Джон Бол е средновековен свещеник и ярък идеолог на Селското въстание от 1381 г. Известен е с радикалните си проповеди против крепостничеството и социалната неравноправност, които вдъхновяват и организират много селяни да се вдигнат срещу феодалните порядки. Бол влезе в конфликт с църковната и светската власт, бил е многократно арестуван и затварян заради ученията си, а след потушаването на въстанието бива екзекутиран от кралската власт.

Като проповедник, Джон Бол отхвърля идеите за естествената йерархия и защитава идеята за религиозна и социална равноправие. Неговите проповеди призовават към прекратяване на трудовата повинност и към премахване на злоупотребите на земевладелците. Тези послания го правят както популярен сред бедните селски маси, така и обект на преследване от страна на местната църковна власт — в текста по-нататък се споменава сблъсък с архиепископа на Кентърбъри, както и множество арести.

Произход и ранни години

Джон Бол е роден около 1331 г. в Пеледон (или Пелдън) близо до Колчестър, като син на Джоан и Уилям Бол. Получава образование в Йорк и след това служи и проповядва на различни места в Англия — Новрич, Колчестър и Кент. Заради критичните си възгледи за църквата и обществения ред той няколко пъти е арестуван и затварян, сред другите места и в Мейдстоун, Кент. Въпреки арестите Бол продължава да обикаля и да разпространява своите радикални идеи.

Контекстът на въстанието

Селското въстание от 1381 г. (често наричано Peasants' Revolt) възниква на фона на тежки икономически и социални проблеми: последици от Черната смърт, високи данъци (включително последната данъчна вълна — poll tax), войните и натискът върху свободните стопани и крепостните. Тези фактори създават широк обществен бунт, към който се присъединяват и много хора, вдъхновени от ученията на Бол.

Роля във въстанието

През юни 1381 г. Бол е освободен от затвора от Уот Тайлър — военен водач на въстаниците. След освобождението си той активно проповядва сред селяни и ги убеждава да не изпълняват задълженията си към земевладелците. Заедно с армията на Тайлър Бол тръгва към Лондон, където въстаниците нахлуват и влизат в града при широко отворени порти.

На 12–13 юни крал Ричард II излиза да преговаря със селяните на мястото, известно като Майл Енд. Очаквано, кралят временно се съгласява с някои искания, включително обещания за премахване на трудовата повинност и други облекчения, за да разтваря напрежението. В същото време въстаниците извършват насилие в Лондон — сред жертвите са архиепископът на Кентърбъри и други високопоставени лица, убити при обсадата на Тауъра.

След първоначалния успех, при следващите срещи положението се променя драматично. По време на нова среща с краля на 15 юни във външните предели на града (Smithfield) лидерът Уот Тайлър е убит по време на сблъсък с представители на градската и кралската власт. Смъртта на Тайлър срина решимостта на голяма част от въстаниците, а кралските и лоялните сили като цяло успяват да възстановят реда. Джон Бол е заловен в краткия период на потушаване на въстанието и по-късно е екзекутиран в Сейнт Олбанс — според повечето източници чрез бесене, разчленяване и четверяване на 15 юни 1381 г.

Последици и наследство

Въпреки че Селското въстание бе бързо и жестоко потушено и повечето от техните искания не бяха реализирани веднага, идеите на Джон Бол за религиозна и социална равноправие остават влиятелни. Неговите проповеди и образ на „революционен поп“ стават символ на борбата срещу феодалната неправда и вдъхновяват по-късни социални и религиозни движения. Историческите извори за личността и проповедите му са фрагментарни и често предубедени (писани от негови противници), затова оценката на ролята му варира — от опасен бунтовник до ранна фигура на социалната критика и търсене на по-голяма справедливост.

Бележка: За много от описаните събития съществуват различни хроники и тълкувания; детайлите (точни дати, формулировки на исканията, мястото и начина на екзекуцията) понякога се различават в зависимост от източника, но общото историческо тълкувание признава Джон Бол като ключова идеологическа фигура на въстанието от 1381 г.