Полет 152 на Garuda Indonesia (1997) — най-смъртоносната катастрофа в Индонезия
Полет 152 на Garuda Indonesia (1997) — подробен анализ на най-смъртоносната авиационна катастрофа в Индонезия: причини, разследване и последствия.
Полет 152 на Garuda Indonesia е редовен индонезийски вътрешен пътнически полет от международното летище Соекарно-Хата в Джакарта до международното летище Полония в Медан, Северна Суматра. Полетът е извършен със самолет Airbus A300B4 с регистрационен номер PK-GAI, експлоатиран от Garuda Indonesia.
На 26 септември 1997 г. полет 152, пилотиран от Ханс Рахмоуйого, се разбива в планинска гориста местност на 30 мили (48 км) от Медан по време на ниска видимост, причинена от мъглата в Югоизточна Азия през 1997 г. Всички 234 пътници и екипаж загиват при катастрофата. Рахмоуйого, на 42 години, има над 20 години летателен стаж в Garuda Indonesia и над 12 000 летателни часа. Мястото на катастрофата е в овраг близо до село Буах Набар в окръг Сиболангит, южно от Медан.
Полет 152 остава най-смъртоносната катастрофа с един самолет в Индонезия и най-смъртоносният авиационен инцидент през 1997 г.
Кратки факти
- Дата: 26 септември 1997 г.
- Маршрут: Джакарта (Соекарно-Хата) – Медан (Полония)
- Самолет: Airbus A300B4, рег. PK-GAI
- Пътници и екипаж: 234 загинали
- Място на катастрофата: гора/овраг близо до Буах Набар, окръг Сиболангит, южно от Медан
Самолет и екипаж
Airbus A300B4 PK-GAI е търговски широкофюзелажен пътнически самолет, използван често за вътрешни и регионални полети. Екипажът включва опитни пилоти; в публикациите около инцидента капитанът е описван като с над 20 години стаж и повече от 12 000 летателни часа. Тези данни бяха потвърдени по време на разследването и отразяват нивото на опит в кабината по време на полета.
Обстоятелства на катастрофата
Полётът се приближаваше към летище Полония при силно намалена видимост, вследствие на широкомащабната мъгла и смог, породени от горски пожари в регионален мащаб през 1997 г. (т.нар. haze). При подхода самолетът се спуска под безопасната височина и се удря в терена в гориста местност. Катастрофата се характеризира като контролирано удрянe в терен (CFIT - controlled flight into terrain) — самолетът е летял под контрол, но пилотите не са били наясно с приближаващия терен поради липса на визуални ориентири и грешни решения по време на подхода.
Разследване и изводи
Разследването, проведено от индонезийски и международни органи, анализира записите от записвачите на полета (CVR и FDR), комуникациите с въздушния контрол и оперативните условия. Основните фактори, посочени в заключенията, включват:
- ниска видимост заради мъглата/смога, която значително затруднява визуалния подход;
- сходство в интерпретацията на инструкциите между екипажа и въздушния контрол и недостатъчна ясност в комуникацията;
- решение за продължаване на спускането под определената безопасна височина без потвърдаване на визуално установяване или навигационно потвърждение;
- човешки фактори в кабината и при въздушния контрол, включително стрес и работно натоварване.
Комбинацията от тези фактори доведе до това самолетът да се намира на по-ниска височина от безопасната траектория по време на подхода и да се удари в релефа, преди екипажът да осъзнае непосредствената опасност.
Последствия и мерки
Катастрофата на полет 152 имаше значителни последствия за индонезийската авиация и за авиокомпанията Garuda Indonesia. След инцидента бяха предприети стъпки за подобряване на безопасността, сред които:
- усъвършенстване на процедурите за обучение и работа в условия на ниска видимост, включително CRM (crew resource management);
- подобряване на комуникационните стандарти и използването на ясна авиационна фразеология между пилоти и въздушен контрол;
- повишено внимание към мониторинга на атмосферните условия (включително информационни системи за замърсяване и видимост);
- засилване на надзора и безопасностните регулации в национален мащаб.
Инцидентът остава в историята на индонезийската авиация като най-тежката едновременна загуба на живот при самолетна катастрофа в страната и предизвика засилен международен и национален диалог за мерки за намаляване на риска от подобни събития в бъдеще.
Памет
Загубата на 234 души предизвика траур в обществото и спомогна за публичен натиск за подобряване на авиационната сигурност и готовност при непредвидени метеорологични явления. Впоследствие бяха поставени акценти върху превенцията на горските пожари и мерките за справяне със сезонната мъгла, която допринесе за намалената видимост по време на инцидента.
Въпроси и отговори
В: Какъв е номерът и маршрутът на полет 152 на Garuda Indonesia?
О: Полет 152 на Garuda Indonesia е редовен вътрешен индонезийски пътнически полет от международното летище Соекарно-Хата в Джакарта до международното летище Полония в Медан, Северна Суматра.
В: Какъв тип самолет е използван за полет 152?
О: Полет 152 е извършен със самолет Airbus A300B4 с регистрационен номер PK-GAI, експлоатиран от Garuda Indonesia.
В: Какво е причинило лошата видимост по време на полета?
О: Ниската видимост по време на полет 152 е причинена от мъглата в Югоизточна Азия през 1997 г.
В: Колко души са загинали при катастрофата на полет 152?
О: Всички 234 пътници и екипаж загинаха при катастрофата на полет 152.
В: Кой е бил пилотът на полет 152?
О: Пилотът на полет 152 е Ханс Рахмоуйого.
Въпрос: Какъв летателен опит е имал Рахмоуйого?
О: Рахмоуйого има над 20 години летателен опит в Garuda Indonesia и над 12 000 летателни часа.
В: Какво е значението на полет 152 в историята на индонезийската авиация?
О: Полет 152 остава най-смъртоносната катастрофа с един самолет в Индонезия и най-смъртоносният авиационен инцидент през 1997 г.
обискирам