Сър Ърнест Шакълтън — британски полярен изследовател, водач на експедиции
Сър Ърнест Шакълтън — легендарен британски полярен изследовател и водач на смели антарктически експедиции; история за упоритост, лидерство и Героичната епоха.
Сър Ърнест Хенри Шакълтън, CVO, OBE FRGS (15 февруари 1874 г. – 5 януари 1922 г.) е британски полярен изследовател и водач на няколко значими антарктически експедиции. Той остава известен не само с амбициозните си опити да достигне и да прекоси Антарктида, но и с изключителните си качества на лидер, проявени при спасяването на своите хора при тежки условия.
Семейство Шекълтън е родом от Йоркшир, но Шакълтън е роден в графствоКилдаре, Ирландия. Шакълтън и англо-ирландското му семейство се преместват в Сиденхам в предградията на Лондон, когато той е на десет години. Като млад той постъпва в търговския флот, където придобива опит в мореплаването и уменията, които по-късно ще използва в полярните си експедиции.
Първият му опит в полярните области е като трети офицер в експедицията "Откритие" на капитан Робърт Фалкон Скот през 1901–1904 г.; поради здравословни проблеми Шакълтън е изпратен обратно в Англия преди края на експедицията. Решен да се справи по-добре, той организира и ръководи собствена експедиция, наречена "Нимрод" (1907–1909). През януари 1909 г. той и трима негови спътници извършват южен поход и стигат до най-близката до тогавашното достигане до Южния полюс южна ширина — 88° 23' ю.ш., на разстояние 97 географски мили (112 статични мили, 180 км) от Южнияполюс. Това постижение го прави една от водещите фигури на т.нар. "Героична епоха на антарктическите изследвания" и му носи посвещение в рицарство от Едуард VII при завръщането му в Англия.
Най-известната и драматична от експедициите му е Империалната трансантартктическа експедиция, известна като експедицията на "Ендюранс" (1914–1916). Целта ѝ била първо прекосяване на континента чрез Южния полюс, но корабът "Ендюранс" е влачен от лед и в крайна сметка е смачкан и потъва през ноември 1915 г. Екипажът прекарва месеци на паков лед и в крайна сметка се евакуира в спасителни лодки до Остров Елефант (Elephant Island). Оттам Шакълтън с малка група предприема изключително опасно мореходно пътуване с яхтата "Джеймс Керд" до остров Южна Джорджия, преминава невиждано трудно прекосяване на планинските части на острова и достига станция на китобойци в Стромнес, от където организира спасение на останалите. Всички членове на екипажа биват спасени — факт, който утвърждава славата на Шакълтън като изключителен лидер и организатор в екстремни условия.
След Първата световна война Шакълтън предприе последната си експедиция, известна като експедицията Shackleton–Rowett (1921–1922) с кораба "Quest". По време на тази експедиция той внезапно умира на 5 януари 1922 г. от вероятен инфаркт. Погребан е на остров Южна Джорджия — гробът му в гробището в Гритаукен (Grytviken) е място, което се посещава от множество поклонници на полярните изследвания.
Наследството на Шакълтън включва не само географски наименования (ледниците и планински вериги, носещи неговото име), но и широко признание в литературата, биографиите, документалните филми и научни изследвания за лидерството и управлението на кризи. Историята му остава пример за решителност, смелост и преданост към благополучието на екипа в най-тежки условия.
Шакълтън като млад мъж
Антарктида
За първи път Шакълтън отива в Антарктида по време на експедицията на капитан Робърт Скот през 1901-1904 г., но е върнат у дома, тъй като е болен. През 1907 г. той се връща в Антарктика и през януари 1909 г. е част от група, която преминава по-на юг, отколкото който и да било преди, като стига на 190 км от Южния полюс. През 1912 г. норвежкият изследовател Роалд Амундсен става водач на първата група, достигнала до Южния полюс. Шакълтън решава да си постави нова цел - той иска да прекоси Антарктида от едната до другата страна, като по средата пресече Южния полюс.
Катастрофата настъпва, когато корабът му "Ендюранс" попада в леден капан. Те прекарват 281 дни на борда в очакване ледът да се разчупи отново, но корабът бавно се разпада на парчета. Шакълтън и хората му влачат спасителните си лодки през много километри сняг и лед, за да стигнат до морето. Те отплават в спасителните лодки и в крайна сметка достигат остров Слон. През април 1916 г. Шакълтън и още четирима души плават стотици мили до Южна Джорджия, за да получат помощ от китоловната станция там. Пътуването е с дължина 1300 км и отнема 16 дни. За съжаление лодката, в която бил, кацнала на грешната страна на острова и трябвало да се изкачат по планинската средна част, за да стигнат до китоловната станция. През август 1916 г. спасителна група спасява всички от остров Слон.
През 1921 г. Шакълтън се завръща в Антарктика с намерението да осъществи програма за научни дейности. Преди експедицията да започне тази работа, Шакълтън умира от сърдечен удар на 5 януари 1922 г., докато корабът му "Quest" е закотвен в Южна Джорджия. По молба на съпругата му той е погребан там.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил сър Ърнест Хенри Шакълтън?
О: Сър Ърнест Хенри Шакълтън е полярен изследовател, ръководил три британски експедиции до Антарктида и една от главните фигури на "Героичната епоха на антарктическите изследвания".
В: Къде е роден Шакълтън?
О: Шекълтън е роден в графство Килдаре, Ирландия.
В: Къде се премества, когато е на десет години?
О: Когато е на десет години, Шакълтън и англо-ирландското му семейство се преместват в Сиденхам в предградията на Лондон.
В: В коя експедиция е участвал Шакълтън, преди да оглави своята собствена?
О: Преди да оглави собствената си експедиция, Шакълтън участва в експедицията "Откритие" на капитан Робърт Фалкон Скот в периода 1901-1904 г. като трети офицер.
В: Кое постижение му носи рицарско звание?
О: Постижението, което му донася рицарско звание от Едуард VII при завръщането му у дома, е достигането на най-далечната южна ширина, която някой е достигал - 88° 23' ю.ш., 97 географски мили (112 статични мили, 180 км) от Южния полюс.
Въпрос: Колко близо до полюса го доближава това постижение?
О: Това постижение го отдалечи на 112 статически мили или 180 км от Южния полюс.
обискирам