Латерна (орган с бъчва) — устройство, видове и история
Открийте историята, устройството и видовете латерна (орган с бъчва) — от ръчни музикални кутии до големи тръбни механизми, техника и уникални мелодии.
Органът с цилиндър възпроизвежда музика чрез завъртане на цилиндър (наричан също бъчва или барел), върху който са поставени щифтове или издатъци — разположението и височината им определят кои тонове ще се изпълнят и в какъв момент. Механизмът е много подобен на класическата музикална кутия, където щифтовете дърпат езичета в метална арфа; при барелния орган щифтовете в цилиндъра повдигат „клавишите“ или лостовете, които отварят клапаните, които пускат въздух от меховете, за да свирят тръбите. Резултатът е автоматично изпълнение на предварително програмирани мелодии, без необходимост от изпълнител.
Устройство — основни елементи
- Цилиндър (бъчва) — дървен или метален вал, върху който са закрепени щифтове, ролки или клеми. Формата и разположението определят ритъма, мелодията и придружаващите гласове.
- Щифтове/панти — физическите елементи, които контактуват с механиката и активират звученето.
- Клавиши/лостове и палети — механични части, които чрез движението си отварят клапани към тръбите.
- Клапани — позволяват въздухът от меховете да постъпи в желаните тръби (клапаните, както е описано по-горе).
- Мехове — източник на въздух; могат да бъдат работени ръчно, с манивела, с тежести или с помпа (меховете, за да осигурят налягане).
- Тръби и регистри — звучащият орган; броят и размерите им определят тембъра и динамиката.
- Привод — ръчна манивела, конска каруца, парен/електрически мотор или гравитационни тежести, които задвижват цилиндъра и меховете.
Видове и приложения
Органите с бъчви съществуват в много размери и конфигурации:
- Ръчни (улични) органи — малки до средни, задвижвани с манивела; традиционни за улични музиканти и пазари. Често са монтирани върху колички или ремаркета.
- Феърграунд и танцови органи — по-големи, предназначени за увеселителни паркове и салони; съдържат по-богати оркестрации и често допълнителни автоматизирани перкусии.
- Стационарни (църковни) барел-органи — интегрирани във вътрешността на къщи или църкви; по-големи тръбни системи, позволяващи по-дълго и по-сложно изпълнение, включително акомпанимент за певчески състави.
- Часовникови и настолни музикули — миниатюрни цилиндрови механизми, вграждани в часовници и мебелировка; някои от тях са толкова прецизни, че композициите могат да бъдат сложни.
- Оркестриони и автоматони — много по-сложно устроени машини, имитиращи цял оркестър; използват цилиндри или картонени/хартиени „книги“ за програмиране на музиката.
Органът с бъчва понякога погрешно се нарича hurdy gurdy, който е струнен инструмент. Въпреки трайния визуален и звуков асоциации, това са различни семейства инструменти: добавянето на кран (манивела) при hurdy-gurdy свързва струни с въртящ се вал и струните се трият, докато барелният орган използва въздушни тръби и клапани.
Как се сменя музиката
Обикновено на всяка бъчва има няколко мелодии, които могат да се сменят чрез повдигане на щифта за индексиране и преместване на цевта до следващата позиция за индексиране. Дори един малък ръчен орган може да има шест, осем или повече мелодии. В по-големите и стационарни системи се използват:
- няколко цилиндъра, които се сменят ръчно;
- въртящи механизми за редуване на цилиндрите;
- алтернативни системи като перфорирани картонени „книги“ (book organ), които позволяват леска смяна на програмата и по-гъвкаво репертоарно обслужване.
История и развитие
Идеята за автоматично възпроизвеждане на музика чрез механични програми е много стара: прости цилиндрови механизми съществуват от късното Средновековие. Същинското развитие на барелния орган като популярно устройство се засилва през 17.–19. век в Западна Европа. През 18. и 19. век органите с бъчви стават широко разпространени в градската среда — улични музиканти, пазари и увеселителни заведения ги използват, а богати домакинства и църкви монтират стационарни автоматични органи.
