Flux of Pink Indians е политическа пънк група. Създадена е в Хертфордшир, Англия, през 1980 г. Flux of Pink Indians е в състав: Колин Латер (вокал), Дерек Бъркет (бас), Кевин Хънтър (китара) и Мартин Уилсън (барабани). Първоначално групата се нарича Epileptics, а по-късно променя името си на Epi-X след оплаквания от страна на Британската асоциация по епилепсия. През 1981 г. групата подписва договор с лейбъла Crass. Те поемат отдадеността на организацията към анархистката политика и пънк абразията. Скоро след подписването издават дебютния си албум Neu Smell. С този албум те получават инди хит с песента Johnny Kidd.

Това начало въведе Flux of Pink Indians в по-широкия англоезичен анархо-пънк кръг: техните песни са остро политически насочени, с критика към милитаризма, държавната репресия, социалната несправедливост и консумеризма. Музикално групата комбинира агресивни пънк рифове и суров вокал с моменти на мелодичност и експеримент, а сценичните им прояви следват DIY етиката на независимата пънк общност. Те свирят на малки клубни сцени и на протестни мероприятия, като възприемат колективен подход към организацията на концертите и издаванията.

Spiderleg, цензура и контроверсии

След като създават свой собствен лейбъл, Spiderleg, Flux of Pink Indians се появяват отново през 1982 г. с албума Strive to Survive Causing Least Suffering Possible. Не е изненадващо, че следващият им албум от 1983 г. The Fucking Cunts Treat Us Like Pricks е забранен от много британски търговци на дребно. Един от независимите музикални магазини в Манчестър, в който се предлага записът, е обвинен в излагане на "неприлични предмети за публикуване с цел печалба".

Заглавието и съдържанието на албума провокират правни и обществено-морални дебати, което засилва репутацията на групата като контроверзен глас в анархо-пънк средите. Тази история също така илюстрира как в началото на 1980-те независимата музика често попада под прицела на закони за "непристойност", което води до саморегулация и кампании против цензурата от страна на пънк общността.

Късни години и разпад

Следва дълга пауза, преди групата - вече известна като Flux - да се завърне през 1986 г. с предимно инструменталния Uncarved Block. Този запис показва експериментален завой в звученето на групата — с повече влияние на пост-пънк, ню уейв и инструментални аранжименти, отколкото предишните им откровено агресивни записи. Те се разпадат през 1987 г.; по-късно Дерек Бъркет основава лейбъла One Little Indian.

One Little Indian (по-късно преименуван на One Little Independent) се превръща в успешен независим лейбъл, работил с артисти от различни жанрове и с международно признание. Дерек Бъркет използва опита си от независимата сцена, за да подпомогне издаването и промоцията на разнообразни музикални проекти.

Наследство и издания

Flux of Pink Indians остават запомнени като един от по-ярките примери за анархо-пънк движението в Обединеното кралство: те съчетават политическа ангажираност, директен емоционален заряд и независима етика в издаването и промото на музиката си. Влиянието им се усеща сред по-малки независими банди и лейбъли, които следват подобен подход към музиката и социалната ангажираност.

Последният им диск излиза през 2003 г. — издание, което събира материали от различни периоди на групата и прави тяхната музика по-достъпна за нови поколения слушатели. След разпада някои от членовете се насочват към музикален бизнес и управление на лейбъли, други продължават с различни музикални или културни проекти.

Ключови албуми (избрани)

  • Neu Smell (дебют, 1981)
  • Strive to Survive Causing Least Suffering Possible (1982)
  • The Fucking Cunts Treat Us Like Pricks (началото на 1980-те)
  • Uncarved Block (1986)

Тази статия дава преглед на историята и значението на Flux of Pink Indians в контекста на британската анархо-пънк сцена. За по-подробна информация и конкретни дати на изданията и съдебните процеси е добре да се консултират архивни източници, музикални справочници и интервюта с членовете на групата.