Марс в художествената литература

Романи и разкази

Първи истории

Няколко автори от ранната модерна епоха, сред които Атанасий Кирхер и Емануел Сведенборг, изказват хипотези за контакт с Марс. Ранната научна фантастика за Марс често включва първите пътувания до планетата, понякога като инвазивна сила, по-често с цел изследване.

Ранни произведения до 1910 г.

• Across the Zodiac (1880) от Пърси Грег.
• Мелбърн и Марс: Мистериозният ми живот на две планети (1889 г.) от Джоузеф Фрейзър.
• "Разкриване на паралел" (1893 г.) от Алис Илгенфриц Джоунс и Ела Мерчант.
• Пътуване до Марс (1894 г.) от Густав У. Поуп.
• "Войната на световете" (1898 г.) от Х. Г. Уелс. (По-късно по нея е направена радиодрама в САЩ, а след това и поне един игрален филм.)
• Edison's Conquest of Mars (1898 г.) от Garrett P. Serviss.
• "Меден месец в космоса" (1900 г.), Джордж Грифит.
• Gullivar of Mars (1905) от Едуин Лестър Линден Арнолд. (Името на главния герой е взето от "Пътешествията на Гъливер".
• Доктор Омега (1906) от Арнулд Галопен.
• Le prisonnier de la planète Mars [Вампирите на Марс] (1908) и продължението му La guerre des vampires [Войната на вампирите] (1909) от Густав Льо Руж.
• Червена звезда (1908) от Александър Богданов.

1910-те и 1920-те години

• Le Mystère des XV (1911 г.) от Jean de La Hire.
• Принцеса от Марс и още десет разказа за Марс (1912-1943) от Едгар Райс Бъроуз.
• "Аелита" (1922) от А.Н. Толстой
• Les Navigateurs de l'Infini (1925 г.) от J.-H. Rosny aîné. Хората пътуват до Марс с космически кораб на име Stellarium и се срещат с две съперничещи си раси на планетата.

1930s

• Последните и първите мъже от Олаф Стапледон (1930)
• The Swordsman of Mars и Outlaws of Mars (и двете 1933 г.) от Отис Аделбърт Клайн.
• "Марсианска одисея" (1934 г.), разказ на Стенли Г. Уайнбаум.
• "От безмълвната планета", К. С. Луис (1938 г.)

1940s

• Каква луда вселена (1949) от Фредрик Браун

1950s

• Марсиански хроники (1950 г.) от Рей Бредбъри.
• "Матросовци на Марс" (1952 г.) от Лестър дел Рей.
• No Man Friday (1956) на Рекс Гордън.
• Световно възраждане (на иврит: תבל בתחיתה Tevel Be-Thiatah) (1955 г.) от Цви Ливне.
• The Outward Urge (1959) от Джон Уиндъм.

Живот на Марс

През 30-те години на ХХ век историите за достигане на Марс стават донякъде банални и фокусът се измества върху Марс като извънземен пейзаж. Новите истории се развиват във времето след контакта с хората и основните изследвания. Някои от тях се отнасяха до колонизирането на Марс или по друг начин използваха Марс по-скоро като среда, отколкото като цел.

1930s

• "Обитателят на залива" (1932), "Съкровищниците на Йо-Вомбис" (1932) и "Вултум" (1935) от Кларк Аштън Смит.
• Разкази за Северозападния Смит (1933-1936) от К. Л. Мур.
• Серия "Легионът на космоса" (1934-1982) от Джак Уилямсън.

1940s

• Тайната на Синхарат, Хората на талисмана и още единадесет разказа, публикувани между 1940 и 1964 г. от Лий Бракет.
• "Наследственост" (1941), разказ от Айзък Азимов
• Робърт А. Хайнлайн Зелените хълмове на Земята (1947)
• Робърт А. ХайнлайнЧервена планета (1949)
• Робърт А. Хайнлайн "Ролинг Стоунс" (1952)
• Робърт А. ХайнлайнПодкайн от Марс (1962)
• Seetee Ship (1949 г.) и Seetee Shock (1950 г.) от Джак Уилямсън

50-те и началото на 60-те години

• Генезис (разказ) (1951 г.) от Х. Бийм Пайпър (вж. [1],).
• "Многоезичен" (1957 г.) от H. Beam Piper
• "Пясъците на Марс" (1951) от Артър К. Кларк
• Дейвид Стар, космически рейнджър (1952 г.) от Айзък Азимов, написан като Пол Френч.
• Марсианският път (1952) от Айзък Азимов
• "Един от триста" (1954 г.) от J. T. McIntosh
• "Знакът на позора" (1957 г.) от Лестър Дел Рей
• Сирените на Титан от Кърт Вонегът (1959)
• Серия Perry Rhodan (1961- ) (на немски език)
• "Роза за Еклесиаст" (1963) от Роджър Зелазни
• Филип К. Дик Марсианско приплъзване във времето (1964)
• Филип К. Дик Трите стигми на Палмър Елдрич (1965).
• Филип К. Дик Дестинация Марс (1963)

60-те години и по-късно

От 1965 г. насам космическите сонди "Маринър" и "Викинг" разкриват, че каналите са илюзия и че марсианската среда е изключително враждебна за живота. През 70-те години на ХХ век идеите за канали и древни цивилизации трябваше да бъдат изоставени.

