Пиемонтски блус (наричан още Пиемонт блус или East Coast Blues) е характерен блусов стил, възникнал на източното крайбрежие на САЩ. Името идва от района Пиемонт — хълмист крайбрежен район между Ричмънд, Вирджиния, и Атланта, Джорджия, но стилът се изпълнява и в други щати като Мериленд, Делауеър, Западна Вирджиния, Пенсилвания и Флорида. Пиемонтският блус комбинира афро-американски и европейски музикални влияния и е важна част от музикалното наследство на Югоизточните и Средноатлантическите области на САЩ.

Характерни черти и инструменти

Пиемонтският блус се изпълнява предимно на акустична китара и се отличава с утвърден fingerpicking стил, при който палецът свири постоянна басова линия, а други пръсти изпълняват мелодична, често синкопирана партия. Тази техника често се нарича alternating bass или thumb-and-finger техника и има ясно влияние от рагтайм китарните модели.

  • Основни инструменти: акустична китара, вокал; допълнително се срещат хармоника, бас и перкусии при някои състави.
  • Ритъм и хармония: синкопирани басови линии и рагтайм-подобни акордовo-мелодични фигури; често се използват стандартни (неотворени) строеве на китарата.
  • Звук: по-ясен, „песенен“ и по-мелодичен характер в сравнение с по-първичния и плътен тон на делта блуса.

Произход и влияния

Стилът черпи вдъхновение от няколко извора: рагтайм, селски и градски струнни оркестри, пътуващите „лекарски“ шоута (medicine shows) и популярните песни от началото на XX век. Комбинацията от „черни“ и „бели“ музикални елементи — селски и градски, афроамерикански и европейски мелодии — създава разнообразен репертоар, който се адаптира към градската среда на Юга и Средноатлантическите градове.

Разлики от делта блуса

  • Пиемонтският блус се базира на сложна пръстова техника и рагтайм-ориентиран ритъм; делта блусът често използва slide (слайд) техника, отворени строеве и по-дронинг, минималистичен подход.
  • Тоново пиемонтският стил е по-свеж и мелодичен, докато делта блусът е по-грубо и ритъмно интензивен.

История и известни изпълнители

Пиемонтският блус достига най-голямата си популярност през 1920-те и 1930-те години. В периода преди Втората световна война стилът е широко разпространен сред афроамериканските общности в Юга и е често записван от тогавашните звукозаписни компании. След войната, с напредването на електрическата музика и масовата миграция към градовете, популярността на акустичния пиемонтски стил временно намалява, но част от неговото наследство е възродено по време на фолк-блус рехабилитацията през 1950-те и 1960-те.

Сред най-известните изпълнители, допринесли за оформянето и популяризирането на стила, са Blind Boy Fuller, Blind Blake, Blind Willie McTell, Rev. Gary Davis и Sonny Terry. Много от ранните пиемонтски изпълнители са били слепи („Blind“), което е отразено в артистичните им имена и е част от социалния контекст на времето.

Жените също имат важно място в пиемонтската традиция: Ета Бейкър и Елизабет Котън, чиято песен „Freight Train“ остава една от най-разпознаваемите мелодии в стила, са примери за майсторство в пръстовата техника и песенното изпълнение.

Влияние и наследство

Пиемонтският блус оказва влияние върху развитието на акустичната фингърстайл китара и върху по-късни изпълнители от фолк и блус ренесанса. Много съвременни китаристи черпят от техниките и репертоара на пиемонтската школа, адаптирайки я към модерни стилове и инструментации.

За слушателя: ако искате да разпознаете пиемонтския блус, търсете ясна, синкопирана акустична китара с отделяща се басова линия, мелодични китарни фигури и песни, които често звучат като смесица от рагтайм и народна песен. Това е стил, който свързва техническата виртуозност със силна мелодична чувствителност.