Разказите на Хофман (Les contes d'Hoffmann) — опера от Жак Офенбах, 1881

Разказите на Хофман (Les contes d'Hoffmann) — опера от Жак Офенбах (1881): магичен, драматичен шедьовър с парижка премиера и вечна популярност.

Les contes d'Hoffmann (Разказите на Хофман) е френска опера в пролог, три действия и епилог. Музиката е написана от Жак Офенбах, а либретото — от Жул Бербие и Мишел Каре. Операта е вдъхновена от разказите на Е. Т. А. Хофман, най-вече от „Der Sandmann“ („Пясъчният човек“) и други негови истории. Творбата е представена за първи път в Париж на 10 февруари 1881 г.

„Les contes d'Hoffmann“ е последната и — според много критици и изпълнители — най-сериозната и най-зрялата творба на Офенбах. Композиторът умира по време на работата по операта (1880 г.), затова партитурата не е напълно завършена; окончателната редакция и оркестрацията са завършени от Ернест Гиро. Гиро също така написва речитативите, защото първоначално либретото е било предвидено за говорими диалози. Премиерният успех е голям, а операта остава в световния оперен репертоар и до днес.

Структура и сюжет (кратко)

Операта е изградена като рамка: в Пролога в приземия на парижка таверна разказвачът Хофман обявява, че ще изложи трите си несретни любовни истории. Всяко от трите действия е отделен „разказ“ — с различна героиня и различно изпитание:

• Действие I (Olympia) — Хофман се влюбва в очарователната Олимпия, която се оказва механична кукла, създадена от учен (комичен и виртуозен епизод с много орнаментика за сопрано).
• Действие II (Antonia) — Хофман влюбва своя по-романтичен идеал в певицата Антония; темата тук е творецът и разрушаващата страст, която довежда до трагичен финал.
• Действие III (Giulietta) — сюжетът придобива по-мрачен, венециански характер: Джулиета е куртизанка/изкусителка, в която Хофман отново губи надеждата си за истинска любов.

В Епилога разказът се връща в таверната: Хофман остава сам и разкава последната си болка. Темите за илюзията срещу реалността, творческия идеал и саморазрушителната страст свързват трите истории в едно художествено цяло.

Главни роли и изпълнителска практика

• Хофман — тенор (главна роля)
• Никлаус/Музата (Nicklausse) — мецосопран, често е „бродеща“ спътница и коментар на действието (trouser role)
• Олимпия — сопран (колоратурно), ролята е технически предизвикателна
• Антония — сопран
• Джулиета — сопран или мецосопран (в зависимост от постановката)
• Антагонисти — един баритон често изпълнява четирите зловещи образа (Lindorf, Coppélius, Dr. Miracle, Dapertutto)

В изпълненията съществуват различни традиции: някои режисьори предпочитат една певица да изпълни всичките три женски образа, за да подчертаят идеята за една и съща въображаема Любов; други предпочитат да разпределят ролите между различни певици за по-голям контраст.

Музика и най-известни номера

Музиката съчетава елементи от оперета, мелодрама и „фантастична“ опера — отразявайки опитa на Офенбах в светлия, мелодичен стил, но и сериозните, драматични тенденции. Най-известният епизод, който често се изпълнява и самостоятелно в концерти, е прочутата баркарола «Belle nuit, ô nuit d'amour» (известна като „Barcarolle“). Други отличителни моменти са виртуозните сола и ансамбли, цветистата оркестрация и контрастът между комични и трагични сцени.

История на изданието и изпълнения

Поради смъртта на Офенбах и незавършената му партитура, съществуват множество редакции и версии на операта — с говорими диалози (както е било първоначално предвидено) или с добавени речитативи, включително редакции от Ернест Гиро и по-късни музикални редактори. Режисьорите и диригентите често избират различни варианти и подбират какви сцени да бъдат включени, което прави „Les contes d'Hoffmann“ една от оперите с най-много интерпретативни версии в репертоара.

Значение и прием

Операта е важна не само като последно голямо произведение на Офенбах, но и като образец на френската „opéra fantastique“ — тя съчетава езика на комедията, фантастиката и трагедията. Нейните музикални номера, психологически нюанси и театрален потенциал я правят предпочитано заглавие за оперните сцени по света. Числото на записи и сценични интерпретации отразява постоянния интерес към творбата и нейната способност да въздейства както на слушателския, така и на режисьорския вкус.

Търсене по буква