Семейство Ал Халифа е управляващото кралско семейство на Бахрейн. Членовете на династията изповядват сунитски ислям и произхождат от племето аниза, което през началото на XVIII век мигрира от Неджд и се установява в Кувейт. Семейството е част и от по-старото племе Utub. Историческата власт на Ал Халифа в Бахрейн започва в края на XVIII век, когато те установяват контрол над архипелага и създават своя династия, която продължава да управлява и днес.

Настоящият глава на династията е Хамад бин Иса Ал Халифа. През 1999 г. той наследява управлението като емир на Бахрейн и през 2002 г. провъзгласява държавата за кралство, което довежда до промени в държавния статут и конституционната рамка.

Политическата власт в страната е силно центрирана около членове на фамилията. Към 2010 г. около половината от министрите в кабинета на Бахрейн са от семейството Ал Халифа, което илюстрира значителното им присъствие в изпълнителната власт и ключовите държавни постове. През дълъг период Министър-председателят на страната бе Халифа бин Салман ал-Халифа — един от най-дълго изпълнявалите този пост в света; той беше чичо на настоящия крал и заемаше поста до смъртта си през 2020 г. След неговата кончина премиерският пост бе поет от принц Салман бин Хамад Ал Халифа, който е и наследникът на трона (кронпринц).

Ролята на Ал Халифа в управлението и икономиката на Бахрейн е многопластова: членовете на семейството традиционно държат ръководни постове в правителството, отбраната, службите за сигурност и дипломатическата служба. Това разпределение на властта е обект на както вътрешна, така и международна критика, особено във връзка сношенията между сунитската управляваща елит и шиитското мнозинство в страната.

През 2011 г. в Бахрейн избухнаха мащабни протести, свързани с арабската „пролет“, като протестиращите — предимно от шиитската общност — поискаха по-голяма политическа представеност, реформи и край на дискриминацията. Отговорът на властите включваше репресии, арести и призиви за възстановяване на реда; заради събитията правителството бе подложено на широка международна критика. Независима комисия за разследване установи случаи на прекомерно използване на сила и нарушения на правата на човека, а властите впоследствие обещаха и реализираха частични съдебни и административни реформи, макар че напрежението и оплакванията остават.

Ал Халифа има и важна роля във външната политика на Бахрейн. Кралството поддържа тясни връзки с Обединеното кралство (исторически като британски протекторат до 1971 г.), с държавите от Съвета за сътрудничество в Залива и със Съединените щати, които поддържат значително военно присъствие в региона (включително пета флота на САЩ). Тези връзки често се интерпретират и като гаранция за стабилност на династията.

Икономиката на Бахрейн зависи от нефт и газ, но страната е развила и силен финансов сектор, за да диверсифицира приходите си. Представители на кралското семейство имат значителни дялове и влияние в ключови предприятия и финансови институции, което допълнително укрепва тяхната позиция в обществото.

Сред най-известните членове на династията са: покойният емир Шейх Иса бин Салман Ал Халифа (прави се управлението му от 1961 до 1999 г.), днешният крал Хамад бин Иса Ал Халифа, дългогодишният министър-председател Халифа бин Салман ал-Халифа и принц Салман бин Хамад Ал Халифа (кронпринц и настоящ премиер). Много други членове на фамилията заемат високопоставени държавни, военни и дипломатически постове.

Критичната оценка на ролята на Ал Халифа като управляваща династия често сочи липсата на пълна политическа представителност, практики на фаворитизъм и ограничения върху свободата на словото и политическата активност. От друга страна, привържениците на династията подчертават усилията за модернизация, икономическа диверсификация и поддържане на стабилност в един нестабилен регион.

В заключение, Ал Халифа остава централна фигура в политическия, икономическия и социалния живот на Бахрейн — династия с дълга история, която продължава да оформя посоката на страната, като същевременно е изправена пред сериозни вътрешни предизвикателства и международни очаквания за реформи и защита на правата на човека.