Сайфо: геноцидът над асирийците от Османската империя

Историята на Сайфо — асирийския геноцид от Османската империя: факти, свидетелства и уроци за запазване на паметта и християнската общност.

Асирийският геноцид е геноцид, извършен от Османската империя, при който над 300 000 асирийци са убити по време на набези.

Асирийците го наричат Сайфо - арамейската дума за "меч". Много асирийци са смятани за нечисти от турците и са избити, защото не са се отказали от християнството и не са станали мюсюлмани. Асирийците губят домовете и имуществото си в полза на султана Адулхамед Червения. Още преди геноцида те са били преследвани и принуждавани да плащат високи данъци.

От древни времена и от завладяването им от вавилонците асирийците не са имали собствена нация. Тяхната диаспора се е разпространила в много различни страни.

Под властта на арабите и турците те са потискани и насилствено асимилирани от империите, а много от тях губят своята независимост. Тези, които са оцелели, запазват общото си единство, особено в дълбоката си християнска вяра.

Контекст и хронология

Кампанията срещу асирийското население се разгръща предимно през Първата световна война (1914–1920 г.), в рамките на по-широката вълна от преследвания, която включва и арменските и гърцките общности в Османската империя. Атаките обхващат земи в югоизточна Анатолия, северозападен Иран (Урмия) и части от Месопотамия. Много села и градове са опожарени, църкви и общински структури — разрушени.

Причини и извършители

• Политически и идеологически мотиви: Към началото на XX век централната власт търси чрез националистическа политика да консолидира територии и да елиминира вътрешни "заплахи" — християнските малцинства често са разглеждани като потенциални съюзници на враговете на империята.
• Военно време и местни конфликти: В условията на война кампаниите за депортиране и масови убийства се извършват с участието на редовни части, османски власти, както и въоръжени местни отряди и племена.
• Социално-икономически причини: Конфискации на земи и имущество, както и стремеж към религиозна и етническа асимилация, допринасят за мащаба на насилието.

Мащаб и жертви

Точният брой на жертвите остава спорен, но повечето изследвания посочват между 150 000 и над 300 000 убити асирийци. Хиляди са прокудени или потърсили убежище в съседни страни. Жертви има и сред жените и децата — много са отвлечени или принудени към насилствени бракове и принудителни "обръщания".

Последици и памет

• Оцелелите общности се разселват и образуват голяма диаспора — в Ирак, Сирия, Ливан, Европа и Северна Америка.
• Много асирийски села и пастирски територии остават изоставени; културното и религиозно наследство търпи значителни загуби.
• Признание и възпоменание: някои държави и институции официално признават Сайфо като геноцид, докато в други страни темата е предмет на дебат и политическо противопоставяне.
• Историческата памет се поддържа чрез общности, църкви, мемориали и изследвания на диаспората.

Бележки за точността на източниците

В оригиналния текст се споменава "Адулхамед Червения" (линкът към думата султана е запазен). Трябва да се отбележи, че преследванията на християнските общности са започнали още в по-ранни периоди, включително в края на XIX век по време на управлението на султан Абдулхамид II, но основните масови убийства и депортации, свързвани с термина "Сайфо", се случват през годините на Първата световна война и са тясно свързани с политиката на правителството на младотурците (Комитет за единство и прогрес) и местни въоръжени групи.

Съвременни реакции

Днес въпросът за признаване на асирийския геноцид продължава да бъде важен за асирийските общности и историците. Процесът на възпоменание, образование и международно признание има значение за помирението, историческата правда и правата на малцинствата.

Преглед на клането

Асирийският геноцид (известен също като Сайфо или Сейфо) е извършен от младотурците срещу асирийското население в Османската империя по време на Първата световна война. Асирийското население на Северна Месопотамия включва регионите Тур Абдин, Хаккари, Ван, Сиирт в днешна Югоизточна Турция и региона Урмия в Северозападен Иран. Те са насилствено преместени и избити от османски (турски) и кюрдски сили между 1914 и 1920 г. по време на режима на младотурците. Под ръководството на Джевдет бей, османски губернатор, най-малко 55 000 асирийски християни са убити мъченически. Той се смята за отговорен за масовите убийства на арменци и асирийци в и около Ван Учените определят броя на асирийските жертви на 300 000-750 000 души.

Асирийският геноцид е извършен в същия контекст и период от време, както арменският и гръцкият геноцид. За разлика от тях обаче асирийският геноцид не е признат официално на национално или международно ниво и в много свидетелства асирийският геноцид се разглежда като част от по-големите събития, включени в арменския геноцид.

 
Вестник "Вашингтон пост" и други водещи вестници в западните страни съобщават за асирийския геноцид в хода на неговото развитие.  


Статия от The New York Times, 27 март 1915 г.  


40 християни умират на ден, твърдят асирийски бежанци - The Syracuse Herald, 1915 г.  


Карта, показваща арменското (в цветове) и християнското (в сенки) население на източните османски провинции през 1896 г. В районите, където делът на християнското население е по-висок от този на арменците, неарменското християнско население се състои предимно от асирийци (с изключение на районите, населени с османски гърци). Асирийците живеят предимно в южните и югоизточните части на региона  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява асирийският геноцид?

В: Как го наричат асирийците?

В: Защо много от тях са избити?

Въпрос: Заради кого са загубили домовете и имуществото си?

В: Колко време са били преследвани?

Въпрос: Имат ли днес все още собствена държава?

В: Как тези, които са оцелели, запазват общото си единство?

Търсене по буква