Маньогана

Man'yōgana е най-старата известна звукова система за писане на японски език. Когато канджи, или китайските йероглифи, използвани за писане на японски език, за първи път идват в Япония около IV в. от н.е. през Корейския полуостров, те се използват само за писане на китайския език. Въпреки че китайският език не е бил роден за японския народ, класическите китайски текстове все пак са били изучавани усилено от японците от висшата класа. Известно време по-късно, въпреки че точният момент не е известен, китайските йероглифи, които в Япония стават известни като канджи, се използват за първи път за писане на японския език приблизително през VI в. от н.е., въпреки че са имали силно китайско влияние.

Да се разбере как да се напише китайската йероглифна система, така че да пасне правилно на японския език, беше доста трудна задача, тъй като между китайския и японския език имаше толкова големи разлики. Например китайският език има SVO (субект-глагол-обект) словоред (т.е. ям суши), докато японският има SOV словоред (т.е. ям суши). Също така, докато китайските морфеми, или най-малката смислова част на думата, обикновено са едносрични, или имат само една сричка, японските думи често са били многосрични, или имат две или повече срички. Примери за това са 山, 魚, 中, 国, 人, 多, 速 и 見. На мандарински китайски, най-разпространения китайски диалект в света, тези морфеми се произнасят в този ред като shān, yú, zhōng, guó, rén, duō, sù и kàn, като всички те са само по една сричка. В родното японско произношение обаче тези морфеми се произнасят като yama, sakana, naka, kuni, hito, oo, haya и mi(ru). Това, което усложнява всичко това, е, че последните три канджи почти никога не се пишат самостоятелно на японски език, ако изобщо се пишат, тъй като обикновено се използват в прилагателни, глаголи и наречия.

Самостоятелното писане на йероглифите често е приемливо в китайския език, тъй като китайският е аналитичен език или език, в който граматиката е структурирана от реда на думите, но японският е силно флективен, което означава, че граматиката е структурирана от окончанията на думите. Поради тази причина глаголите, прилагателните и наречията почти винаги имат поне две морфеми, като първата е деривационна морфема, или частта от думата с основно значение, а втората и другите след нея се наричат флективни морфеми, или части от думата, добавени, за да покажат граматиката на думата. Например дума, в която се използва йероглифът 見, е 見る mi(ru), където първата морфема, канджито 見 и произношението му mi, има коренно значение "виждам", а втората сричка ru показва, че думата е глагол, превръщайки я в думата "виждам". Прилагателното 多い oo(i) е съставено от морфемата 多 oo, която означава "много", и морфемата い i, което показва, че думата е прилагателно. Последните примери са двете думи 速い haya(i) и 速く haya(ku). Макар че първата морфема и в двете думи са двете срички 速 haya, които означават "бърз", い i в 速い превръща думата в прилагателно, докато く ku в 速く hayaaku превръща думата в наречие, като по този начин думата става "бързо".

Поради многото разлики между китайския и японския език системата на китайските йероглифи трябваше да бъде променена, за да отговаря на говоримия японски език, ако искаше да бъде разбираема за японците, за които тя е роден език. Първото решение, което японците измислили, било да използват китайските йероглифи за произношението им, а не за значението на думата. Те се наричали man'yōgana, чието име идвало от Man'yōshu - сборник с японски стихотворения, в който японският език се пишел с помощта на man'yōgana. Докато китайските йероглифи, използвани за тяхното значение, станали известни като канджи, китайските йероглифи, които се използвали само за произношение, станали известни като man'yōgana. Man'yōgana се състои от около 970 китайски йероглифа, които могат да се използват за представяне на приблизително 90-те различни морфеми, използвани в японския език.

Например, въпреки че йероглифът 山 означава "планина" на японски, самият йероглиф обикновено се използва само за китайски заемки или думи, заимствани от китайския език, като 富士山 Fuji-san, което означава "планина Фуджи", 火山kazan, което означава "вулкан", и 山村 sanson, което означава "планинско село". При думите, заимствани от китайския език, се използва on'yomi (в японския език on'yomi за やま е san, zan, sen или zen) или произношение, заимствано от китайския език, вместо kun'yomi или родното японско произношение. В ранните години на японската писменост местните японски думи в голяма степен са били записвани с man'yōgana вместо с канджи. Например, докато канджи за "планина" е 山, а кун'йоми за думата е яма, местната японска дума ще бъде написана като 耶麻, 八馬, 矢間, 也麻 и т.н., за да се различава от китайска заемка или канго.

Докато едно съвременно японско изречение може да се напише така: 私はすしを食べます Watashi-wa sushi-o tabemasu (което означава: ям суши), същото изречение, написано изцяло на man'yōgana, може да се напише като 和多氏巴寿司鳥他邊麻須, което му придава по-скоро китайски вид. Или, ако някой иска да запази всички канджи същите, но да замени всички съвременни кана, изречението би изглеждало така: 私巴寿司鳥食邊麻須.

Въпреки че man'yōgana дава на японците възможност да представят говоримия японски език на хартия, изреченията, написани на man'yōgana, са доста трудни за разчитане. Тъй като китайските йероглифи се използвали както за представяне на значението на думите, така и за произношение, можело да се получи голямо объркване, когато японец, за когото езика е роден, прочете нещо, написано както на канджи, така и на man'yōgana. Горните примери на man'yōgana биха били трудни за разчитане дори от човек, за когото японският език е роден, особено за съвременен японец. На всичкото отгоре бързото записване на всичко е било почти невъзможно, тъй като за записването на една обикновена японска сричка е бил необходим цял китайски йероглиф, а някои от тях са можели да бъдат записани с до 30 удара на перото.

За да могат да пишат по-бързо, да използват по-малко писмени знаци и да четат по-лесно, японските писатели създават по-прости кани или писмени знаци за представяне на японските срички. Будистките монаси създали катакана, като използвали само части от канджи, за да могат да записват по-бързо изговорените учения. Жените от висшата класа използвали канджи, които знаели, и пишели курсивни форми на тези канджи. Те станали известни като хирагана. Макар че са създадени поотделно, по-късно те изместват man'yōgana като основни звукови писмени системи. Въпреки че днес повечето звукови системи за писане използват хирагана и катакана, man'yōgana все още се използва за писане на някои съвременни японски думи.

Тези примери се наричат ateji. Някои примери включват 寿司 суши, 亜細亜 Аджия (Азия)、亜米利加 Америка (Америка)、仏蘭西 Фурансу (Франция)、阿弗利加 Афурика (Африка)、沢山 такусан и 珈琲 кохи (кафе)。

Понякога, както в случая с 仏蘭西, това са старите изписвания на имената на местата, преди японците да решат да представят всички некитайски заемки с катана. В други случаи се използва атеджи, тъй като китайските йероглифи са по-известни в различни страни от хирагана и катана, пример за това е, че китайците могат да разпознаят 寿司, тъй като и двата йероглифа съществуват и в китайския език, а не すし, тъй като нито един от тях не съществува в китайския език. Макар че китайските йероглифи за "кафе" са 咖啡, японският 珈琲 е достатъчно близък, за да могат китайците да го разберат с малко догадки.

Въпроси и отговори

В: Какво е Man'yōgana?

Въпрос: Кога канджи се появяват за първи път в Япония?

В: По какво се различават китайците и японците, когато става въпрос за писане?

Въпрос: Какво е направено, за да могат канджи да бъдат разбрани от носителите на японски език?

Въпрос: Какво замени man'yōgana като писмена система, основана на звуци?

Въпрос: Има ли съвременни примери за думи, написани с man'yōgana?

Търсене по буква