX век.
Резултати и рекорди
На най-високо ниво мъжките и женските световни резултати достигат впечатляващи стойности — топопостиженията при мъжете са над 23 метра, а при жените — над 22 метра. Тези рекорди се подобряват рядко и често са резултат от дългогодишна целенасочена подготовка и оптимизация на техниката.
Безопасност
- Поради големите сили и тежестта на снаряда, състезанието се провежда в обезопасена зона с ясно отграден сектор и публика, разположена далеч от траекторията.
- Загрявката, контролът на техниката и качественото оборудване намаляват риска от травми на рамо, лакът и гръб.
Тласкането на гюле е технически и силов спорт, който изисква комбинация от експлозивна сила, координация и прецизна техника. Дисциплината се практикува както на открито, така и в зали (вътрешни първенства), и е част от програмата на лекоатлетическите шампионати на всички нива.
Атлет, който хвърля гюле.
Техника на хвърляне
Съществуват два вида стилове на поставяне: плъзгане и въртене (ротация). Плъзгането е изобретено в САЩ през 1876 г. Спинът също е разработен в САЩ. Той е изобретен от Пари О'Брайън и е станал известен благодарение на Брайън Олдфийлд.
Правила
- Спортистът трябва да използва само една ръка и тя не трябва да пада под рамото, в противен случай може да се повреди.
- Състезателят може да бъде дисквалифициран за напускане на кръга, преди ударът да е паднал на земята, или за напускане на секторните линии.
- В противен случай състезателят не трябва да поставя крака си зад борда на пръстите, което се счита за дисквалификация.
- Състезателят не трябва да отделя повече от 60,00 секунди за изпълнение на удара.Задължително е да изпълни удара в определеното време.
История
Първоначално хвърлянето на гюле се е използвало на Олимпийските игри, за да се види кой е най-силният атлет. Всеки атлет хвърлял от дървен квадрат и можел да стои само за да хвърля. Топката за хвърляне е била голяма каменна топка. Сега това е метал, който не е по-мек от месинг.
Загряване
Под ръчно хвърляне
- Застанете с лице към зоната за кацане.
- Дръжте изстрела пред тялото с двете си ръце.
- Свийте коленете и изхвърлете удара нагоре и навън, далеч от тялото, като използвате подхвърляне с ръка.
Преминаване през гърдите
- Застанете с лице към зоната за кацане.
- Дръжте изстрела с двете си ръце с пръсти зад изстрела.
- Изстреля се като баскетболен пас с гърди.
Притежатели на рекорди
- Камерън Джордж, 23.12 м Обединено кралство 2013
- Наталия Лисовская, 22,63 м RUS 1987
- Марк Робинсън, 24,60 м САЩ 2009 г.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява изстрелването?
О: Изстрелването е лекоатлетически спорт, при който хората се опитват да "изстрелят" тежка топка колкото се може по-далеч, като я бутат във въздуха, вместо да я хвърлят.
Въпрос: Кога спортът пушкане става част от Олимпийските игри?
О: Шот-путът е част от Олимпийските игри от 1896 г. насам.
В: Какъв е тегловият диапазон на топката за стрелба?
О: Теглото на топката може да варира от 6 до 16 фунта (2,76 до 7,26 кг) в зависимост от нивото, възрастта и пола на участниците.
В: Каква е основната цел на спорта пушкане?
О: Основната цел на този спорт е да се хвърли топката възможно най-далеч.
Въпрос: Сходна ли е дисциплината тласкане на гюле с тази на хвърляне на копие?
О: Да, хвърлянето на сачми е подобно на хвърлянето на копие.
В: Може ли атлетът да носи ръкавици, докато участва в дисциплината пушкане?
О: Не, атлетът не може да носи ръкавици, докато участва в тласкането на гюле. Ако го направи, ще бъде дисквалифициран.
Въпрос: Кога за първи път се появява дисциплината тласкане на гюле?
О: За първи път състезанието по хвърляне на топка е наблюдавано през Средновековието, когато са хвърляли оръдейни топки по враговете си.
обискирам