Гуфи и Уилбър е късометражен анимационен филм. Създаден е от Walt Disney Productions и е издаден от RKO Radio Pictures на 17 март 1939 г. Това е първият анимационен филм с Гуфи в солова роля без Мики Маус или Доналд Дък, което го отделя като начална точка на самостоятелната поредица от къси филми със звездата-куче.

Сюжет

В този късометражен филм Гуфи отива на риболов с домашния си любимец Уилбър. Двамата се впускат в поредица от неуспехи и шантави ситуации: Гуфи използва Уилбър като стръв и двамата попадат в редица комични, но често грубо физически изпълнени сцени. По-умното куче Гуфи и неговият глуповат приятел от насекомите ловят риба с рибарска мрежа, като използват Уилбър за стръв. Филмът съдържа множество визуални гегове и твърде директен физически хумор; Уилбър няколко пъти попада в опасност и изглежда почти или действително застрашен.

Стил и тематика

Филмът е представител на типичния за Disney от края на 30-те години стил — динамична анимация, акцент върху визуалния хумор и музикалния съпровод. В сравнение с по-късните, по-меки по тон гъфи приключения, тук хуморът е по-брутален и понякога граничи с насилие, което прави късометражката по-мрачна отколкото очакваме от по-късните семейни анимации.

Значение и прием

Филмът е забележителен като първата солова поява на Гуфи, която дава начало на серия от негови къси филми и развива характера му като самостоятелен комичен персонаж. Премиерата му идва две години след "Снежанка и седемте джуджета" (1937 г.) и една година преди "Пинокио" и "Фантазия" (и двете през 1940 г.), което поставя кратката лента в важен период на експериментиране и растеж за студиото.

Продължителност и забележки

Късометражката е с продължителност около осем минути и е известна със своите множество шантави и често екстремни ситуации — около 13 по-силни комични епизода, подредени през действието. Този концентриран формат позволява на аниматорите да представят поредица от бързи, запомнящи се гегове.

Наличност

Днес Гуфи и Уилбър се среща в ретроспективни издания, компилации и онлайн архиви, когато Disney представя ранните си късометражни филми. Феновете на класическата анимация ценят лентата заради историческата ѝ стойност като ранно солово представяне на Гуфи и заради примера ѝ за стилистичните похвати от ерата на Златната епоха на анимацията.