Абдуллах Йоджалан е лидер на Кюрдската работническа партия (ПКК), бунтовническа терористична организация в Турция. През 1999 г. Турция заклеймява Абдуллах Йоджалан като терорист и го вкарва в затвора до края на живота му за терористична дейност. "Йокалан" означава на турски език "този, който отмъщава".

Роден е на 4 април 1949 г. в бедно селско семейство в село Омерли, в окръг Халфети в провинция Шанлъурфа. Учи в професионално училище, а след това следва курс в Училището по политически науки в Анкарския университет. Включва се във войнстващата маоистка политика и за първи път е арестуван през 1973 г. През 1975 г. заминава за Сирия, където през 1978 г. е един от членовете-основатели на ПКК. На първия конгрес през ноември 1978 г. е избран за лидер. Въпреки че организацията носи името Кюрдска работническа партия, тя никога не се превръща в истинска политическа партия и не е регистрирана като такава, тъй като би била отхвърлена от Турция, която не е съгласна с нейната идеология.

Той напуска Турция през 1979 г., преди военния преврат през септември 1980 г., който води до затварянето на хиляди членове и симпатизанти на организацията. През 1982 г. ПКК решава да възобнови партизанската война на територията на Турция и през август 1984 г. започва да действа военното крило - Отрядите за освобождение на Кюрдистан (ОНОК). През 1985 г. политическото крило е преименувано на Националноосвободителен фронт на Кюрдистан (НФОК), а през 1986 г. НФОК се превръща в Народноосвободителна армия на Кюрдистан (НОК). През 90-те години на ХХ век изявленията на Оджалан стават все по-умерени, като той публично заявява желанието си да отдалечи ПКК от насилието и да я насочи към политически подход.

През ноември 1998 г. той е принуден да напусне базата на групата си в Сирия под натиска на Турция. Избягал е в Русия, а след това в Европа, където е арестуван, след като пристига от Москва на летище Фиумичино в Рим. Скоро е освободен, докато подава молба за политическо убежище, тъй като италианското законодателство забранява екстрадирането на лице в държава, в която то би било осъдено на смърт. Искането за екстрадиция от страна на Германия също се провали на фона на политически маневри. Той напуска Италия на 16 януари 1999 г. и се връща в Русия, но скоро заминава за Гърция, очевидно с намерението да лети оттам за Хага. Отказано му е влизане в редица европейски държави и вместо това на 3 февруари гръцките власти го транспортират със самолет до Найроби, Кения.

Задържане и прехвърляне в Турция

На 15 февруари 1999 г. Абдуллах Йоджалан е задържан в Найроби в операция, извършена от турските служби в координация с местните власти. След задържането той е прехвърлен в Турция и е затворен на острова-лагер Имарли (Imrali), където остава в режим на строг арест и изолация от външния свят. Присъствието му в Имарли и условията на задържане предизвикват широко внимание и редица критики от международни правозащитни организации.

Процес, присъда и последващи мерки

След завръщането в Турция Йоджалан е подложен на военен и по-късно граждански процес по обвинения в тероризъм и подривна дейност. През 1999 г. той е осъден на смърт, но след като Турция премахва смъртното наказание през следващите години в рамките на правните реформи, наказанието му е заменено с доживотен затвор. Решенията и процедурите около делото са предмет на критика от страна на някои международни институции, които изразяват съмнения относно гаранциите за справедлив процес и условията на задържане.

Идеологическа еволюция и влияние

Докато Йоджалан ръководи ПКК, организацията и самият той преминават през значителна идеологическа трансформация. От началото на 90-те неговите публични изказвания все повече акцентират върху необходимостта от политическо решаване на конфликта, демократизация и защита на правата на кюрдите. По-късно, по време на задържането си, Йоджалан развива концепции за т.нар. "демократичен конфедерализъм" — мрежа от идеи, които поставят акцент върху местното самоуправление, прякото участие на гражданите, правата на жените и екологичните въпроси. Тези възгледи оказват влияние върху част от кюрдското движение и върху промяната на организационните модели на сродни групи.

Роля в мирните усилия

В различни периоди след задържането си Йоджалан отправя послания към ръководството на ПКК и към турските власти, в които заявява готовност за преговори и за преход към политически подход при решаване на кюрдския въпрос. През 2012–2015 г. неговите писма и изявления подпомагат началните етапи на един краткотраен мирен процес между турската държава и кюрдските представители, който обаче не довежда до трайно споразумение и в крайна сметка се прекъсва.

Критика и правни аспекти

Процесът срещу Йоджалан, методите на задържане и ограничаването на достъпа му до адвокати и роднини са предмет на вниманието на международни правозащитни организации и съдебни инстанции. Европейски и международни наблюдатели многократно настояват за прозрачност и за спазване на международните стандарти за човешки права в хода на делото и по време на изпълнение на наказанието.

Настоящо положение и значение

Към по-нови години Абдуллах Йоджалан остава лишен от свобода на остров Имарли в Турция, като достъпът до него продължава да бъде силно ограничен. Независимо от лишаването му от свобода, той продължава да е символична и политически значима фигура за голяма част от кюрдското общество и за дискусиите около възможните пътища за решаване на кюрдския въпрос в региона.

Бележка: Възприемането му и оценките за дейността му са силно поляризирани — за турската държава и съюзниците ѝ ПКК е терористична организация, докато в някои среди Йоджалан се разглежда като водач на национално-освободително движение, който по-късно променя подхода си в посока на по-широки политически и социални реформи.