Четвърта стена

Четвъртата стена е въображаемата "стена" в предната част на сцената в традиционния театър с три стени. В театъра четвъртата стена е тази, през която зрителите виждат действието на пиесата. Идеята за четвъртата стена е прочута от философа и критика Дени Дидро. Тя се използва по-често през XIX век. Четвъртата стена разширява идеята за въображаема граница между всяко фикционално произведение и неговата публика.

Ако актьорът говори директно на публиката, прави нещо с нея или дори просто я забелязва, това се нарича "разбиване на четвъртата стена". Във филма или по телевизията това може да стане, като актьорът говори директно пред камерата. По този начин се нарушава границата, която обикновено се поставя или приема от художествените произведения. Известно е като техника на метафикция. В литературата и видеоигрите това се случва, когато даден герой признае читателя или играча.

Четвъртата стена не е същото като солилокията. Соловото е драматургичен похват, използван от драматурзите, при който героят на сцената води монолог, който дава на публиката представа за мислите му.

Приемането на прозрачността на четвъртата стена е част от отстраняването на недоверието между фикционалното произведение и публиката. То им позволява да се наслаждават на фикцията, сякаш наблюдават реални събития. Въпреки че критикът Винсънт Канби я описва през 1987 г. като "онази невидима завеса, която завинаги разделя публиката от сцената".

В един бокс, като този, използван в постановката на Московския художествен театър от 1904 г. на "Вишнева градина" на Антон Чехов, три стени се осигуряват от декорите на сцената, а невидимата четвърта стена е арката на проскениума.Zoom
В един бокс, като този, използван в постановката на Московския художествен театър от 1904 г. на "Вишнева градина" на Антон Чехов, три стени се осигуряват от декорите на сцената, а невидимата четвърта стена е арката на проскениума.

Външен театър

Метафората за четвъртата стена е използвана от актьора сър Иън Маккелън, за да опише работата на художника Л. С. Лоури:

"... стоеше от другата страна на пътя и наблюдаваше своите поданици. Достатъчно често в тълпата има няколко индивида, които се оглеждат в него. Те ни канят за миг в техния свят, както понякога правят героите на сцената, разчупвайки илюзията за четвъртата стена."

Маккелън казва, че "гледната точка на Лоури във въздуха е като гледка от кръга на роклята", гледаща надолу, сякаш към сцената. И, твърди Маккелън, Лоури "често маркира границите на уличната сцена с бордюри или паваж, които се усещат като ръба на сцената, където светлините на прожекторите осветяват действието".

Метафората за четвъртата стена е използвана от литературния критик Дейвид Барнет за пародията на "Властелинът на пръстените" на The Harvard Lampoon. Той казва, че героят нарушава правилата на разказа, като се позовава на самия текст. Героят Фродо отбелязва, че "това щеше да бъде дълга епопея", което според Барнет "нарушава четвъртата стена.

Уди Алън нарушава четвъртата стена няколко пъти във филма си "Ани Хол". Алън обяснява: "защото чувствах, че много от хората в публиката имат същите чувства и същите проблеми. Исках да говоря директно с тях и да се конфронтирам с тях."

Прекъсването на четвъртата стена се използва и за комедиен ефект. Мел Брукс нарушава четвъртата стена в много от филмите си, понякога буквално. В "Пламтящи седла" кулминационната сцена на боя между жителите на градчето и разбойниците е толкова голяма, че буквално се прекъсва в други части на филмовото студио.

По телевизията нарушаването на четвъртата стена е рядкост. Това се е случвало през цялата история на медията. Джордж Бърнс го е правил много пъти в ситкома от 50-те години на миналия век, в който участва заедно с истинската си съпруга Грейси Алън. В "Шоуто на Гари Шандлинг" и "Момчетата на госпожа Браун" главният герой се разхожда между декорите по средата на сцената. Във втория се вижда как героите правят отново същите сцени, когато са пропуснали някоя реплика от диалога. Друг телевизионен герой, който редовно нарушава четвъртата стена, е Франсис Уркхарт в британските телевизионни драматични сериали House of Cards, To Play the King и The Final Cut. Уркхарт говори с публиката няколко пъти по време на всеки епизод. Той дава на зрителите коментари за собствените си действия в сериала. Същата техника е използвана и в американската адаптация на "Къща от карти".

Въпроси и отговори

В: Какво представлява четвъртата стена?


О: Четвъртата стена е въображаема "стена" в предната част на традиционния театър с три стени. През тази стена публиката наблюдава действието на пиесата.

В: Кой е прославил идеята за четвъртата стена?


О: Идеята за четвъртата стена е прочута от философа и критика Дени Дидро.

В: Кога става популярна?


О: Четвъртата стена става по-популярна през XIX век.

В: Какво се случва, когато актьорът говори директно на публиката или взаимодейства с нея?


О: Когато актьорът говори директно на публиката или взаимодейства с нея, това е известно като "счупване на четвъртата стена". Така се нарушава границата, която обикновено се поставя или приема от художествените произведения.

В: Как се случва счупването на четвъртата стена в литературата и видеоигрите?


О: В литературата и видеоигрите нарушаването на четвъртата стена се случва, когато даден герой признае читателя или играча.

В: По какво се различава разбиването на четвъртата стена от солилоквиума?


О: Разрушаването на четвъртата стена се различава от солилоквиума по това, че солилоквиумът е драматургичен похват, използван от драматурзите, при който един от героите на сцената води монолог, който дава представа за мислите му, докато разрушаването на четвъртата стена включва говорене директно на публиката или взаимодействие с нея.

Въпрос: Каква роля играе спирането на вярата във връзка с приемането на прозрачността между фикционалното произведение и неговата публика ? О:Приемането на прозрачността между измислената творба и нейната аудитория им позволява да й се насладят така, сякаш наблюдават реални събития, което изисква спиране на недоверието, за да се постигне този ефект .

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3