Национален парк Ману (Перу) — биосферен резерват и световно наследство
Национален парк Ману (Перу) — биосферен резерват и обект на световното наследство: изключително биоразнообразие, над 1000 вида птици и уникални екосистеми.
Националният парк Ману е биосферен резерват в Перу, създаден през 1973 г. като национален парк и управляван като част от националната система за защитени територии. Поради уникалното си положение в преходната зона между Андите и басейна на Амазонка, Ману съчетава висока степен на опазване на природата с многобройни научни и образователни инициативи. През 1977 г. ЮНЕСКО го признава за биосферен резерват, а през 1987 г. е обявен за обект на световното наследство.
Преди да се превърне в защитена от перуанското правителство територия, националният парк Ману е бил опазван, защото е бил недостъпен — хората не са могли лесно да стигнат до него. Паркът и до днес е трудно достъпен по пътищата; дългите пътувания по пресечени планински маршрути и речни коридори ограничават масовия туризъм и помагат за запазване на екосистемите. Тази отдалеченост обаче прави организацията на посещения и проучвания по-сложна: достъпът обикновено се извършва чрез лицензирани туристически оператори и включва смяна на надморската височина и комбинирани транспортни средства (път и речни плавателни средства).
Това е най-големият национален парк в Перу с площ 15 328 км². Биосферният резерват включва още 2 570 км², а други 914 км² са включени в "културна зона" (която също е защитена), с което общата площ достига 18 811 км². Структурата на защитените зони (ядрена зона, буферна зона и културна/периферна зона) цели да осигури строг режим на опазване в най-чувствителните части и по-гъвкаво използване в зоните, където се допускат традиционни човешки дейности и устойчиви форми на туризъм и научна дейност.
География и климат
Паркът обхваща широк спектър от надморски височини и екосистеми — от около 150 метра надморска височина в частите, попадащи в басейна на Амазонка, до пасищата Пуна на около 4 200 метра надморска височина в андинската част. Този голям топографски диапазон обуславя наличието на множество климатични пояси: гори по склоновете на Андите (облачни гори), гори в подножието и нискоинтензивни тропически нискостеблени гори в амазонската част. Основна водна артерия е реката Ману, както и множество притоци, които поддържат богата гидробиологична мрежа.
Биоразнообразие
Поради този топографски и климатичен диапазон, Ману се отличава с едно от най-високите нива на биологично разнообразие сред всички паркове в света. Като цяло в Ману се срещат повече от 15 000 вида растения, а на един хектар са открити до 250 вида дървета. В същото време резерватът поддържа огромно разнообразие от животински видове.
Резерватът е посещаван от орнитолози от цял свят, тъй като в него живеят над 1000 вида птици. Това е над 10 % от всички живи видове птици и повече от броя на видовете птици, срещащи се в цяла Северна Америка. В парка могат да се видят ярки и редки представители като различни видове папагали и ара, Андския петерхен (Andean cock-of-the-rock), хищни птици и множество ендемични и крайно разнообразни пасажерни и тропически видове.
Паркът притежава една от най-разнообразните колекции от сухоземни гръбначни животни, откривани някога в тропическите гори на Латинска Америка. Сред бозайниците се срещат ягуар, пума, гигантска видра, тапири, разнообразие от маймуни (напр. паукови и капуцинови маймуни), както и множество видове дребни бозайници, прилепи и гризачи. Богат е също така светът на влечугите и земноводните — от каимани и змии до тропически жаби с впечатляващи адаптации.
Културна значимост
В рамките на "културната зона" и прилежащите територии живеят традиционни общности и индиански народи, които използват природните ресурси по устойчив начин и притежават богата културна памет. Културната зона защитава както археологически обекти, така и традиционни земи и практики, които са неотделима част от ландшафта и опазването на биологичното разнообразие.
Посещение, научни изследвания и устойчив туризъм
Ману е международно признат център за научни изследвания и наблюдение на природата; в резервата действат полеви станции, изследователски програми и мониторингови проекти. За посетителите районът предлага възможности за наблюдение на птици, екотуристически турове в горите и река-сафари, както и посещения в общности, които организират културни демонстрации. Поради защитния режим, посещенията обикновено са организирани и ограничени, за да се минимизира човешкото въздействие.
Заплахи и опазване
Въпреки високото ниво на защита, Ману е изправен пред предизвикателства като незаконна сеч, нелегална добивна дейност, ранно замърсяване от минни дейности в периферията, разширяване на земеделието и въздействието на климатичните промени. За да се противодейства на тези заплахи, в парка и в по-широкия биосферен резерват се прилагат мерки за управление, мониторинг и сътрудничество между правителствени институции, научни организации, неправителствен сектор и местни общности. Международното признание от ЮНЕСКО също подпомага мобилизиране на ресурси и опит за дългосрочно опазване.
Националният парк Ману остава един от най-важните природни резервати в света — пример за съжителство между високо биоразнообразие, научни изследвания и усилия за устойчиво управление в условията на глобални и локални натиски.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява националният парк Ману?
О: Националният парк Ману е биосферен резерват в Перу. През 1977 г. ЮНЕСКО го признава за биосферен резерват, а през 1987 г. го обявява за обект на световното наследство. Площта му е 15 328 km², като включва още 2 570 km² и 914 km² в културната зона, с което общата му площ достига 18 811 km².
В: Как националният парк Ману става защитен?
О: Преди да стане защитена територия от перуанското правителство, националният парк Ману е бил запазен, защото е бил недостъпен, т.е. хората не са можели да стигнат до него. През 1977 г. ЮНЕСКО го признава за биосферен резерват, а през 1987 г. той е обявен за обект на световното наследство.
Въпрос: Какъв е топографският обхват на националния парк Ману?
О: Паркът защитава няколко екологични зони, вариращи от 150 м надморска височина в някои части на басейна на Амазонка до пасища Пуна на височина 4200 м.
В: Колко вида растения се срещат в Ману?
О: В Ману се срещат повече от 15 000 вида растения. На един хектар са открити до 250 вида дървета.
В: С какво националният парк Ману е привлекателен за орнитолозите?
О: Паркът е дом на над 1000 вида птици, което е над 10 % от всички живи видове птици и повече от броя на видовете птици, срещащи се в цяла Северна Америка, което го прави привлекателен за орнитолози от цял свят.
В: Какви други животни могат да се срещнат в Националния парк Ману?
О: Паркът разполага с една от най-разнообразните колекции от сухоземни гръбначни животни, откривани някога в тропическите гори на Латинска Америка.
обискирам