Джудит Куини (родена на 2 февруари 1585 г. – 9 февруари 1662 г.), родена Шекспир, е по-малката дъщеря на Уилям Шекспир и Ан Хатауей и сестра-близнак на единствения им син Хамнет Шекспир. През живота си Джудит преживява поредица от тъжни и унизителни събития, а към момента на смъртта ѝ е надживяла собствените си деца с много години.
Родена: 2 февруари 1585 г.
Умира: 9 февруари 1662 г.
Съпруг: Томас Куини
Родители: Уилям Шекспир, Ан Хатауей
Роднини: Сюзанна Хол, Хамнет Шекспир
Деца: „Шекспир“ (умира 1617), Ричард Куини (р. 1618), Томас Куини (р. 1620)
Ранен живот и семейна среда
Джудит и брат ѝ близнак Хамнет се раждат през 1585 г. в семейство на възходящ търговец и актьор. По време на детството ѝ образованието на момичетата от по-низшия среден слой е било ограничено и за Джудит няма данни за формално обучение. Смъртта на брат ѝ Хамнет през август 1596 г. вероятно оставя дълбоки следи върху семейството и върху самата Джудит.
Бракът с Томас Куини и последващите скандали
На 10 февруари 1616 г. Джудит се омъжва за местния търговец Томас Куини (Quiney). Сватбата предизвиква усложнения: бракът е сключен в забранен за сключване на бракове период и без необходимото разрешение, което води до наложена църковна санкция — и на двамата им е наложено църковно порицание (известно като публично изправяне пред паството). Освен това, скоро след брака става ясно, че Томас е имал връзка с друга жена — Маргарет Уилър (Wheeler), която е била бременна; Маргарет и бебето ѝ умират, а Томас е изправен пред църковен съд и наказан със срамно публично излагане.
Сблъсъкът около брака на Джудит вероятно е и една от причините Уилям Шекспир да преразгледа завещанието си. На 25 март 1616 г. в окончателната му версия той осигурява конкретни средства за Джудит — парична сума и имущество, за да има тя и евентуалните ѝ деца независим доход. В завещанието също така е споменат и един ценен предмет (често цитирано като „широк сребърен позлатен боздуган“), който отива при Джудит.
Деца и допълнителни загуби
Няколко седмици преди смъртта на баща си, през ноември 1616 г., Джудит ражда син, когото кръщават на баща ѝ — „Шекспир“. Момченцето умира на шест месеца през май 1617 г. По-късно Джудит ражда още двама сина: Ричард (1618) и Томас (1620). И двамата преживяват детството, но умират през 1639 г. на 19 и 21 години — вероятно жертви на епидемия (възможно чума). Така Джудит доживява до старини, но надживява всичките си деца.
Живот в Стратфорд и обществена дейност на съпруга
Джудит прекарва целия си живот в родния Стратфорд на Ейвън. Томас Куини, според архивни сведения, работи като винопроизводител/винопродавач и е бил ангажиран в градската управа; през 1621–1622 г. е заемал постове в управлението на града (например камерен или камергериален пост), а по-късно става водещ член на местната община. Въпреки обществената позиция на семейството, погребалните им места не са в олтара на църквата, както е било за някои по-заможни роднини; Джудит и Томас са погребани в църковния двор, като точната локация не е запазена.
Наследство и място на пребиваване
В завещанието на Уилям Шекспир по-голяма част от имуществото и най-голямата къща (New Place) остават на дъщеря му Сюзанна и нейното семейство, което създава известно сравнение между положението на двете сестри. Къщата, в която живеят Джудит и Томас — известна в миналото като „Клетката“ (The Cage) — се намира в центъра на Стратфорд, на кръстовището между High Street и Bridge Street. Тази сграда е била използвана през различни периоди като затвор, магазин, туристически информационен център и в по-ново време е била домакин на магазин на Crabtree & Evelyn; по различно време не е била превърната в музей, за разлика от някои други семейни домове, свързани със Шекспир (като Birthplace или Hall's Croft и New Place).
Смърт и памет
Джудит умира на 9 февруари 1662 г. на 77-годишна възраст. Тя е погребана в църковния двор на местната църква; съпругът ѝ умира през 1662 или 1663 г. Историята ѝ остава пример за съдбата на жените от нейния обществен слой — свързана с домашен живот, малко възможности за образование и социални ограничения, но и с лични драми и загуби.
За Джудит се знае относително малко в сравнение с великия ѝ баща, но наличните архивни документи — църковни записи, завещание и градски регистри — очертават живот, белязан от семейни трагедии, обществен срам, но и от дълъг живот в родния ѝ град.
