Еуглена (Euglena) — род едноклетъчни протисти с хлоропласти и камшиче

Еуглена — род едноклетъчни протисти с камшиче и хлоропласти: водни организми с растителни и животински черти, над 1000 вида и интересна еволюционна история.

Euglena е голям род едноклетъчни протисти: те имат както растителни, така и животински характеристики.

Всички те живеят във вода и се придвижват с помощта на камшиче. Това е характерна черта на животните. Повечето имат хлоропласти, които са характерни за водораслите и растенията.

Смята се, че еугленидите произхождат от прародител, който е приел зелени водорасли чрез вторична ендосимбиоза.

Описани са над 1000 вида Euglena и предстои да бъдат открити още. Техните взаимоотношения са в процес на анализ.

Морфология и отличителни признаци

Клетките на еуглените обикновено са елепсовидни или продълговати, с размери, вариращи най-често между ~10 и 500 µm в зависимост от вида. Повърхността е покрита с гъвкав слой от белтъчни ленти, наречен пеликула, която позволява характерни движения и деформации (метаболия).

Основни структурни елементи:

• Камъчиче (флагелум): обикновено се развива едно ясно видимо камшиче, което служи за плуване.
• Хлоропласти: съдържат хлорофил a и b и каротеноиди; позволяват фотосинтеза при осветление.
• Очище (стигма): пигментно тяло, което заедно с парафлагеларното тяло участва в възприемането на светлина и фототаксис.
• Парамylon: въглехидрат за складиране, характерен за еугленидите (β-1,3-глюкан), различен от нишестето при растенията.
• Контрактилна вакуола: осигурява осморегулация и отделяне на излишна вода.

Хранене и метаболизъм

Еуглените са типичен пример за миксотрофни организми: те могат да бъдат фотосинтетични при наличие на светлина и подходящи условия, но много видове могат да преминават към гетеротрофен или осмотрофен начин на хранене (вземат органични вещества от средата или поглъщат бактерии). Някои видове са вторично лишени от хлоропласти и живеят изцяло като хетеротрофи.

Размножаване и развитие

Размножаването при еуглените е предимно безполово чрез клетъчно делене (дълбинно делене по дължина). До момента не е добре документирано наличие на полово размножаване при повечето описани видове.

Разпространение и екология

Еуглените населяват сладководни местообитания (езера, локви, канали), понякога са и в морски или влажни почвени среди. Те често са част от фитопланктона и могат да образуват масови размножения (зеленеещи води) при благоприятни условия. Някои видове се използват като индикатори за екологичното състояние на водите.

Таксономия и научно значение

Таксономичното положение на еугленидите е предмет на изследване и промяна с развитието на молекулярните методи. Родът Euglena включва множество видове с различни екологични и физиологични особености. Поради комбинираните растително-животински черти, еуглените са интересни за изследвания в еволюцията на пластидите, фотосензорните системи и клетъчната морфология.

Приложение и важност за хората

Еуглените имат потенциални приложения в биотехнологията: производство на биогорива, използване при пречистване на отпадъчни води и като биосензори. Освен това са моделни организми за изучаване на фототаксис, ендосимбиоза и метаболитна пластичност.

Идентификация в лаборатория: под светлинен микроскоп се наблюдават движенията с камшичето, наличието на очище и парамylonни гранули; за уточняване на видове се използват молекулярни маркери и електронна микроскопия.

Форма и функция

Когато действа като хетеротроф (животно), Euglena обгражда частица храна и я консумира чрез фагоцитоза. Когато действа като автотроф, Euglena има хлоропласти, които произвеждат захари чрез фотосинтеза. Хлоропластите използват пигментите хлорофил а и хлорофил б.

Броят и формата на хлоропластите в Euglena варират значително. Euglena могат да се придвижват във водна среда, като използват голям флагелум за придвижване. За откриване на светлина клетката има очна ябълка - примитивен органел, който филтрира слънчевата светлина в светлооткриващи, фоточувствителни структури. Тези структури, разположени в основата на камшичето, позволяват регистрирането само на определени дължини на вълните на светлината. С помощта на тази фоточувствителна зона Euglena може да променя позицията си, за да получи по-добра фотосинтеза.

Подвижността на Euglena позволява и лов. Повечето Euglena се смятат за миксотрофи: автотрофи на слънчева светлина и хетеротрофи на тъмно. Euglena нямат растителни клетъчни стени, а вместо това имат пеликула. Пеликулът е съставен от белтъчни ленти, които се спускат спираловидно по дължината на Euglena и се намират под плазмената мембрана.

Euglena може да оцелее в сладка и солена вода. В условия на ниска влажност Euglena образува защитна стена около себе си и лежи в покой като спора, докато условията на околната среда се подобрят. Euglena може да оцелее и на тъмно, като съхранява подобни на нишесте парамилонови гранули във вътрешността на хлоропласта.

Друга схема на Euglena

Въпроси и отговори

В: Какъв вид организъм е Euglena?

Въпрос: Има ли Euglena едновременно растителни и животински характеристики?

В: Как се движат Euglena?

В: Какво представлява хлоропластът?

В: Повечето Euglena имат ли хлоропласти?

Въпрос: Как се смята, че са произлезли Euglenids?

В: Колко вида Euglena са описани досега?

Търсене по буква