Шикаста — научнофантастичен роман от Дорис Лесинг (Канопус в Аргос, 1979)

Шикаста — научнофантастичен роман на Нобелистката Дорис Лесинг (Канопус в Аргос, 1979). Епична визия за планета-аналог на Земята: апокалипсис, митове и галактически империи.

"Шикаста" е научнофантастичен роман от 1979 г. Пълното му заглавие е Re: Колонизирана планета 5, Шикаста. Британската носителка на Нобелова награда за литература Дорис Лесинг го пише като първа книга от поредицата си от пет книги "Канопус в Аргос". Алфред А. Кнопф я публикува за първи път в Съединените щати през октомври 1979 г., а Jonathan Cape — в Обединеното кралство през ноември 1979 г. Шикаста е и името на измислената планета, която стои в центъра на повествованието.

Сюжет и структура

Книгата е написана като сбор от документари, доклади и лични записи — стил, който напомня епистоларна или документална конструкция. Книгата има подзаглавие: "Лични, психологически, исторически документи, свързани с посещението на Джохор (Джордж Шербан) Емисар (9 клас) 87 от периода на последните дни". Романът проследява историята на планетата Шикаста под влиянието на три галактически империи: Канопус, Сириус и общия им противник Путиора. Много от разказите са представени като доклади на канопейски посетители и емисари, които наблюдават и записват развитието на обществата на Шикаста — общество, силно сходно по устройство с човешкото на Земята.

В литературния план авторката реконструира "праисторията" на Земята чрез алегорични и митологични образи, описвайки как човешката цивилизация постепенно се влошава, преминава през т.нар. "Век на разрушението" (обозначаващ XX век) и стига до катаклизмични събития, които романа интерпретира като форма на Апокалипсис (Третата световна война). Постепенно се разкриват механизми на контрол, взаимовръзки между макрокосмоса и микрокосмоса и последствията от вмешателствата на по-висши сили в човешката история.

Теми и литературни влияния

Шикаста комбинира научнофантастични мотиви с религиозни, митологични и философски идеи. Лесинг използва образи и сюжети, взаимствани от Стария завет, включва алегории за греха, падението и изкуплението и включва елементи на космическа история, които припокриват земната история.

Романът носи и силни влияния от мистичните и духовни теми на суфизма. Лесинг се интересува от тази ислямска традиция още през средата на 60-те години на XX век, което се усеща в акцента върху трансцендентното познание, вътрешната промяна и идеята за взаимодействие между различни нива на реалността.

• Имперско и колониално мислене: взаимоотношенията между Канопус, Сириус и Путиора и тяхното вмешателство в развитието на планетите поставят въпроси за контрол, помощ и експлоатация.
• Свободна воля срещу детерминизъм: критиците и читателите често обсъждат дали хората в романа имат свободна воля, или са инструмент на по-големи сили.
• Морал и история: Лесинг изследва причините за човешкото насилие и моралния упадък през вековете и търси космическа перспектива за тези явления.

Стил и художествени средства

Романът съчетава научнофантастични елементи — галактически цивилизации, емисари и космически политики — с митологично и библейско повествование. Авторката чертае мащабни картини на история и цивилизация чрез фрагментни документи, дневници и отчети, което създава усещане за археология на паметта и за истински архив на една цивилизация.

Приемане и критика

Преминаването на Лесинг от по-реалистични и социално ориентирани романи към научна фантастика предизвиква разнопосочни реакции. Част от дългогодишните й читатели са разочаровани от промяната на стила и темите, докато други приветстват разширяването на авторовия обхват и амбицията да мисли човечеството в космически план.

Критическите мнения са смесени: някои ревюта хвалят романа заради широката перспектива върху човечеството и Вселената и го определят като смела и тревожна творба на една от най-значимите жени-писателки на своето време; други го критикуват като депресиращ и песимистичен, посочвайки, че в него човешката действителност е прекалено детерминирана от външни сили и свободната воля е ограничена. В литературната история Шикаста често се обсъжда като ключов етап във формирането на по-късните космоложки и философски романи на Лесинг.

Място в цикъла "Канопус в Аргос"

Шикаста е първата и централна книга от петтомната поредица. Историята на Шикаста и нейното развитие се преплита с останалите книги в серията:

• втората книга — "Браковете между зоните 3, 4 и 5" (1980 г.) разглежда подробно някои от зоните и социалните структури, споменати накратко в Шикаста;
• третата — "Сирийски експерименти" (1980 г.) — разказва част от историята от перспективата на Сириус и предлага друг ъгъл на събитията на Шикаста;
• четвъртата — "Създаването на представител за планета 8" (1982 г.) — също връща мотиви и персонажи, свързани с идеите за представителство и контрол;
• поредицата завършва с още томове, които развиват общия митологичен и космически контекст на работата на Лесинг.

Значение и наследство

Шикаста остава една от най-дискутираните и амбициозни творби в късния период на Лесинг. Тя разширява границите на това, което считаме за литературна фантастика, и поставя важни въпроси за историята, етиката и мястото на човека в по-широката космическа рамка. Независимо от поляризирането в приема ѝ, романът допринася за продължаващия интерес към смесването на жанрове и към използването на фантастични структури за обсъждане на дълбоки философски и морални проблеми.

Въпроси и отговори

В: Какво е пълното заглавие на Шикаста?

В: Кой е написал романа?

В: Кога е публикуван романът?

В: Кои са темите, разгледани от Лесинг в този роман?

Въпрос: Как реагираха читателите на тази промяна от реализъм към научна фантастика?

Въпрос: Какви други книги са част от тази поредица?

Търсене по буква