Скоро авторите започват да пишат истории за новия Марс (като често го разглеждат като пустинна планета). В повечето от тези произведения хората се борят да опитомят планетата, а в някои от тях се говори за тераформиране (използване на технологии за преобразуване на околната среда на планетата).

Често срещана тема, особено сред американските писатели, е тази за марсианска колония, която се бори за независимост от Земята. Тя се появява още в "Червената планета" на Хайнлайн и е основен сюжетен елемент в "Движещият се Марс" на Грег Беър и в марсианската трилогия на Ким Стенли Робинсън. Тя е и част от сюжета на филма Total Recall и телевизионния сериал Вавилон 5. Много видеоигри също използват тази концепция, като например поредиците Red Faction и Zone of the Enders. Историческо въстание на Марс срещу Земята се споменава и в поредицата романи "Стар Трек".

В десетилетията след "Маринър" и "Аполо" популярният някога поджанр на реалистичните истории за първа експедиция до Марс излиза от мода, вероятно поради неуспеха на програмата "Аполо" да продължи към Марс. В началото на 90-те години на ХХ век се наблюдава възраждане и преосмисляне на реалистичните романи за експедиции на Марс. Първите романи в този ренесанс са романът на Джак Уилямсън Beachhead и романът на Бен Бова Mars (и двата 1992 г.), които предвиждат мащабни експедиции до Марс според мисленето на 90-те години. Следват романите "Марсианската надпревара" (1999 г.) на Грегъри Бенфорд, "Преходът на Марс" (2000 г.) на Джефри А. Ландис и "Първото кацане" (2002 г.) на Робърт Зубрин, които вземат за отправна точка по-малките и по-целенасочени стратегии за експедиции, разработени в края на 90-те години на миналия век, като се основават най-вече на концепциите на "Марс директно".

Краят на 60-те и 70-те години

• Лари Нивън Разкази за известния космос (1964- )
• Die Erde ist nah: die Marsexpedition (1970 г.), автор Ludek Pesek, публикувана на английски език като The Earth is Near (1973 г.)
• Полиция на вашата планета (1975) от Лестър Дел Рей
• Раждането на огъня (1976) от Джери Пурнел
• В "Човек плюс" (1976 г.) на Фредерик Пол астронавт се превръща в киборг, способен да живее на Марс.
• Далечният зов от Гордън Р. Диксън

1980s

• "Ананке" (1982 г.) от Станислав Лем (разказ в "Още разкази за пилота Пиркс")
• Watchmen (1985) на Алън Мур и Дейв Гибънс
• The Forge of God (1987) от Грег Беър.
• Пътят на опустошението (1988 г.) на Иън Макдоналд i
• Серия Draka (1989-)
• Venus Prime (1989) Третата книга от поредицата: Действието на "Скрий се и търси" се развива на Марс.

1990s

• Тери Бийсън Пътуване до Червената планета (1990)
• Трилогията за Марс на Ким Стенли Робинсън (Червеният Марс, Зеленият Марс, Синият Марс, 1992-1996 г.)
• Ким Стенли Робинсън: "Паметта на белотата" (1985).
• Марс (1992), Завръщане на Марс (1999) и Живот на Марс (2008) от Бен Бова, от поредицата Grand Tour.
• Moving Mars (1993) от Грег Беър
• Червен прах (1993 г.) от Paul J. McAuley
• Светли пратеници (1995) от Джентри Лий
• Voyage (1996) от Stephen Baxter
• Mars Underground (1997) от Уилям К. Хартман
• Olympus Mons (1998) от Bud Sparhawk
• Бежова планета Марс (1998 г.) от Ланс Паркин и Марк Клафъм
• Semper Mars (1998 г.) от Иън Дъглас
• "Марс не е място за деца" (1999 г.) от Mary A. Turzillo
• Марсианската надпревара (1999) от Грегъри Бенфорд
• Брайън Олдис и Роджър Пенроуз: Бял Марс (1999)

21 век

• Mars Crossing (2000) от Джефри А. Ландис
• "Великата стена на Марс" (2000 г.) от Аластър Рейнолдс
• Първото кацане (2002) от Робърт Зубрин
• Марс е сцена на последната от трите скорошни космически опери на Джон Барнс: "В залата на марсианския крал" (2003 г.). Действието на Барнс се развива на Марс и в един от двата романа "Войната на мемоарите": Небето е толкова голямо и черно (2002 г.).
• "Падане на Марс", автор Джефри А. Ландис
• Серия Ilium/Olympus (2003- ) от Дан Симънс
• Разкази от Кейтлин Р. Кирнан:
• "Времето на Бредбъри" (2005 г.)
• "Zero Summer" (2007)
• "Откъс от "Мемоарите на един марсианец Демиреп"" (2007).
• Едно старомодно марсианско момиче (2004 г.), автор Мери А. Турзило
• Нов мобилен доклад Gundam Wing: Frozen Teardrop (2010 г.) на Katsuyuki Sumisawa е роман, продължение на аниме поредицата Gundam Wing, който се развива предимно на тераформирания Марс.
• Квантовият крадец (2010) от Хану Раджаниеми

