Лайденска стъкленица
Лайденският буркан (или Лайденски буркан) е устройство за съхраняване на статично електричество. Представлява голяма стъклена бутилка, която обикновено е облицована отвътре и отвън с някакъв вид метално фолио. В някои от ранните буркани е имало вода. Те позволяват на експериментатора да събере голямо количество заряд.
Те са първата форма на съхранение на електроенергия. Днес тези методи са известни като "кондензатори" или "кондензатори".
Първият буркан за съхранение на електрическа енергия е създаден от дякон Едвард фон Клайст на 11 октомври 1745 г. Той е декан на катедралата в Камин в Померания, на северния бряг на Германия (по това време отделна държава). Интересува се дали статичното електричество може да се съхранява в бутилка, тъй като знае, че електричеството не може да премине през стъкло. Смятал е, че може да успее да улови и задържи малко количество. Разполагал е само с малък експериментален генератор на триене.
Той е подценил хиляди пъти количеството електричество, което може да побере една малка бутилка с лекарство. Една особеност на електричеството позволява то да продължи да тече в бутилката, при условие че външната страна на бутилката има електропроводима повърхност, свързана със земята. Това неутрализира налягането от заряда, който се опитва да се върне обратно навън.
В случая на фон Клайст тази електропроводима повърхност е била само ръката му, но тя е била достатъчна, за да позволи на много значителен заряд да влезе и да остане в буркана чрез пирон, който той е забил в тапата.
Когато случайно докосва пирона, получава такъв удар, че го хвърля през цялата стая. Беше направил връзка между вътрешния заряд и натрупания външен заряд и тъй като те бяха с противоположни знаци (единият положителен, а другият отрицателен), целият натрупан заряд премина през тялото му.
Той не разбира защо тази банка се съхранява толкова ефективно, но изпраща кодирано описание на някои сътрудници в Берлин, а едно копие е изпратено на стария университетски сътрудник на фон Клайн - Андреас Кунеус, където се озовава в ръцете на Питер ван Мушенбрук, който е главният професор по физика в университета в Лайден. Той установил, че капацитетът на съхранение се подобрява значително само ако колбата се държи в ръка, а писмото му до учен във Франция дава на буркана името "Лайденски буркан".
В продължение на много години бурканът от Лайден е бил основният инструмент за съхранение на електрическа енергия и е останал такъв до изобретяването на химическата батерия и електрическите генератори от вида, който използваме днес.
Ранен буркан Leyden, напълнен с вода
По-късно по-разпространен тип, използващ метално фолио, 1919 г.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява бурканът от Лайден?
О: Лайденският буркан (или Лайденски буркан) е устройство за съхраняване на статично електричество. Представлява голяма стъклена бутилка, която обикновено е облицована отвътре и отвън с някакъв вид метално фолио. Някои от ранните буркани са имали вода вътре, което е позволявало на експериментаторите да събират голямо количество заряд. Те се смятат за първата форма на съхранение на електричество.
Въпрос: Кой е изобретил първия буркан за съхранение на електричество?
О: Първият буркан за съхранение на електричество е създаден от Евалд Георг фон Клайст на 11 октомври 1745 г. По това време той е декан на катедралата в Камин в Померания, на северния бряг на Германия.
В: Как фон Клайст създава своето изобретение?
О: Фон Клайст използвал малък експериментален генератор на триене и си помислил, че може да успее да улови и задържи малко количество статично електричество в бутилка, защото знаел, че електричеството не може да премине през стъкло. Той подценява хиляди пъти количеството електричество, което може да задържи в действителност.
Въпрос: Коя особеност позволява на електричеството да продължи да тече в буркана на Лайден?
Отговор: Особеност на електричеството позволява то да продължи да тече в бутилката, при условие че има електропроводима повърхност, свързана със земята, която неутрализира всяко налягане от заряда, опитващ се да изтече обратно. В случая на фон Клайст тази електропроводима повърхност е била само ръката му, но тя е била достатъчна, за да получи такъв токов удар, когато случайно докосва пирон, забит в тапата, че той го изхвърля през цялата стая.
Въпрос: Кой дава името на това изобретение "Leyden Jar"?
О: Питер ван Мушенбрук, който по това време бил главен професор по физика в университета в Лайден, разбрал, че капацитетът ѝ за съхранение се подобрява значително само ако се държи в ръка, и изпратил писма за това откритие на учени във Франция, което дало началото на името ѝ "Leyden Jar".
Въпрос: Колко дълго това изобретение остава като основен инструмент за съхранение на електрическа енергия?
О: Бурканът "Лейден" остава основен инструмент за съхранение на електричество, докато много години по-късно не са изобретени химическите батерии и съвременните генератори.
