Хауърд Стаунтън

Живот

За ранния му живот не се знае нищо. Не е известно дори дали името "Хауърд Стаунтън" е било рожденото му име. Актът за раждане на Стаунтън никога не е намерен; той твърди, че е роден през 1810 г. Родителите му и мястото на раждане са неизвестни.

На 23 юли 1849 г. Стаунтън се жени за Франсис Карпентър Нетерсол, която има осем деца от предишен брак.

През 1849 г. Натаниел Кук регистрира дизайн на шахматен комплект, а Jaques от Лондон получава правата за производство. Стаунтън рекламира новия комплект в шахматната си рубрика Illustrated London News, като посочва, че фигурите са лесно разпознаваеми, много стабилни и добре изглеждащи. В началото етикетът на всяка кутия е подписан от Стаунтон с мастило; по-късно подписът му е отпечатан върху етикета на Жак. Жак му плаща не само за подписа, но и за тапите, които поставя в Illustrated London News. Всеки продаден комплект му носел хонорар. Дизайнът станал популярен и оттогава насам комплектите "Staunton pattern" са стандарт за състезателните събития.

Първи стъпки в шаха

Стаунтън е на двадесет и шест години, когато започва да се интересува сериозно от шахмат. През 1838 г. той изиграва много партии с капитан Евънс, изобретателя на Гамбита на Евънс, а също така губи мач срещу немския шахматен писател Аарон Александър. През 1840 г. той се подобрява достатъчно, за да спечели мач срещу немския майстор Х. В. Поперт. От май до декември 1840 г. Стаунтън редактира шахматна рубрика в New Court Gazette. След това става шахматен редактор на списанието British Miscellany, а шахматната му рубрика прераства в отделно списание - Chess Player's Chronicle, което Staunton притежава и редактира до началото на 50-те години на XIX век.

В началото на 1843 г. Стаунтън побеждава в дълга поредица от партии срещу силния играч Джон Кокрън. Малко по-късно същата година той губи кратък мач (2½-3½) в Лондон срещу гостуващия френски играч Сен-Аман, който е най-добрият френски играч по това време.

Стаунтън предизвиква Сен-Аман на по-дълъг мач, който се играе в Париж в Café de la Régence срещу залог от 100 лири (равностойни на около 75 000 лири днес). Стаунтън взема в Париж Томас Уоръл и Хари Уилсън като свои помощници; това е първият известен случай, в който в шахматен мач са използвани секунданти. Стаунтън печели преднина от седем партии, но след това се бори да я задържи, преди да спечели мача с 13:8 (единадесет победи, четири ремита и шест загуби) през декември 1843 г.

Сен-Амант иска трети мач, но Стентън първоначално не желае, тъй като по време на втория мач има проблеми със сърцето. След дълги и трудни преговори, за които той съобщава в "Хроника на шахматиста", Стаунтон заминава за Париж с намерението да започне третия мач през октомври 1844 г., но по време на пътуването получава пневмония и почти умира; мачът е отложен и така и не се провежда.

Няколко съвременни коментатори смятат, че Стаунтън е фактически световен шампион след победата си в мача над Сен-Аман, въпреки че тази титла все още не съществува официално.

През 1845 г. Стаунтън започва да води шахматна рубрика в Illustrated London News, която се превръща в най-влиятелната шахматна рубрика в света и която той води до края на живота си. Въпреки че статиите му са насочени предимно към играта на шахматна дъска, значителен брой от тях са посветени на кореспондентния шах. Някои от тях следят с ентусиазъм напредъка на обещаващи младежи, включително Пол Морфи. Стаунтън пише над 1400 седмични статии за Illustrated London News.

