Розовият триъгълник е един от двата големи символа на ЛГБТ общността. Другият е знамето на дъгата. Розовият триъгълник първоначално е използван от властите в нацистка Германия като отличителен знак за обозначаване на затворници, обвинени в сексуални отношения с лица от същия пол — предимно хомосексуални мъже. Съществувал е и черен триъгълник, който е обозначавал хора, определяни от режима като „антисоциални“; в тази категория попадали различни групи — включително ромите, бездомните, „работно мързеливите“, хората с психични заболявания и някои жени, които не следвали очакваните социални роли. Много, но не всички от тези жени са били лесбийки. Евреите са носели известната жълта звезда на Давид. Ако затворник е бил едновременно евреин и хомосексуалист, понякога е имал поставени два триъгълника — жълт и розов — които при припокриване са напомняли формата на звездата на Давид.
Система на маркиране и репресии
Нацистката система за маркиране в концлагерите е била част от по-широката политика на криминализация и преследване. Хомосексуалността е била незаконна в нацистка Германия по силата на закон, наречен Параграф 175, който я обявява за престъпление — в практиката често определяно като „много тежко“ престъпление. По този закон десетки хиляди хора са били арестувани: около 100 000 души са арестувани, а около 50 000 са осъдени и изпратени в затвори или други институции. Някои от тях са били изпращани в психиатрични клиники; други са били подлагани на насилствена стерилизация или кастрация (тестисите). Някои хомосексуални мъже са били изпращани и в концентрационни лагери, особено когато срещали и други признаци, които режимът смятал за „опасни“ — например ако били евреи или политически несъгласни. Оценките за броя на хомосексуалните мъже, изпратени в концлагери, варират; историците дават различни числа — от няколко хиляди до десетки хиляди — и точният брой остава неизвестен. Много от тях умират поради изтезания, принудителен труд, глад, болести и системно насилие. Дали всички умирали са били регистрирани като хомосексуалисти е спорен въпрос, тъй като редица затворници са били класифицирани по други признаци и записи често са били непълни или умишлено фалшифицирани.
Условия и свидетелства
Хомосексуалните затворници често са били третирани по-зле от много други групи затворници и са имали по-висока смъртност. Някои оцелели са оставили болезнени спомени за жестокостите, на които са били подложени. Един от описаните в мемоарите случаи е на Пиер Сеел — френски мъж, депортиран през войната. В своя разказ той описва как е станал свидетел на публична екзекуция на човек, когото е бил влюбен; нацистите отвели младия мъж, отнели му дрехите и го оставили беззащитен пред насилието, като го принудили Сеел да наблюдава как животните и нацистките надзиратели причиняват смърт или тежки наранявания. Тези лични свидетелства са част от доказателствата за системния характер на преследването и помагат да се разбере човешкият аспект на трагедията.
Следвоенният период и законът
След Втората световна война много от преследваните продължават да бъдат лекувани като престъпници. Параграф 175 остава в сила в следвоенна Западна Германия и продължава да се прилага години след края на режима — много хора са осъдени и след 1945 г. Само след дълги обществени и правни дебати в края на 1960-те и 1970-те правото започва да се омекотява: през 1969–1973 г. се въвеждат промени, които де криминализират частично престъпленията между възрастни консенсуални партньори, а окончателната отмяна на параграфа настъпва по-късно (след процеса на германско обединение през 1990 г. и последващи законови промени през 1994 г.). В Германската демократична република прилагането и практиката относно тази разпоредба са различни: в някои периоди прилагането е било по-ограничено, а реформи също настъпват в рамките на социалистическата държава.
Памет и възстановяване на символа
Розовият триъгълник днес се използва предимно като символ на памет и съпричастие към хомосексуалните жертви на Холокоста и на всички, преследвани поради своята сексуална ориентация. Той служи и като напомняне за опасностите от държавен репресивен контрол и хомофобията. Използването на символа поставя тези жертви в полезрението на обществеността и е форма на уважение към загиналите, както и на политическа и социална мобилизация срещу дискриминацията.
През 1970-те и 1980-те розовият триъгълник е възприет и преосмислен от ЛГБТ активистите — като знак на съпротива, солидарност и памет. Въпреки че дъговото знаме е станало по-широко разпознаваемо като символ на гордостта, розовият триъгълник остава мощен маркер за историческата травма и за ангажимента да се помни и да не се забравя. По света и в Германия са поставени мемориали и плочи в памет на хомосексуалните жертви на нацизма — един от известните примери е Мемориалът на хомосексуалните, преследвани под нацизма в Берлин.
Защо е важно
Розовият триъгълник напомня, че преследването на хора по признаци на сексуалната им ориентация е част от по-широки политики на нетолерантност и насилие. Запазването на паметта за тези жертви е важно не само в исторически план, но и като предупреждение за настоящето: дискриминацията, криминализацията и омразата все още са реалност в някои части на света. Поддържането на знанието за тези събития и почитането на жертвите са акт на уважение и на ангажимент към човешките права.