Някои стационарни органи, вграждани в големи къщи или църкви, са били по-големи тръбни органи и са можели да свирят по-дълго и по-сериозна музика. Някои от тях са имали различни варели или въртящи се механизми за смяна на варелите, което е означавало, че не е бил необходим органист, за да свири на тях, и са имали по-голям избор от музика. Органите, построени в църква, позволяваха на хората да пеят под съпровода на орган. Предполага се, че някои от единствените произведения за орган, композирани от Моцарт, са написани за орган с бъчва, вграден в часовник — това показва колко широко и в различни форми е бил използван инструментът.
Репертоар и ограничения
Барелните органи изпълняват предимно кратки, повтарящи се мелодии и аранжименти, подходящи за обществена среда или фонова музика. Ограниченията идват от физическата дължина на цилиндъра (определяща продължителността на партидата) и от броя на наличните тръби/гласове. Въпреки това, майсторите на механична музика често постигат впечатляваща сложност чрез многослойни щифтове и внимателно подбрани регистри.
Поддръжка, реставрация и съвременна употреба
Поддръжката на барелни органи изисква грижа за меховете (замяна на кожа/такива материали), регулиране на клапаните, почистване и поправка на цилиндри и щифтове. Поради механичното триене, щифтовете и палетите се износват с времето, затова реставрацията често включва пренареждане или възстановяване на барабана и ремонт на тръбите.
Днес барелните органи са ценени от колекционери и музикални музеи; провеждат се фестивали и демонстрации на механична музика. Някои съвременни майстори изработват нови цилиндри или адаптират електрическо задвижване, съчетано с традиционни механизми, за да запазят звученето и атмосферата на оригиналните инструменти.
Заключение
Латерната или органът с бъчва е важна част от историята на автоматичната и механичната музика — от уличните мелодии до църковните акомпанименти и сложните увеселителни оркестриони. Тя свързва инженерна изобретателност с музикална изразност и продължава да привлича вниманието на изследователи, реставратори и любители по цял свят.


Вътрешността на малък орган в бъчва
Въпроси и отговори
В: Какво представлява барелефният орган?
О: Барелефният орган е музикален инструмент, който използва барелеф с щифтове за избиране на ноти и отваряне на клапани, за да може въздухът да свири по тръбите.
В: Как работи органът с бъчва?
О: Щифтовете на цевта повдигат "клавишите", които отварят клапаните и позволяват на въздуха от меховете да свири по тръбите, създавайки музика.
В: Каква е разликата между органа с бъчва и музикалната кутия?
О: Органът в цевта е подобен на музикалната кутия, но при него щифтовете дърпат метална арфа и отварят клапаните, за да свирят тръбите, докато при музикалната кутия щифтовете удрят метални зъби.
В: Какво е "hurdy gurdy" и как е свързано с органа в бъчва?
О: Hurdy gurdy е струнен инструмент, който понякога погрешно се нарича орган с бъчва. Въпреки че и двата инструмента създават музика, те са много различни по устройство и действие.
В: Какви са различните размери на варелните органи?
О: Органите с бъчви са с различни размери - от ръчно носени органи до големи, превозвани на вагони или ремаркета.
В: Как се сменя мелодията на бъчвовия орган?
О: На всяка цев на орган с цев обикновено има определен брой мелодии и мелодията може да се смени, като се повдигне щифтът за индексиране и цевта се плъзне до следващата позиция за индексиране.
В: Какви са били някои от приложенията на бъчвовите органи?
О: Органите с бъчви са били използвани както като преносими инструменти, които са можели да свирят шест до осем мелодии, така и като стационарни инструменти, вградени в големи къщи или църкви, където са можели да акомпанират на пеене или да свирят по-дълга, по-сериозна музика. Някои бъчвови органи са имали въртящи се машини за смяна на бъчви и не са изисквали органист, за да свирят на тях.
обискирам