Жан-Оноре Фрагонар — френски майстор на рококо (1732–1806)

Жан-Оноре Фрагонар (5 април 1732 г. в Грас - 22 август 1806 г. в Париж) е френски художник, считан за един от водещите майстори на рококо във Франция. Ученик е на Франсоа Буше, от чиято лека, декоративна стилистика доразвива подчертано игрив и чувствен изказ. Първоначално се занимава и с исторически композиции, но скоро ги заменя с по-интимни, кабанетни сцени.

Ранни години и обучение

Роден в южния град Грас, Фрагонар се премества в Париж, където учи в ателието на Фуше. Придобива уменията си в рисуването, копирането на старите майстори и декоративната живопис, а по-късно работи и в сферата на гобленовия дизайн и декоративните панота за салони. Пътуванията до Италия и запознаването с венецианската живопис и творчеството на Джовани Батиста Тиеполо оказват влияние върху палитрата и свободния почерк на Фрагонар.

Стил и теми

Фрагонар е емблематичен представител на рококото: творбите му се отличават с лекота, експресивна цветова гама, свободен и бърз мазок и силен акцент върху движението и чувствеността. Темите често са любовни сцени, флирт, забавления в градината, тайни срещи и игриви еротични мотиви, изпълнени с деликатен хумор. Работи както в малък формат за частни салони (т.нар. cabinet pictures), така и в по-големи декоративни поръчки за жилища на аристокрацията.

Известни произведения

Сред най-разпознаваемите му платна са леките и кокетни сцени, които често се споменават в литературни и художествени изследвания. Някои от тях са:

• Люлка — деликатна жанрова сцена с топла атмосфера;
• Младо момиче чете — пример за интимната, „кабинетна“ живопис;
• Тайната среща — типичен сюжет с романтична конфронтация и игра на прикрития;
• Други знакови платна са Люлката, Шегата, Ключалката (Le Verrou) и Шеговитата люлка (The Swing), които илюстрират диапазона от игриви до по-страстни композиции.

Покровители, революция и късни години

Фрагонар работи предимно за частни покровители — аристократи и богаташи, които ценят лекотата и декоративността на рококо. С настъпването на Френската революция обаче вкусовете и социалният ред рязко се променят: неокласицизмът, олицетворен от художници като Жак-Луи Давид, заема водещо място, а творчеството на Фрагонар остава извън официалните течения. Той губи голяма част от своето имущество и поръчки и в края на живота си изпитва финансови затруднения, умира относително забравен и беден в Париж.

Наследство

Въпреки пренебрегването след революцията, творчеството на Фрагонар по-късно е преоткрито и преоценено от колекционери и историците на изкуството заради техническата си виртуозност, цветното богатство и способността да улови интимните човешки взаимоотношения. Неговите картини днес са част от колекции и музеи в цял свят и се разглеждат като едни от най-ярките представители на френското рококо.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Жан-Оноре Фрагонар?

В: В какъв стил е рисувал Фрагонар?

В: Кой е бил един от учителите на Фрагонар?

В: Какви картини е рисувал Фрагонар в началото?

В: Какви картини рисува Фрагонар по-късно?

В: Кои са някои от известните произведения на Фрагонар?

В: Богат или беден е бил Фрагонар в края на живота си?

Търсене по буква