Форт Ойатенон е първото укрепено европейско селище на територията на днешния американски щат Индиана. Намира се на около три мили югозападно от съвременния Западен Лафайет, в долината на река Уабаш, и през XVIII век играе важна роля във френската търговия с кожи и в контролa върху Запада.
История и предназначение
Форт Ойатенон е построен от французите през 1717 г. като укрепен търговски и военен пост. Позицията му сред широките гори и близостта до Уабаш го правят удобен център за обмен между френските търговци и местните индиански племена, най-вече Уеа (Wea). Укреплението представлявало типична френска крепост от дървени колове (палицада) с вътрешни жилищни и търговски постройки, склади и постове за охрана.
Търговия, население и местни връзки
Фортът става важен център в пътната мрежа на бобровата търговия: търговците и траперите от Квебек и околните франкофонски селища идват тук заради достъпа до ценните боброви кожи. Освен френски търговци, във форта са живеели занаятчии, войници и членове на местните племена, които участват в търговията и понякога се заселват временно в укреплението. По време на най-голямата му активност през средата на XVIII век населението около форта и в самия му комплекс понякога достига стотици, а според някои източници — над 2000 души, включително временни посетители и търговци.
Военни събития: британско завладяване и въстанието на Понтиак
След прогресивното отслабване на френското влияние в региона, през 1761 г. британски отряд под командването на лейтенант Едуард Дженкинс превзема и окупира форта. Малко по-късно, през 1763 г., по време на въстанието, известно като съпротивата на индианските народи след Френската и индианската война, водачът Понтиак (вожд на племето Отава) и неговите съюзници успяват да превземат Форт Ойатенон — според съвременни сведения това става без да се простреля изстрел, при изненадваща атака срещу британската охрана. По време на въстанието са превзети и други близки постове, което значително променя баланса на силите в района.
Упадък и разрушение
След Френската и индианската война британците постепенно пренебрегват укреплението; в много периоди там няма постоянен гарнизон и фортът бива оставен до голяма степен да се самонасърчава. През 1780-те години региона остава арена на напрежение между американските заселници и местните индиански племена, които използват местните укрепления и пътеки за набези срещу преселници на запад. В отговор на нарастващото напрежение и в стремеж да обезопасят новите американски територии, президентът Джордж Вашингтон нарежда Форт Ойатенон да бъде разрушен през 1791 г., за да не бъде използван като база за нападения.
Възстановяване, опазване и съвременно значение
През 1930 г. местен лекар на име Ричард Уедърхил издига реконструкция (копие) на форта близо до първоначалното му място, с цел възстановяване на историческата среда и показване на животa през колониалния период. С времето мястото привлича археолози, историци и посетители: провеждат се разкопки и проучвания, които документират останките от оригиналните постройки и помагат за по-добро разбиране на френската колониална дейност в Средния Запад.
През 1970 г. обектът е включен в Националния регистър наисторическите места от Министерството на вътрешните работи на САЩ, което гарантира по-строга защита и възможност за финансиране на запазване и образователни програми. Днес Форт Ойатенон е отворен за туристи: там има реконструирани сгради, пътеки, образователни експонати и ежегодно се провежда големият историко-културен фестивал „Празник на ловната луна“ (Feast of the Hunters' Moon) — живо възраждане с костюми, демонстрации на занаятчийство, ловни и търговски практики от XVIII век.
Форт Ойатенон остава важен исторически и културен паметник, който илюстрира ранните контакти между европейските търговци и коренните народи в централната част на континента, ролята на търговията с кожи за колониалната икономика и динамиката на борбата за контрол над северноамериканските територии.
