Nomenclature des niveaux de formation (на френски език — Национална класификация на нивата на обучение) е административна и статистическа система, използвана за описване и групиране на образователните квалификации във Франция. Тази номенклатура служи главно за статистически цели — за измерване на постигнатото от даден човек ниво на обучение — и за административни и трудовоправни приложения. Във Франция обикновено се използват две допълващи се класификации: собствената национална nomenclature des niveaux de formation, въведена през 1969 г. от Commission statistique nationale, и Международната стандартна класификация на образованието (ISCED), утвърдена от ЮНЕСКО (първата версия през 1997 г. и по-късни ревизии) за нуждите на международните сравнения.

Националната номенклатура се използва активно от френските институции — включително от министерството на образованието, от службите за заетост и социална политика, за да се класифицират търсещите работа лица по ниво на образование, и от INSEE при преброяванията и други социо-икономически изследвания. Практическата цел е да се улесни анализът на пазара на труда, мобилността, социалната статистика и политиките за образование и обучение.

Класификация — нива и примери на дипломи

  • Ниво V — основни професионални и квалификационни сертификати; предназначено за заети на полупрофесионални и начални позиции. Примери: CAP (Certificat d'aptitude professionnelle), BEP (Brevet d'études professionnelles). Това ниво се отнася до квалификации под равнището на бакалавър (на равнище средно професионално образование).
  • Ниво IV — средно образование с професионална или общообразователна насоченост; дава достъп до професионални длъжности с по-голяма отговорност. Примери: Baccalauréat (включително професионален и технологичен бака­лорéа), Brevet professionnel (BP).
  • Ниво III — първоначално висше / постсредно образование с продължителност около две години след бакалавърската степен; подготвя за технически и средни управленски позиции. Примери (исторически и текущо): BTS (Brevet de technicien supérieur), DUT (Diplôme universitaire de technologie), някои двугодишни университетски дипломи (DEUG).
  • Ниво II — висше образование от ниво бакалавър/професионален лиценз (бак+3/4) или еквивалентни квалификации; подходящо за високо квалифицирани специалисти и младши ръководни позиции. Примери: някои лицензи/дипломи и програми, съответстващи на бакалавърско образование в системата LMD (Licence).
  • Ниво I — най-високо ниво на образование и квалификация (степен и професионален опит, еквивалентни на мастър, инженерска диплома, докторска степен): подготовка за високи научни, управленски и професионални позиции. Примери: Master, диплома на инженер, Doctorat и други пост-магистърски квалификации.

Важно е да се отбележи, че след прилагането на реформи като процеса LMD (Licence — Master — Doctorat) и хармонизацията с европейските системи, наименованията и структурата на образователните степени във Франция се използват и в съвременен контекст за оценка на съответствията между традиционната 1969 номенклатура и текущите степени (например Licence = bac+3, Master = bac+5, Doctorat = bac+8 и т.н.).

Отношение към ISCED и международни сравнения

За международни сравнения и статистика националната номенклатура често се картографира към стандартите на ЮНЕСКО (ISCED). Това картографиране позволява да се сравняват нива на образование между страни, но изисква внимание: едни и същи наименования на дипломи могат да имат различна продължителност и учебно съдържание в различни държави, затова съответствията се определят по критериите на обучението (продължителност, входно ниво, компетенции), а не само по име на дипломата.

Практически приложения и забележки

  • Номенклатурата се използва в статистически изследвания, при оценка на образователната структура на населението, анализиране на връзката образование — заетост, както и при разработването на политики за обучение и професионална квалификация.
  • В практиката работодатели, служби за заетост и институции за признаване на квалификации използват тази рамка, за да оценят съответствията на чуждестранни и национални дипломи.
  • Промените в учебните програми и в структурата на висшето образование (например адаптация към Болонския процес) налагат периодично преразглеждане и актуализация на съответствията между националната номенклатура и международните рамки (ISCED, EQF и др.).

В заключение, въпреки че системата, установена през 1969 г., остава широко използвана за статистически и административни нужди, при практическото прилагане и при сравнения с други страни е добре да се използват и по-новите рамки (LMD, ISCED), както и актуални ръководства за картографиране на дипломите.