Формула 1: точкуване в световния шампионат — история и правила

Формула 1: пълна история и ясни правила на точкуването в световния шампионат — еволюция, ключови моменти и как се определят шампионите.

Това е системата за точкуване в световния шампионат на Формула 1, използвана от Международнатаавтомобилнафедерация (ФИА). ФИА използва тази система за определяне на световните шампионати на ФИА при пилотите и конструкторите от сезон 1950 г. насам. Шампионатите се присъждат на пилота и конструктора (производителя на автомобила), които са спечелили най-много точки през сезона.

Кратка историческа справка

Първите сезони след 1950 г. използваха по-проста система за точкуване, като за победа се дават по-малко точки в сравнение с днешната практика, а понякога се дава и бонус точка за най-бързата обиколка. От 1950 г. до 1959 г. действително се присъждаше и допълнителна точка за най-бърза обиколка (точката за най-бърза обиколка бе част и от класирането на пилотите и от 1958 г. — и на конструкторите).

През следващите десетилетия ФИА няколко пъти променяше системата: увеличаваше броя на класираните, променяше разпределението на точките и в много сезони използваше правило, по което се зачитаха само определен брой най-добри резултати на всеки пилот за крайното подреждане. Тази практика (да се броят само част от резултатите) доведе до интересни и понякога спорни крайни резултати — най-известен е случаят от 1988 г., когато въпреки че Ален Прост спечели повече точки за целия сезон (105), за шампионата се вземаха само 11-те най-добри резултата и той остана с 87 точки, а Айртон Сена – със 94, което му донесе титлата. Това е класически пример как системата за отчитане на най-добрите резултати влияеше на крайното класиране.

От 1991 г. ФИА премахна ограничението „само най-добрите X резултата“ и започна да се отчитат всички участия през сезона за крайното класиране, което опростяваше и направи по-прозрачно определянето на шампионите.

Настояща система (въведена през 2010 г. и актуализации след това)

Настоящата основна система за точкуване бе въведена за сезон 2010 г. с цел да се даде възможност на повече пилоти и отбори да печелят точки и да се отрази по-добре разпределението на резултатите в големите полета. За позициите в състезанието стандартно се присъждат следните точки на първите десет:

• 1-во място: 25 точки
• 2-ро място: 18 точки
• 3-то място: 15 точки
• 4-то място: 12 точки
• 5-то място: 10 точки
• 6-то място: 8 точки
• 7-мо място: 6 точки
• 8-мо място: 4 точки
• 9-то място: 2 точки
• 10-то място: 1 точка

Тези стойности са използвани последователно от 2010 г. насам като основа на шампионата за пилоти и конструктори.

Бонус точки и специални правила

Освен основните точки за класиране в състезание има и допълнителни случаи, когато се разпределят точки:

• От 2019 г. е въведена точка за най-бърза обиколка в състезанието, но тя се дава само ако пилотът, записал най-бърза обиколка, завърши в първите десет в колоната на финала.
• При събития от новия формат (например спринтовите квалификации/спринтови състезания) се дават отделни, по-малки набори от точки за класирането в самия спринт; правила и броят точки за спринтовете бяха въвеждани и коригирани в последните сезони.
• Ако състезанието бъде прекратено и не се изминат достатъчно обиколки от планираната дистанция, може да се намали възнаграждението с точки (в миналото това беше правило за „половин точка“ при по-малко от 75% измината дистанция); регулациите за разпределение на точки при прекъсване се прецизират периодично и се прилагат според най-актуалния правилник на ФИА.

Как се формира класирането на конструкторите и други правила

• Точките за конструкторите представляват сумата от точките, спечелени от всичките пилоти на съответния отбор в дадено състезание.
• При равен брой точки в крайното класиране (както при пилоти, така и при конструктори) се прилага правило за разплитане на равенството: първо се сравнява броят на победите, при равенство — броят на вторите места и т.н., докато се определи по-високото място.

Примери за доминация в шампионатите

В историята има много примери за сезони, в които отделни пилоти или отбори доминират по брой спечелени точки:

• Най-доминиращият пилот по отношение на спечелени точки в ранните години е Джим Кларк, който печели максималните 54 точки (6 победи при системата тогава) през 1963 и 1965 г.
• В по-новата история Михаел Шумахер имаше изключително последователни сезони. През сезон 2002 той завършва на подиума (в топ 3) във всяко състезание и реализира 144 от възможните 170 точки по системата тогава.
• При конструкторите McLaren доминираха през 1988 г, когато спечелиха 199 от максималните 240 точки при специфичната за сезона система и имаха огромна преднина пред втория тим. Също така Ferrari постигна впечатляващи 221 точки от възможни 340 през 2002 г., завършвайки с голяма преднина пред втория отбор.

Заключение

Системата за точкуване на Формула 1 се е развивала значително от началото на шампионата през 1950 г. до днес. Промените са насочени към по-справедливо и по-атрактивно класиране — като дават възможност на повече пилоти и отбори да печелят точки, стимулират борбата за победи и осигуряват ясни правила при равенства и при непълно състезание. Правилата се променят и допълват периодично от ФИА, затова за конкретни сезони и особености винаги е добре да се проверяват последните официални регламенти.

Търсене по буква