Трофеят "Харт" се връчва всяка година на най-полезния играч в Националната хокейна лига. Наградата е дарена на НХЛ от д-р Дейвид Харт, баща на треньора и мениджър на Сесил Харт, и е връчена за първи път през 1924 г. Официалното наименование на отличието на английски е Hart Memorial Trophy; то се присъжда на играча, който според гласуването на специалисти е бил "най‑полезен за своя отбор" през редовния сезон.
История и значение
Трофеят бързо се наложи като една от най‑престижните индивидуални награди в хокея. От началото си до днес той отличава не само най‑резултатните играчи, но и онези, чийто принос е бил решаващ за успеха на отбора им. През годините носителите на „Харт“ често стават и икони на спорта, а печеленето на тази награда се смята за връх в индивидуалната кариера на един хокейст.
Правила на гласуване
Носителят на трофея се определя чрез гласуване на членовете на Professional Hockey Writers' Association (сдружението на спортните журналисти, покриващи НХЛ). Всяко гласуване обикновено включва списък с пет избора от всеки гласоподавател; точковата система разпределя точки по схема 10–7–5–3–1 за местата от първо до пето. Играчът с най‑много точки печели трофея. При равенство на общите точки за решаващ фактор служи броят на първите места в гласуването (first‑place votes), както се случи в известния случай от 2002 г.
Забележителни носители и рекорди
Уейн Грецки е спечелил най‑много трофеи "Харт" — девет, следван от Горди Хоу с шест и Еди Шор с четири. Хауи Моренц, Боби Ор, Боби Кларк и Марио Лемие са печелили наградата по три пъти. Сред вратарите носители на трофея най‑известен е Доминик Хашек, който печели „Харт“ два пъти през 1997 и 1998 г.; вратарите печелят рядко, което подчертава колко голям принос е необходимо, за да бъдат признати за най‑полезни.
Носителите включват както нападатели и защитници, така и отделни вратари; сред печелившите има играчи, чиято доминираща статистика е била съчетана с видим лидерски принос и влияние върху представянето на целия отбор.
Спорни и паметни гласувания
Най‑близкото гласуване за трофея е през 2002 г., когато Жозе Теодор и Джаром Игинла имат равен брой точки; Теодор печели, защото има повече гласове за първото място. Има и други драматични и тесни решения: през 1999 г. Крис Пронгър спечели с една точка пред Яромир Ягър, а през 1990 г. Марк Месие спечели с две точки пред Рей Бурк. Такива случаи подчертават колко деликатно и субективно може да бъде определянето на „най‑полезния“ играч.
Значение и съвременни дискусии
Въпросът какво означава "най‑полезен" често предизвиква дискусии: дали това е най‑добрият индивидуален играч, или този, чието отсъствие би се отразило най‑силно на отбора. Някои критикуват гласуването заради субективния му характер, докато други смятат, че именно журналистическата преценка и контекстът от сезона правят наградата значима. Независимо от това, трофеят "Харт" остава символ на върхово индивидуално постижение в НХЛ и част от хокейната история.
За по‑задълбочена информация и пълен списък на носителите, обикновено се консултират официалните архиви на НХЛ и исторически справочници за лигата.
