Псевдогените
Псевдогените са гени, които са загубили своята функция. Те са загубили генната си експресия в клетката или способността си да кодират протеин. Терминът е въведен през 1977 г.
Псевдогените могат да бъдат резултат от мутации в ген, чийто продукт не е необходим за оцеляването на организма. Въпреки че не кодират белтъци, ДНК на псевдогените може да е функционална. Тя може да е подобна на други видове некодиращи ДНК, които имат регулаторна роля.
Повечето от тях имат някои генноподобни характеристики. Те нямат способност да кодират белтъци в резултат на различни мутации или неспособност да кодират РНК (като например псевдогените на РНК).
Псевдогените обикновено се смятат за последна спирка на геномния материал, който трябва да бъде отстранен от генома, поради което често се наричат ненужна ДНК. Псевдогените съдържат интересни биологични и еволюционни истории в своите последователности. Това се дължи на споделеното родословие на псевдогена с функционален ген. По същия начин, по който Дарвин е смятал, че два вида имат общ предшественик, последван от милиони години еволюционно разминаване (вж. видообразуване), псевдогенът и свързаният с него функционален ген също имат общ предшественик и са се разминали като отделни генетични единици в продължение на милиони години.
Илюстрация на мутациите, които могат да причинят псевдогени. Човешката последователност е на псевдоген от семейството на обонятелните гени. Секвенцията на шимпанзето е функционален ортолог. Ключовите разлики са подчертани
Въпроси и отговори
В: Какво представляват псевдогените?
О: Псевдогените са нефункционални гени, които са загубили генната си експресия в клетката или способността си да кодират белтък.
В: Кога е създаден терминът "псевдогени"?
О: Терминът "псевдогени" е създаден през 1977 г.
В: Как се получават псевдогените?
О: Псевдогените могат да се получат в резултат на мутации в ген, чийто продукт не е необходим за оцеляването на организма.
В: Функционална ли е ДНК на псевдогените?
О: Въпреки че не кодира белтъци, ДНК на псевдогените може да бъде функционална и може да е подобна на други видове некодиращи ДНК, които имат регулаторна роля.
В: Защо псевдогените често са наричани "боклукчийска ДНК"?
О: Псевдогените обикновено се смятат за последна спирка на геномния материал, който трябва да бъде отстранен от генома, така че те често се обозначават като нежелана ДНК.
В: Имат ли псевдогените някакви характеристики, подобни на гените?
О: Да, повечето псевдогени имат някои генноподобни характеристики.
В: Каква биологична и еволюционна история съдържат псевдогените?
О.: Псевдогените съдържат интересни биологични и еволюционни истории в своите последователности поради това, че псевдогенът има общи предци с функционален ген. По същия начин, по който Дарвин е смятал, че два вида имат общ предшественик, последван от милиони години еволюционно различие, псевдогенът и свързаният с него функционален ген също имат общ предшественик и са се разграничили като отделни генетични единици в продължение на милиони години.
