Нибелунгите (Nibelungenlied) — епична средновековна поема за Зигфрид и Кримхилда
Нибелунгите — епична средновековна поема за Зигфрид, Кримхилда и трагичното отмъщение; легендарна сага, ръкописи и връзка с Вагнеровия „Пръстен на нибелунгите“.
Нибелунги (Nibelungenlied), преведена като "Песента на нибелунгите", е епична поема на среднонемски език, вероятно създадена в края на XII — началото на XIII век. В центъра ѝ стои легендарната фигура на Зигфрид, убиец на дракони, и драмата около двора на бугундите (Виглинзи): неговата бракосъчетание с Кримхилда, конфликтът между Кримхилда и Брунхилд, предателството и убийството на Зигфрид, както и последвалото отмъщение на Кримхилда, което води до гибелта на почти всички герои от дома на бугундите, включително и самата Кримхилда.
Кратко съдържание и композиция
Поемата условно се дели на две основни части: първата разказва за подвизите на Зигфрид, спечелването на съкровището на нибелунгите и събитията в двора на бугундите, които довеждат до предателството и смъртта му; втората проследява брака на Кримхилда с хунския владетел Ецел (често отъждествен с Атил), нейното дълго планирано отмъщение и кървавата развръзка в двора на Ецел. В поемата присъстват ключови личности като Гунтер, Брунгилда (Брунхилд), Хаген и други, както и мотивите на честта, лоялността, съдбата и трагичното възмездие.
Език, строеж и жанр
Текстът е написан на среднонемски (Middle High German) и използва специфичната за епическата традиция строфа, наречена "Nibelungenstrophe" — четиривременна строфа с вътрешни паузи и римуване, характерна за средновековната германска епика. Стилът съчетава елементи на героичния (сакрално-епически) епос и на дворно-рицарските разкази, като в някои моменти проявява и влияние от устната традиция и от куртоазната литература.
Автор и датировка
Авторът остава анонимен; в науката често се говори за "Nibelungenlied-Dichter" (поетът на Нибелунгите). Много изследователи датират композицията около края на XII — началото на XIII век и локализират произхода ѝ в австро-баварския регион или в района около долното течението на Дунав. Поемата е продукт както на писмена традиция, така и на вековна устна разказна практика.
Устна традиция и източници
"Нибелунги" се основава на по-ранни произведения и е била част от устната традиция, което означава, че много от епизодите са циркулирали устно преди да бъдат записани. През Средновековието започват все по-интензивни писмени записвания на такива предания. За историята има около 35 немски източника и един холандски, което свидетелства за широкото разпространение и многобройните версии на сюжета. Съществувал е оригинален ръкопис, но той е изгубен; трите най-стари запазени ръкописа са обозначени като A, B и C.
- А - ръкопис от Хохенемс-Мюнхен (последна четвърт на XIII в., днес в Баварската държавна библиотека в Мюнхен)
- Б - ръкопис от Санкт Гален (средата на XIII в., в библиотеката на абатството в Санкт Гален)
- В - ръкопис от Донауешлинген (втора четвърт на XIII в., в Badische Landesbibliothek в Карлсруе)
B изглежда е най-близък до предполагаемия оригинал; истинската генеалогия и връзки между трите ръкописа обаче са предмет на продължаващи изследвания. Това, че съществуват множество варианти и ранни запазени ръкописи, потвърждава широката устна традиция и възможните локални редакции.
Версии: Not и Lied
Ръкописите A и B завършват с фразата daz ist der Nibelunge not ("това е падането/бедствието на Нибелунгите"); поради това те са известни като версиите Not. Ръкопис C завършва с daz ist der Nibelunge liet (буквално: "това е песента/епопеята на нибелунгите") и е известен като Lied-version. Текстът на C е редактиран така, че да бъде по-приемлив за по-широка публика на своето време — по-мек и по-малко драматичен, което вероятно допринася за по-голямата му популярност. От чисто литературна и художествена гледна точка текстът на B често се оценява като най-значимо постижение за съвременната на автора публика.
Теми и мотиви
Сред основните теми са честта и предателството, конфликтът между личен дълг и обществени очаквания, тайната и откритото насилие, ролята на жените (особено в образа на Кримхилда) и съдбата (Schicksal). Мотивът за съкровището на нибелунгите — голямо злато, обвързано с проклятие и причина за много конфликти — е централна част от епоса и дава името на поемата.
