Лабиринтът на Пан — фентъзи филм на Гийермо дел Торо (2006), носител на Оскар
Лабиринтът на Пан (на испански: El laberinto del fauno, буквално Лабиринтът на фавна) е испаноезичен фентъзи филм, награден с Оскар, написан и режисиран от мексиканския режисьор Гийермо дел Торо. Премиерата на филма беше на филмовия фестивал в Кан през 2006 г., а след това лентата беше разпространена широко в Европа и Северна Америка в края на 2006 и в началото на 2007 г.
Действието в "Лабиринтът на Пан" се развива на две равнини, т.нар. двойна среда: в "реалния свят" историята се разиграва в Испания през 1944 г. и разказва за момиче на име Офелия, което получава три задачи от мистериозен фавн. Междувременно нейният доведен баща, фалангисткият капитан Видал, преследва испанските маки — партизани, които продължават да се борят срещу режима на Франко в региона, докато бременната ѝ майка се разболява и семейството живее под постоянен страх и насилие. Алтернативната обстановка е таен "фантастичен свят", в който Офелия влиза през обрасла с лабиринт градина, където среща всякакви странни и магически същества, които стават централни за нейната история. За създаването на чудовищата и персонажите във филма са използвани грим, куклен театър и CGI ефекти, като делът на практическите решения придава на филма специфичен, тактилен и притегателен визуален стил.
Основни персонажи и актьорски състав
В главните роли са:
- Ивана Бакиеро — Офелия (главното момиче-протагонист)
- Серги Лопес — капитан Видал (доведеният баща, представител на репресивната власт)
- Марибел Верду — Мерседес (слугинята, която участва в подпомагането на партизаните)
- Ариадна Гил — Кармен (майката на Офелия)
- Дъг Джоунс — изпълнява ролите на фавна и други същества чрез артистичен грим и костюм
Теми и влияние
Режисьорът Дел Торо описва историята като модерна приказка, вдъхновена от класическите европейски приказки и притчи. Филмът съчетава две основни теми: бруталната реалност на политическата репресия в Испания след Гражданската война и вътрешния, митичен свят на детското въображение. Дел Торо споделя, че историята е приказка, повлияна от приказките, и че тя продължава мотивите от предишния му филм "Гръбнакът на дявола" — своеобразно духовно продължение, макар и не директно свързано. Оригиналното испанско заглавие препраща към митологичните фавни от римската митология, докато английското заглавие засяга образа на гръцкия бог Пан — терминология, която помага на англоговорящата публика да различи контекстите; самият Дел Торо обаче е заявил, че фавнът във филма не е Пан.
Продукция и екип
Филмът е сниман в Испания, като създаването на визуалния свят изискваше комбинация от сложни декори, костюми и грим. Главният оператор е Гийермо Наваро, чието изпълнение се отличава с плътна, кинематографична визия, използване на светлина и сянка за създаване на напрежение и приказна атмосфера. Музиката е дело на композитора Хавиер Наварете, чиито мелодии допринасят за емоционалната дълбочина на историята. В дизайна и арт направлението участват екипи, които възстановяват атмосферата на 40-те години и същевременно изграждат фантастични пространства.
Премиери и разпространение
Филмът беше показан за първи път на филмовия фестивал в Кан през 2006 г. Той излезе в Обединеното кралство на 24 ноември 2006 г. В Съединените щати и Канада филмът беше пуснат в ограничен тираж на 29 декември 2006 г, а в цялата страна — на 19 януари 2007 г. След официалните премиери лентата премина през множество международни фестивали и арт прожекции, което допринесе за широкото ѝ критическо признание.
Прием и награди
"Лабиринтът на Пан" получи широко критическо признание за режисурата, визуалния дизайн, актьорската игра и цялостното съчетание на приказно и политическо разказване. Филмът спечели множество международни награди и отличия, включително три награди "Оскар" (сред които отличия за кинематография, арт-дирекция и грим), наградата "Ариел" за най-добър филм и наградата "Хюго" за 2007 г. в категорията за най-добро драматично представяне — дълга форма. Освен това лентата получи множество други национални и международни признания и номинации.
Критическо и културно значение
Филмът е възприеман не само като силна творба в корпуса на Гийермо дел Торо, но и като едно от най-значимите испаноезични произведения на 21-ви век, съчетаващо жанрови елементи на фентъзи, хорър и историческа драма. Той продължава да бъде обсъждан заради начина, по който представя насилието, невинността и бягството в света на въображението, както и заради художествените решения в използването на практическите ефекти и визуалната стилистика.
Наследство
"Лабиринтът на Пан" остава ключов филм в кариерата на Дел Торо и често се цитира в списъци с най-добрите филми на десетилетието. Неговият успех помогна да се затвърди репутацията на режисьора като майстор в създаването на мрачни, но дълбоко човешки приказки за възрастни и по-широка публика, като филмът продължава да вдъхновява режисьори, художници и фенове на жанра по целия свят.


Ивана Бакеро (Офелия) и Гийермо дел Торо (режисьор) получават бурни овации след северноамериканската премиера на "Лабиринтът на Пан
Въпроси и отговори
В: Какво е заглавието на филма?
О: Филмът е озаглавен "Лабиринтът на Пан".
В: Кой е сценарист и режисьор на филма?
О: Сценарист и режисьор на филма е мексиканският режисьор Гийермо дел Торо.
В: Кога филмът излиза в САЩ?
О: Филмът е пуснат в ограничен тираж в Съединените щати на 29 декември 2006 г., а в цялата страна - на 19 януари 2007 г.
В: В каква среда се развива действието на "Лабиринтът на Пан"?
О: Действието на "Лабиринтът на Пан" се развива в две среди - един "реален свят", чието действие се развива в Испания през 1944 г., и друг таен "фантастичен свят", в който Офелия влиза чрез обраслата с лабиринти градина.
В: Какви награди е спечелил "Лабиринтът на Пан"?
О: "Лабиринтът на Пан" е носител на множество международни награди, включително три награди "Оскар", наградата "Ариел" за най-добър филм и наградата "Хюго" за 2007 г. за най-добра драматична презентация в дълга форма.
В: Има ли някаква връзка между този филм и по-ранната творба на Дел Торо "Гръбнакът на дявола"?
О: Да - Дел Торо е заявил, че "Лабиринтът на Пан" се фокусира върху и продължава темите, свързани с по-ранния му филм "Гръбнакът на дявола"; той се счита за духовно продължение, макар и да не е действително продължение.