Първият шахматен мач по електрически телеграф се провежда през 1844 г. между Вашингтон и Балтимор. През април 1845 г. Стаунтън и капитан Кенеди пътуват до Госпорт, за да изиграят две партии по телеграфа срещу група в Лондон. Стаунтън проявява дългосрочен интерес към това решение на трудностите при пътуване и съобщава за телеграфните партии в Illustrated London News. През 1871 г. докладът му за телеграфен мач между Сидни и Аделаида изчислява, че 74-те хода на най-дългата партия са изминали общо 220 000 мили (не много по-малко от разстоянието между Земята и Луната).

През 1847 г. Стаунтън публикува най-известния си труд "Наръчник на шахматиста", който все още се отпечатва. Той съдържа над 300 страници анализ на дебютите и почти 100 страници анализ на ендшпила. През 1846 г. той все пак намира време за два мача, в които побеждава с лекота двама професионалисти.

Лондон, 1851 г.

Стаунтън предлага, а след това поема инициативата за организирането на първия международен турнир през 1851 г. Той смята, че Голямото изложение през 1851 г. предоставя уникална възможност, тъй като трудностите, които блокират международното участие, ще бъдат значително намалени.

Комитетът организира и "Лондонски провинциален турнир" за други британски играчи и насърчава някои от участниците да играят в международния турнир, за да се събере необходимият брой играчи за турнир с нокаут.

Турнирът беше успешен, но разочароващ за Стаунтън; във втория кръг той беше отстранен от Андерсен, който убедително спечели турнира, а в плейофа за третото място Стаунтън беше победен от Илайджа Уилямс. Може би Стаунтън се е пренатоварил, като е изпълнявал едновременно функциите на състезател и секретар на организационния комитет. През 1852 г. Стаунтън публикува книгата си "Шахматният турнир", в която подробно описва усилията, необходими за провеждането на Лондонския международен турнир, и представя всички партии с коментарите си за играта.

Лондонският шахматен клуб, който не е съгласен със Стаунтън и неговите колеги, организира турнир, който се провежда месец по-късно и в който участват многонационални играчи, много от които са участвали в турнира на Стаунтън. Резултатът беше същият - Андерсен спечели.

В средата на 50-те години на XIX в. Стаунтън получава договор за редактиране на текста на Шекспир. Това издание се появява на части от 1857 до 1860 г.; работата е оценена високо в рецензиите.

Morphy

Докато Стаунтън е зает с изданието на Шекспир, той получава любезно писмо от шахматния клуб в Ню Орлиънс, в което го канят в града да играе с Пол Морфи, който е спечелил първия американски шахматен конгрес. Стаунтън отговаря, като благодари на клуба и на Морфи "за оказаната чест, че сте ме избрали за противник на такъв шампион". Стаунтън изтъква, че не се е състезавал от няколко години и работи шест дни в седмицата (по редактирането на Шекспир), така че не би могъл да пътува през Атлантика за мач. Той също така пише в Illustrated London News, че

"беше принуден поради усилената си литературна дейност да се откаже от практикуването на шахмат, освен да си позволи да играе от време на време... Ако господин Морфи - чието умение буди най-живо възхищение - желае да спечели своите шпори сред шахматните рицари на Европа, трябва да се възползва от планираното си посещение през следващата година; тогава той ще срещне в тази страна, във Франция, в Германия и в Русия много шампиони... готови да изпитат и да отдадат чест на неговото майсторство".

Шахматният историк Х.Д.Р. Мъри пише, че писмото и статията на Стаунтън би трябвало да се тълкуват като учтив отказ на предложението, но Морфи ги тълкува по различен начин, а една от основните причини за посещението му в Европа през 1858 г. е надеждата да изиграе мач със Стаунтън^.