Влияние и адаптации
Сагата за Зигфрид и другите епизоди от "Нибелунги" са вдъхновили множество творби през вековете. Сред най-известните адаптации е оперният цикъл "Пръстенът на нибелунгите" на Рихард Вагнер, в който понятието "нибелунг" се интерпретира като свързано с джуджета (в контекста на Вагнер — Nibelungen като раса джуджета), а част от мотивите и образите са трансформирани и разширени в митологичен епос. Поемата е оказала също влияние върху по-нататъшното развитие на германската национална литература, на романистиката и на популярните митологични интерпретации в модерната култура.
Научни изследвания и издания
От XVII–XX век текстът е обект на интензивна филологическа работа — редакции, коментари и преводи на съвременни езици. Изследователите изучават въпросите за авторството, хронологията, взаимоотношенията между ръкописите, влиянието на устните разкази и връзките с други германски и скандинавски легенди. Поради богатството на вариации и дълбочината на тематиката "Нибелунги" остава ключов източник за разбирането на средновековния германски свят и неговите литературни представи.
Кратко резюме: "Нибелунги (Nibelungenlied)" е централно произведение от среднонемската епична традиция — анонимен, но силно художествен разказ, който съчетава героични и куртоазни елементи, разказва трагична история за любов, предателство и отмъщение и е оставил трайна следа в европейската култура.
Първата страница на източник В от текста (1220)
Образът на Петер фон Корнелиус: Хаген нарежда съкровището да бъде потопено в Рейн
Кой го е написал?
Авторът, който е записал изгубения оригинал, е неизвестен. Има обаче няколко кандидати:
- Der von Kürenberg - Той пише много подобни стихотворения, а едно от тях - Falkenlied (песен на сокола) - е отразено в съня на Кримхилда. Повечето изследователи обаче смятат, че той е живял преди да бъде записана "Нибелунги".
- Валтер фон дер Фогелвайде - Той има много сходен речник (това може да се обясни и с факта, че е живял в същия район). Основните му възгледи обаче са много различни от тези, изразени в "Нибелунгите".
- Bligger von Steinach
- Конрад фон Фюзесбрунен - написал поемата "Детството на Исус" с 3000 реда и работил в околностите на Пасау. Стилът му е напълно различен от този на "Нибелунгите".
- Неизвестна монахиня от манастира в Пасау; В песента се споменават манастирът в Пасау, градът и неговите търговци. Вероятно това е така, защото те са финансирали част от нея, а не защото авторът е оттам.
Сериозните изследователи са склонни да пренебрегват последните три варианта, тъй като няма достатъчно доказателства в тяхна подкрепа.
Добре познатото въведение
| Средновисоконемски оригинал | Shumway превод |
| Uns ist in alten mæren wunders vil geseit | Много чудеса ни разказват старите истории, за |
Вероятно това не е било в оригинала, а е добавено по-късно. Оригиналът вероятно започва с представянето на Кримхилда:
| Средновисоконемски оригинал | Игла превод |
| Ez wuohs in Burgonden ein vil edel magedîn, | Някога в Бургундия / израснала е девойка с благородно потекло, а |
Въпроси и отговори
В: Какво представлява "Нибелунги"?
О: "Нибелунги" е епична поема на средновисоконемски език, която разказва историята на убиеца на дракони Зигфрид в двора на бургундите и за отмъщението на съпругата му Кримхилда.
В: Какво означава "Нибелунг"?
О: В този контекст "нибелунг" означава "джудже".
В: Как е била предадена първоначално?
О: "Нибелунги" е била част от устната традиция, което означава, че обикновено не е била записвана. През Средновековието хората започват да записват истории все повече и повече.
В: Колко източника има за тази история?
О: Има около 35 немски източника и един холандски източник за тази история.
В: Какво се е случило с оригиналния ръкопис?
О: Оригиналният ръкопис е изгубен.
В: Какво представляват ръкописите А, Б и В?
О: Ръкописите А, Б и В са трите най-стари ръкописа, които са обозначени съответно като А, Б и В - ръкописът от Хохенемс-Мюнхен (последната четвърт на XIII в.), ръкописът от Санкт Гален (средата на XIII в.) и ръкописът от Донауешлинген (втората четвърт на XIII в.).
Въпрос: По какво се различават тези ръкописи един от друг?
О:Ръкопис Б изглежда е най-близък до оригинала; истинската връзка между тях обаче е неизвестна. Ръкописите А и В завършват с daz ist der Nibelunge not (това е падането на нибелунгите); поради тази причина те са известни като Not версии, докато ръкопис В завършва с daz ist der Nibelunge liet (на български : това е песен/епика на нибелунгите) и е известен катоLiedversion .Като цяло текстът В е редактиран с оглед на публиката на времето .Той е по-малко драматичен, което вероятно го е направило по-популярен от естетическа гледна точкаВтекстът би бил най-голямото художествено постижение за съвременната публика.
обискирам