Балалайка — руски струнен инструмент: видове, строеж и изпълнение

Балалайка — всичко за руския струнен инструмент: видове, строеж, настройване и техники на изпълнение. История, звук и практически съвети.

Балалайката е музикален инструмент от Русия. Семейството балалайки включва пиколо балалайка, прима балалайка, секунда балалайка, алт балалайка, бас балалайка и контрабас балалайка. Всички те имат три струни. Най-често срещаното настройване е Е-Е-А, при което две струни са настроени в унисон, а третата е на четвърт по-високо. На прима балалайка обикновено се свири с пръсти, а на секунда и алт — с пръсти или с плектър (в някои описания — с „кибрит“) в зависимост от стила и характерa на музиката. На басите и контрабасите, които имат крачета и се опират на пода, често се свири с кожени кирки (плектри).

Произход и история

Балалайката има дълбоки корени във фолклора на Източна Европа и Русия. Ранните изображения и образци показват инструменти с различен брой струни — между две и шест — което ги доближава до централноазиатски и славянски струнни инструменти. През 19-ти век Василий Андреев и други ентусиасти систематизират и популяризират съвременната балалайка, въвеждайки стандартизирани размери и техники и създавайки първите балалайкови оркестри. Оттогава инструментът заема важно място във фолклорната, концертната и оркестровата практика в Русия и извън нея.

Конструкция и материали

• Форма: Типична е триъгълната (понякога леко заоблена) дървена дека, която придава характерния звук и визия.
• Дек и корпус: Деката често е от смърч или друг меколистен вид, корпусът — от бор, клен или други дървесини.
• Гриф и лада: Грифът е сравнително къс и снабден с лади (пречки), при модерните инструменти те са метални; в ранни варианти ладовете са били подвижни или маркирани по друг начин.
• Струни: Първоначално са използвани струни от животински черва (като в много стари инструменти), които често са били привързвани и подвижни; съвременните балалайки използват стоманени или синтетични (найлонови/композитни) струни за по-стабилно настройване и по-ясен тон.
• Ключове и поставяне: Страдите (китки) са три, макар че при по-големите версии (бас/контрабас) конструкцията и механиката могат да варират.

Видове и ролята им

• Пиколо балалайка — най-високият регистър; използва се за остри и бляскави мелодични линии.
• Прима балалайка — най-разпространеният тип за солово и ансамблово свирене; често изпълнява водещи мелодии.
• Секунда балалайка — допълва примата, работи в средния регистър; служеща за гарниране и акомпанимент.
• Алт балалайка — за по-ниски мелодични линии, често задълбочава хармонията.
• Бас и контрабас балалайка — дават ниския фундамент в ансамбъла; при по-големите модели се използват кирки и понякога крачета за стабилност.

Настройка и техники на изпълнение

Стандартната настройка Е-Е-А (две струни в унисон и трета на четвърт) е най-често срещана, но съществуват и регионални или стилистични варианти. При някои изпълнения две струни могат да са в октава, а не в унисон — това зависи от конкретния инструмент и предпочитанията на музиканта.

Основни техники:

• Плътно щипане с пръсти: за изразителни мелодични фрази на прима.
• Плектрум / кибрит: използва се за по-силен, ясeн звук и при акомпаниментни пасажи.
• Тремоло и бързи ролове: създават продължителен тон и динамично движение в музиката.
• Струмен и бъркане (strumming): характерни за акомпанимент на песни и танцови ритми.

Репертоар и използване

Балалайката е ключов инструмент във фолклорната музика на Русия — използва се за песенен и танцов акомпанимент, солови изпълнения и ансамбли. След реформите през 19-ти и 20-ти век инструментът навлиза и в концертния репертоар: обработват се народни мелодии, а композитори и аранжори пишат специални произведения за балалайкова група или за соло с оркестър. Балалайковите оркестри, съставени от различни по размери балалайки, предлагат пълно звучене от най-високите до най-ниските регистри.

Поддръжка и съвети

• Пазете инструмента от резки промени в температура и влажност — дървото може да деформира и ладовете да се изместят.
• Сменяйте струните при загуба на тон или при видими износвания; използвайте подходящи по дебелина и материал струни за конкретния тип балалайка.
• Редовно проверявайте захващанията на струните и настройките, особено преди изпълнения.

Балалайката остава емблематичен символ на руската музикална култура — инструмент с прост външен вид, но богата палитра от звучности и изразни възможности, подходящ както за народна, така и за академична и популярна музика.

Ранните снимки и исторически източници показват, че в най-старите варианти струните са били изработвани от животински черва и са били привързвани към врата на инструмента, така че да могат да се преместват и настройват от свирещия; това е част от еволюцията към по-стабилните съвременни конструкции и материали.

Разработване

Балалайката е усъвършенствана от руснака Василий Василиевич Андреев. Той е чувал селяни в стопанството си да свирят на лошо направени инструменти. Андреев искал да подобри инструмента и да го използва за концерти. Той прекарва остатъка от живота си в работа по този инструмент с помощта на двама цигулари и един дърводелец. Те усъвършенстват резонатора, което го прави по-силен. Той стигнал до идеята за прима балалайка, секунда, алт, бас и контрабас балалайка. След това в продължение на няколко години пише и аранжира музика за групи балалайки, които да свирят. Първото публично изпълнение на Ансамбъла на балалайките се състои през 1888 г. След Руската революция Комунистическата партия насърчава свиренето на инструмента и се създават големи оркестри с балалайки.

Андреев държи балалайка

Въпроси и отговори

В: Какво представлява балалайката?

В: Какви са различните видове балалайка?

В: Колко струни имат балалайките?

В: Коя е най-често срещаната настройка на балалайките?

В: Как се свири на различните видове балалайка?

Въпрос: Колко струни са имали по-ранните балалайки?

В: От какво са били направени фриговете на по-ранните балалайки?

Търсене по буква