След като пристига в Англия през юни 1858 г., Морфи веднага предизвиква Стаунтън на мач. Първоначално Стаунтън отхвърля предложението на Морфи, като казва, че предизвикателството е дошло твърде късно. Морфи не се отказва от преговорите и настоява Стаунтон да играе. В началото на юли Стаунтън се съгласява, при условие че му бъде дадено време да се върне към практиката и че успее да се справи с всичко това, без да наруши договора за издаване на шекспировия си труд. В началото на август Морфи пита Стаунтън кога ще се състои мачът, а Стаунтън отново моли за отсрочка от няколко седмици. Точно преди Стаунтън да отпътува от Лондон за Бирмингам, старият му враг Джордж Уокър публикува статия, в която го обвинява, че се опитва да отложи мача за неопределено време, и Стаунтън получава още едно писмо от Морфи, в което го притиска да посочи дата за мача. Стаунтън и Морфи се срещат в Бирмингам и след напрегната дискусия Стаунтън се съгласява да играят в началото на ноември. През септември Illustrated London News отпечатва както хвалебствена статия на цяла страница за Морфи, така и хвалебствено споменаване на Морфи в шахматната си рубрика. На 6 октомври 1858 г., докато е в Париж, Морфи пише на Стаунтън отворено писмо, което също е разпространено до няколко издания и в което Морфи се оплаква от поведението на Стаунтън. Стаунтън отговаря на 9 октомври, като отново изтъква трудностите, пред които е изправен, но вече ги посочва като причина да отмени мача. На 23 октомври Стаунтън публикува целия си отговор заедно с частично копие от отвореното писмо на Морфи. Основната критика срещу Стаунтън никога не е била свързана с неуспеха му да играе с Морфи. Както казва лорд Лайтълтън в писмо до Морфи:

"При общите обстоятелства на случая смятам, че г-н Стаунтън е имал пълно основание да откаже мача... Не мога да не смятам, че... Г-н Стаунтън е можел да ви каже за това много преди да го направи... Струва ми се ясно... че г-н Стаунтън ви е дал всички основания да предполагате, че ще бъде готов да играе мача в най-скоро времеһттр://...."

По-късен живот

Стаунтън продължава да пише шахматната рубрика в Illustrated London News до смъртта си през 1874 г., посрещайки с ентусиазъм новите постижения. През 1860 г. той публикува Chess Praxis, допълнение към своя труд от 1847 г. The Chess Player's Handbook. Новата книга посвещава 168 страници на представянето на много от партиите на Морфи и възхвалява играта на американеца. Пет години по-късно Стаунтън публикува "Великите училища на Англия" (1865 г.), чиято основна тема е историята на големите английски държавни училища, но в която са представени и някои прогресивни идеи: обучението може да се осъществи успешно само ако е ангажиран активният интерес на ученика; телесните наказания трябва да се избягват, а педерастията да се премахне. По-голямата част от по-късния му живот преминава в писане за Шекспир, включително: фотолитографска репродукция на "Много шум за нищо" от 1600 г. през 1864 г. и на първия фолиант на Шекспир през 1866 г. Пише статии на тема "Неподозирани разваляния на Шекспировия текст", публикувани от 1872 г. до смъртта му. Всички тези трудове са високо оценени по онова време. Когато умира внезапно от сърдечно заболяване на 22 юни 1874 г., той е на бюрото си и пише една от тези статии. По същото време работи и върху последната си шахматна книга "Шахмат: теория и практика", която е публикувана посмъртно през 1876 г.

Сега на старата му резиденция на 117 Лансдаун Роуд, Лондон W11, е поставена паметна плоча. През 1997 г. над гроба му в лондонското гробище Кенсал Грийн, който дотогава не е бил отбелязан и занемарен, е издигнат мемориален камък с гравюра на шахматен кон.

Пол Морфи


Адолф Андерсен. Той печели турнира в Лондон през 1851 г. и съперническото състезание, организирано от Лондонския шахматен клуб.


Предният вход на Голямото изложение.


Стаунтън около 1860 г.: единствената известна негова снимка.


Ранен образец на шахматните фигури Jaques Staunton, проектирани от Натаниел Кук. Главата на рицаря е базирана на част от фриза на Партенона в Британския музей.