Носталгична фантастика за Марс

Няколко творби след "Маринър" са почитатели на по-старата фаза на марсианската фантастика, заобикаляйки научната картина на сух и безжизнен Марс с недишаща атмосфера чрез такива общоприети за научната фантастика похвати като представянето на бъдещото му тераформиране или създаването на алтернативни исторически версии на Марс, където "Барсум" на Бъроуз, "Марсиански хроники" на Бредбъри или "Война на световете" са буквална истина.

• Поредицата "Светът на Тиърс" на Филип Хосе Фармър (1965-1993)
• Някои поредици "Меч и планета", като трилогията на Майкъл Муркок "Кейн от Стария Марс" (1965 г.) и "Мистериите на Марс" (1973-1984 г.) на Лин Картър, са умишлено анахронични почитания на по-ранни визии за Марс, особено на Бъроуз.
• Робърт А. Хайнлайн: Хайнлайн: "Числото на звяра" (1980)
• Светът на различията (1990) от Хари Търтълдов
• S. Поредицата "Господари на сътворението" на М. Стърлинг включва "В дворовете на малиновите крале", в която участва Марс.
• Лари Нивън: Дъга Марс (1999)
• "Larklight" (2006), разказ на Филип Рийв

Комикси

• В комикса Watchmen на Алън Мур и Дейв Гибънс героят на д-р Манхатън обикаля Марс и посещава Olympus Mons, възхищавайки се на неговите характеристики. Той отвежда приятелката си там, скоро след като заминава за друга галактика.
• В поредицата "2000 AD" кратерът на Олимп Монс е покрит с масивен купол, за да се запази атмосферата като основно селище на планетата.
• Няколко истории за героя на DC Comics Марсиански ловец се случват на Марс, а ловецът е марсианец. Повечето от зелените марсианци са унищожени от чума, въпреки че все още съществуват по-безмилостни бели марсианци. Марсианците са сред най-могъщите раси във Вселената, способни на телепатия, промяна на формата и летене, макар че изпитват отвращение към огъня.
• В последния брой на уебкомикса Dr. McNinja Дракула разкрива, че е открил лекарството за рак и го е скрил на Марс.
• В комиксите за Жената чудо преди кризата Марс е база на бог Марс (вж. Арес). Духове на мъртъвци от различни планети били отвеждани на Марс и получавали нови тела за работа. Херцогът на измамата е основен злодей в този свят, който управлява Фабрика за лъжи и прави няколко опита да нахлуе на Земята.
• През януари-февруари 1950 г. Супермен пътува до Марс, за да помогне на актьора и режисьор Орсън Уелс да разбие заговора на марсианския диктатор Мартлър да "унищожи Слънчевата система" и да завладее Земята (S No. 62/1: "Черна магия на Марс!").
• В Tales to Astonish #2 (1959) "Моята работа: Да хванеш марсианец" професор, който открива празен извънземен космически кораб, наема частен детектив, за да открие обитателя, когато никой друг не иска да го послуша.
• В Tales to Astonish #3 (1959) "I Discovered the Men From Mars" (Открих хората от Марс) мъж от 1990 г. открива марсиански космически кораб, докато патрулира по крайбрежието в търсене на комунистически шпиони.
• В мангата и анимето Sailor Moon, издадени през 1992 г., през сребърното хилядолетие Марс е обитаван от войнствените потомци на гръцкия бог Арес. Героинята на Рей Хино е съвременен потомък на Арес и е Сейлор Марс. Всички нейни атаки се основават на огъня. Подобно на другите планети в съвременната Слънчева система, Марс вече не е обитаем.
• В комикса "Калвин и Хобс": Калвин и Хобс пътуват до Марс, защото Земята е твърде замърсена.
• В "Семейство Марвел" № 36 е показано, че Марс е обитаван от войнствена и коварна раса, която прилича на военни диктатори от 40-те години на миналия век. Те се присъединяват към Завоевателите от Безкрая (вж. Списък на враговете на Капитан Марвел (DC Comics)) в опита им да унищожат Слънчевата система, след като са победени, но са победени и изпратени обратно на Марс, докато Завоевателите са затворени и унищожени.

Марсианците в художествената литература

Марсианецът е любим герой на класическата научна фантастика; той често се среща далеч от родната си планета, често нахлува на Земята, но понякога е просто самотен герой, който представлява отчуждение от заобикалящата го среда. Марсианците, различни от човешките същества, трансплантирани на Марс, стават рядкост във фантастиката след "Маринър", освен в упражненията на преднамерена носталгия - по-често в някои жанрове, като комиксите и анимацията, отколкото в писаната литература.