Сър Ърнест Хенри Шакълтън, CVO, OBE FRGS (15 февруари 1874 г. – 5 януари 1922 г.) е британски полярен изследовател и водач на няколко значими антарктически експедиции. Той остава известен не само с амбициозните си опити да достигне и да прекоси Антарктида, но и с изключителните си качества на лидер, проявени при спасяването на своите хора при тежки условия.

Семейство Шекълтън е родом от Йоркшир, но Шакълтън е роден в графствоКилдаре, Ирландия. Шакълтън и англо-ирландското му семейство се преместват в Сиденхам в предградията на Лондон, когато той е на десет години. Като млад той постъпва в търговския флот, където придобива опит в мореплаването и уменията, които по-късно ще използва в полярните си експедиции.

Първият му опит в полярните области е като трети офицер в експедицията "Откритие" на капитан Робърт Фалкон Скот през 1901–1904 г.; поради здравословни проблеми Шакълтън е изпратен обратно в Англия преди края на експедицията. Решен да се справи по-добре, той организира и ръководи собствена експедиция, наречена "Нимрод" (1907–1909). През януари 1909 г. той и трима негови спътници извършват южен поход и стигат до най-близката до тогавашното достигане до Южния полюс южна ширина — 88° 23' ю.ш., на разстояние 97 географски мили (112 статични мили, 180 км) от Южнияполюс. Това постижение го прави една от водещите фигури на т.нар. "Героична епоха на антарктическите изследвания" и му носи посвещение в рицарство от Едуард VII при завръщането му в Англия.

Най-известната и драматична от експедициите му е Империалната трансантартктическа експедиция, известна като експедицията на "Ендюранс" (1914–1916). Целта ѝ била първо прекосяване на континента чрез Южния полюс, но корабът "Ендюранс" е влачен от лед и в крайна сметка е смачкан и потъва през ноември 1915 г. Екипажът прекарва месеци на паков лед и в крайна сметка се евакуира в спасителни лодки до Остров Елефант (Elephant Island). Оттам Шакълтън с малка група предприема изключително опасно мореходно пътуване с яхтата "Джеймс Керд" до остров Южна Джорджия, преминава невиждано трудно прекосяване на планинските части на острова и достига станция на китобойци в Стромнес, от където организира спасение на останалите. Всички членове на екипажа биват спасени — факт, който утвърждава славата на Шакълтън като изключителен лидер и организатор в екстремни условия.

След Първата световна война Шакълтън предприе последната си експедиция, известна като експедицията Shackleton–Rowett (1921–1922) с кораба "Quest". По време на тази експедиция той внезапно умира на 5 януари 1922 г. от вероятен инфаркт. Погребан е на остров Южна Джорджия — гробът му в гробището в Гритаукен (Grytviken) е място, което се посещава от множество поклонници на полярните изследвания.

Наследството на Шакълтън включва не само географски наименования (ледниците и планински вериги, носещи неговото име), но и широко признание в литературата, биографиите, документалните филми и научни изследвания за лидерството и управлението на кризи. Историята му остава пример за решителност, смелост и преданост към благополучието на екипа в най-тежки условия.