Примирие и предварителни споразумения от Вилафранка (11 юли 1859)
Примирие и предварителни споразумения от Вилафранка (11 юли 1859) — прекратяват Австро-френско-сардинската война, предопределят отстъпка на Ломбардия и напредък към обединение.
Примирието и предварителните споразумения от Вилафранка са подписани на 11 юли 1859 г. във Вилафранка ди Верона , в областта Венето , от Франция и Австрия. То слага край на Австро-френско-сардинската война, която представлява за Италия втората италианска война за независимост.
Предистория и причини за примирието
След тежките битки при Магента (4 юни) и Солферино (24 юни) Наполеон III, без да се консултира със сардинския си съюзник Кавур, предлага примирие на 8 юли и разговаря на 11 юли с австрийския император Франц Йозеф I. Въпреки победите на бойното поле, Наполеон възприема перспективата за продължителна кампания срещу австрийските войски, упорито отбраняващи се в т.нар. «четириъгълник» от укрепления, като рискова и скъпа. Тежките загуби при Солферино — около 40 000 убити и ранени — допълнително усилват тревогите за продължаващите боеве.
В Париж императора и правителството достигат до заключението, че общественото мнение става по-непредсказуемо и стабилността на режима може да пострада. Особено чувствителни са католическите среди, които изпитват страх за статута на Папските държави и независимостта на папата при евентуална австрийска изолация. В същото време антифренски настроения нарастват в някои германски държави: Австрия получава симпатии, а пруски войски са масово мобилизирани по Рейн, което повишава риска от по-широка европейска ескалация.
Същност на споразуменията във Вилафранка
По същество във Вилафранка е договорено Австрия да отстъпи Ломбардия (с изключение на Мантуа и Пескиера) на Франция; Франция пък се задължава да предаде тази територия на кралство Пиемонт-Сардиния (Сардиния). По съгласието е предвидено да се създаде формална Италианска конфедерация под председателството на папата — Пий IX, като част от тази конфедерация остава Венето под австрийски суверенитет. Освен това договорът допуска възстановяване на монарсите, прогонени от революционни движения — херцозите на Модена, Парма и Тоскана, прогонени — да бъдат върнати на престолите си.
Вътрешнополитически реакции и последствия
Решенията взети във Вилафранка предизвикват силни критики в Пиемонт и във враждуващите региони на Италия. Кавур, който не е бил предварително информиран за хода на преговорите, подава оставка на 10 юли в знак на несъгласие с отстъпките. Крал Виктор-Емануил II формално дава съгласието си „в лично качество“, което оставя възможност за последващо политическо разместване и показва колко деликатна е била позицията на сардинското правителство.
В Италия и извън нея споразуменията се възприемат като компромис, който гарантира някои териториални придобивки (Ломбардия), но временно засяга националните стремежи към пълно обединение — тъй като Венето и други ключови области остават извън контрол на националното движение. Възстановяването на старите дуцати и признаването на ролята на папата като председател на конфедерация изглеждат като отстъпление спрямо националистическите и либералните цели.
Ратификация и по-нататъшно развитие
Тези предварителни договорености са потвърдени с Договора от Цюрих от 11 ноември 1859 г., който официализира разпределението на територии и условията за прекратяване на войната. В последващите месеци Ломбардия е предадена на Пиемонт-Сардиния и по-късно присъединена след референдуми. Венето остава под австрийска власт до по-късни военни и дипломатически промени — по-специално след войната от 1866 г., когато то встъпва в състава на обединена Италия.
В историческа перспектива примирието и предварителните споразумения от Вилафранка имат двоен ефект: от една страна те прекратяват непосредствените бойни действия и уреждат важни териториални промени в полза на пиемонтското кралство; от друга — временно накърняват по-широките национални амбиции и укрепват ролята на външни сили (Франция и Австрия) в италианския въпрос, което прави следващите етапи на обединение — дипломатически и военни — неизбежни.
Въпроси и отговори
В: Как се нарича договорът, който слага край на Австро-френско-сардинската война?
О: Примирието и предварителните споразумения от Вилафранка са подписани на 11 юли 1859 г. във Вилафранка ди Верона, в областта Венето.
В: Кой подписва примирието и прелиминарните споразумения от Вилафранка?
О: Примирието и предварителните споразумения от Вилафранка са подписани от Франция и Австрия.
В: Кога Наполеон III предлага примирието?
О: Наполеон III предлага примирието на 8 юли.
В: Колко души са убити или ранени при Солферино?
О: Близо 40 000 души са убити или ранени при Солферино.
Въпрос: Защо Наполеон III се уплаши от хекатомбата при Солферино?
О: Наполеон III е уплашен от хекатомбата (близо 40 000 убити или ранени при Солферино) и от идеята, че ще трябва да продължи есенната и зимната кампания срещу австрийците, окопали се в четириъгълника.
Въпрос: Какви територии отстъпва Австрия на Франция съгласно това споразумение?
О: Съгласно това споразумение Австрия отстъпва Ломбардия (с изключение на Мантуа и Пескиера) на Франция, която я възстановява на Пиемонт-Сардиния.
В: Какви други споразумения бяха потвърдени от този договор?
О: Този договор също така потвърждава създаването на италианска конфедерация под председателството на папа Пий IX, като част от нея е Венето под австрийски суверенитет, както и възстановяването на троновете на херцозите на Модена, Парма и Тоскана, които са били прогонени от революциите. Тези споразумения са допълнително потвърдени с договора от Цюрих на 11 ноември 1859 г.
обискирам