Анаеробно дишане
Анаеробното дишане е форма на дишане, при която не се използва кислород. За преноса на електрони се използват елементи, различни от кислорода. Често срещани заместители на кислорода са нитратите, желязото, манганът, сулфатите, сярата, фумаровата киселина и въглеродният диоксид. Escherichia coli използва нитрати и фумарова киселина за дишане.
За да функционира веригата за пренос на електрони, в края на веригата трябва да има краен акцептор на електрони. Това позволява на електроните да преминат през веригата. При аеробните организми този краен електронен акцептор е кислородът. Молекулярният кислород е силно окисляващ агент и затова е отличен акцептор. При анаеробните организми се използват други по-малко окисляващи вещества, като сулфат (SO 42−), нитрат (NO 3−), сяра (S). Тези крайни електронни акцептори имат по-малки редукционни потенциали от O 2, така че за една окислена молекула се отделя по-малко енергия. Следователно анаеробното дишане е по-малко ефективно от аеробното, освен, разбира се, когато кислородът е недостатъчен.
Ако кислородът не се използва изобщо, процесът се нарича ферментация. Примери за организми, използващи ферментация, са млечнокиселите бактерии и дрождите. Дрождите са гъбички, а не бактерии.
Уравнението за анаеробно дишане е:
E. coli използва анаеробно дишане
Въпроси и отговори
В: Какво представлява анаеробното дишане?
О: Анаеробното дишане е форма на дишане, при която не се използва кислород. За преноса на електрони се използват елементи, различни от кислорода.
В: Какви елементи могат да се използват като заместители на кислорода при анаеробното дишане?
О: Често срещани заместители на кислорода при анаеробното дишане са нитратите, желязото, манганът, сулфатите, сярата, фумаровата киселина и въглеродният диоксид.
В: Кой организъм използва нитрати и фумарова киселина за дишане?
О: Escherichia coli използва нитрати и фумарова киселина за дишане.
Въпрос: Какво трябва да има в края на електронно-транспортната верига, за да могат електроните да преминат през нея?
Отговор: В края на веригата трябва да има окончателен електронен акцептор, за да могат електроните да преминат през нея. При аеробните организми този акцептор обикновено е молекулярният кислород. При анаеробите вместо него се използват други вещества, които са по-малко оксидиращи, като сулфат (SO42-), нитрат (NO3-), сяра (S).
Въпрос: Колко ефективно е анаеробното дишане в сравнение с аеробното дишане?
О: Анаеробното дишане е по-малко ефективно от аеробното, освен когато кислородът е недостатъчен. Ако липсва кислород, гликолизата продължава да се извършва, но вместо пирогроздена киселина се образува млечна киселина, която преминава в цикъла на Кребс и произвежда малки количества АТФ.
Въпрос: Как се образува млечна киселина при физически упражнения, ако няма достатъчно кислород?
О: Когато тялото не е в състояние да достави достатъчно кислород до мускулите, те образуват млечна киселина, която ги прави болезнени.
В: Какъв процес се случва, ако не се използва никакъв кислород по време на анаеробното дишане?
О: Ако по време на анаеробното дишане не се използва никакъв кислород, тогава настъпва ферментация, като примери за това са млечнокиселите бактерии и гъбичките дрожди, които използват този процес.
