Миранда (роман)
"Миранда" е роман, написан от Антони Ланге през 1924 г. Това е последната голяма творба на Ланге и най-известната му книга днес. Казва се, че "Миранда" е "окултна измислица" и "романс, причислен към философски договор". Романът е известен и като смесица от антиутопия и утопия. Романът е преведен на английски (през 1968 г.), френски, испански и италиански език.
Обяснение на заглавието на романа
Заглавието на романа е свързано с героинята Миранда от пиесата на Шекспир "Бурята". Влияние върху "Миранда" оказват и произведения като: Мъже като богове на Хърбърт Джордж Уелс; Градът на слънцето на Томазо Кампанела; Ленор на Едгар Алан По; Генезис от Духа на Юлиуш Словацки; стихотворенията на Киприан Камил Норвид; трудовете на Фридрих Ницше (критика на концепцията за Übermensch); Артур Шопенхауер; Платон и санскритските епоси на древна Индия.
Резюме на сюжета
Романът разказва за цивилизацията на брахманите, които притежават могъщи умения. Те могат да говорят със съзнанието си и да левитират (да се носят във въздуха). Брахманите в книгата смятат, че най-важните неща са анархията, свободата, мирът и свободната любов. Тяхната държава се ръководи от Министерството на любовта, Министерството на властта и Министерството на мъдростта. Брахманите използват странен химикал на име Нивридий, за да поддържат идеята си за самоусъвършенстване. Историята е на полски емигрант на име Ян Подоблочни (собствен партьор на Ланге), който се влюбва в жена на име Дамаянти. Книгата завършва с трагедия. В последната глава на романа Дамаянти жертва тялото си, за да позволи на духа си да полети към по-високо ниво, макар и.Миранда е шотландски духовен медиум, който живее във Варшава. Тя може да разговаря с душата на Дамаянти и да накара жена на име Ленор да се появи. Тя се запознава с Ян Подоблоцки, когато той е близо до смъртта си. В момента, в който Дамаянти умира, Миранда изчезва.
