"Евгений Онегин" (на руски: Евгений Онегин) е опера от Пьотр Чайковски. Творбата често се смята за една от най-значимите му опери и за връх в руската оперна традиция. Чайковски завършва композирането ѝ през 1878 г., а пиесата е представена за първи път на сцената в Москва през 1879 г.

Либретото е основано на едноименната поема в стихове от Александър Пушкин. Чайковски сам адаптира текста на Пушкин за операта, като избира отделни глави и сцени от оригиналната книга и прави съкращения, за да пригоди повествованието за сценично изпълнение. Това придава на операта епизодична структура — поредица от „табла“ или сцени, в които понякога пропускът между събитията остава за въображението на публиката.

Сюжет (в резюме)

Действието проследява съдбата на заглавния герой Евгений Онегин и две сестри — по-младата и чувствителна Татяна и веселата Ольга. Онегин е светски и отегчен младеж, докато Татяна е романтична и честна. В първите сцени Татяна написва прочутото си „писмо“ до Онегин, в което изповядва любовта си. Онегин отхвърля чувствата ѝ, а по-нататък в действие се стига до дуел между Онегин и неговия приятел Ленски, който завършва трагично. В последната част на операта години по-късно Онегин среща вече омъжена и уважавана Татяна — между тях се разиграва нравствен и емоционален конфликт, чийто финал е и едно от най-мощните съвременни драматични решения в операта.

Музика и сцени

Операта е написана в три действия и съчетава камерна интимност с широки оркестрови пасажи. Сред музикалните висоти са Сцената с писмото на Татяна — емоционален център на творбата, арията на Ленский преди дуела и арията на граф Гремин (Prince Gremin) в последното действие, която отразява склонността на Чайковски към лирични вокални линии и богати оркестрови хармонии. Операта включва също характерни танцови и масови сцени, които допринасят за социалния контекст на разказа.

Значение и изпълнения

"Евгений Онегин" е постоянна част от репертоара на световните оперни сцени и съществуват множество професионални постановки и записи. Творбата е ценена за психологическата си дълбочина, верността към художническата образност на Пушкин и майсторството на Чайковски в драматично-мелодичната линия. Продължителността на изпълнението обикновено е около 2–3 часа, в зависимост от постановката и темпото.

Операта остава важна както за изучаване на руската музикална култура от края на XIX век, така и като изпитание за актьорските и вокалните умения на солистите — особено за ролята на Татяна, която изисква и драматична и вокална убедителност.